Това, което става в Българската православна църква, е поредния етап на моралния разпад на нацията ни. Нашите църковни дейци са толкова необратимо заразени с комунистическата безнравственост, че окончателно, пред очите ни, се срутиха като нравствена опора на народонаселението ни. За него отдавна се знае, че е тотално атеистично, че мнозинството му ходи на черква не да се пречисти, да получи вътрешно просветление и да поиска опрощение, а защото кръстчето на врата му е най-вече бижу. Защото паленето на свещи вече е масов публичен ритуал, подобен на онзи, с който войниците задължително козируват на по-висшия чин.

Но да оставим миряните на мира, дори и тези, които са приели пари, за да гласуват за дядо Борис. Въпреки доказаните му финансови грехове, въпреки нрава му на скандалджия, на буен и невъздържан мъж, въпреки че е заснет в компанията на изкусителни жени, разсъблечен, на маса, без расо, което не е просто грешка, невинен грях, а громящо грохопадание. Попщината у нас, както простият народ я определя, е на път окончателно да грохне. Не само заради последните изцепки на отделни нейни мутри, муцуни и лица, противни, до доказване на противното. Те просто повдигнаха общото й расо и отдолу лъсна грозна картинка, отвратителна толкова, колкото са кредитните ни милионери и партийната номенклатура, която ни управлява от 1944 г. до ден днешен. Лъсналият под расото натюрморт е не по-малко гаден от правовия комунизъм на олигарсите, който не иска да чуе за електронно гласуване, за мажоритарни избори в два тура, нито за радикални промени в провалената ни конституция.   

На всичко отгоре порнографията около православната ни, но вече безславна църква, отново ни навежда на неправедната мисъл, че тя като национална институция и живееща свой живот обществена клетка, на практика окончателно се е превърнала в свърталище на „меки китки“, на убежище на криминални типове, които я крадат безнаказано, на типове, не само някога свързани с ДС, но които са псевдодуховен и богохулен елит, пълно отражение на партийния ни политически такъв.

През последните 25 години, въпреки че се наслушахме на всякакви откровени светски лъжи и обещания, въпреки купуването на гласоподаватели, фалшифицирането на изборни протоколи и пладнешки кражби на вотове, дадени в малките селища за по-малките партии, тук-там се появяваха и честни, некорумпирани политици атеисти, които уважаваха християнските правила и навреме се оттеглиха от кариерата си на депутати, министри или посланици. Дали сами се оттеглиха, или бяха изгонени като Адам и Ева от райските обръчи на дявола, вече е все едно. Броят се на пръсти онези, който заради собственото си себеуважение и родова памет изхвърчаха извън йерархията на лъстивостта и низостта, които са двата дяволски рога на червените ни сатани.

Докато във висшия ни църковен клир няма свят чиляк за цяр. Или ако го има, той май е единственият дядо без досие, но и той е лоялен, със залоена съвест, щом нито чуваме неговия глас, нито сме чули, че е готов да захвърли жезъла на църковната си регионална власт. В името на нашия Господ Бог Иисус Христос, на Светия Дух, на Духовната майка на народите, и за честта на нашия Свети Отец.

Не давам съвети, нито искам от негероите героични актове на самоубийство или жестоки за бита им жестове, но и Али баба не е могъл да стане светец между своите събратя, онези четиридесет разбойника. 

Последното решение на Светия синод доказва, че и новият ни патриарх е поставено лице на църковните лобита. Той явно няма смелостта, силата, волята и авторитета да разтвори решително прашасалите от грехота и оправдания в каноничност прозорци на светата обител, за да се озонира атмосферата в храма ни православен. На практика той хитроумно се огъна пред публичния натиск, но остави дядо Борис не само отново в борбата за престола във Варна, но и даде повод на гласувалите за Борис миряни отново да отдадат вота си за него. Подобна йезуитщина е подигравка с всякаква праведност, смиреност, благочестивост и безсребърност.    

Оказва се, че днешният Свети синод си е напълно самодостатъчен, защото е неуязвим, независим от държавата, почти толкова, колкото е независима и пробитата ни прокуратура и осъдения на вечни критики от ЕС Съдебен състав, за който съдният ден няма да дойде още четвърт век.

За какви духовни ценности тогава да говорим, за какво вероучение в училище да пледираме, за какво дебатиране за правата ни вярата става дума, за какви войни срещу секти и чуждоверски влияния ще си думаме?

Всичко било в ръцете на Бог. Ха-ха, Бог няма нищо общо с тези синодални старци, които са неспособни да защитят Божието име от безверниците, нещо повече  – подхвърлят им непрекъснато поводи за гняв и присмех, хранят с действията си злите кучета на бесовете ни. Имам чувство, че върхът на Църквата ни е окупиран от непробудни бездушни бездуховници, които се държат досущ бригада брадати мутри, на които нито Божия закон, нито нецивилната им нецивилизованост им пречат да селектират десетина достойни кандидати. А такива навярно има, но те ни пробутват техния си духовно прокажен Борис, техния си скандален Делян Пеевски. 

И как утре да пиша, че Бог иска да е първокласник, за да седне на чина до нашите дечица, внучета, до невинните ни български чада... Как спокойно да дочакам датата 15 декември, когато ще узнаем резултатите от повторно проведения избор във Варна и да се надявам на разкаянието на гласуващите миряни, подбрани от юдите на греха? И накрая – как ние, набожните люде, искрено вярващите в доброто и неговото надмощие над злото, ще имаме лице да посрещнем пречистени, тихи и осветлени задаващото се Рождество? 

Отде да си купим подобно безсрамие, отде на намерим подобно мънисто от наглост, по-мъничко дори от едно синапено зърно, за да можем с уж чисто сърце да прекрачим прага на Храма. И да целунем десницата с кръста на тези божии слуги, на тези господа, които господарстват като антихристи.  

Как тази година ще посрещнем, като всички християни по света, своята свята Коледа, как ще запалим коледните свещички, как ще си кажем на български небесната си молитва, как ще прекадим постната трапеза и ще разчупим Христовия хляб с парата, как ще раздадем на децата си весели усмивки, драгоценни дарове?

Как тази година ще седнем на трапезата с чисти ръце и чисти помисли, след като и ние сме опетнени от пръските и вонята на взривеното църковно тяло, от този пълен със смърдящи газове обществен труп, захвърлен от времето и вечността върху площада на недоубитата ни вяра...

Как с пречистена съвест ще запеем „Бог се роди, Коледа...“ и как помежду си ще се целунем за здраве, за обич, за берекет?

Някои от нас още в детството бяхме докоснати от любовта на Христос, бяхме целунати от Бога, а днес на читавите ни чеда предлагат целувките на Юда, съдът на Сатаната, ченгетата на Мрака.

И няма кой да тури край на това турбо порно шоу, в което водеща духовна роля имат възбудени свещеници с нежни имена и прашки под расата си.