Вакъфски имот означава „султански (държавен) имот състоящ се от недвижима собственост, който е подарен на мюсюлмански храм (джамия) от Султана”. Този имот може да се дава под наем за издръжка на храма, но не може да се продава под каквато и да е форма. Така всяка джамия е имала подарени недвижими имоти – земя, гори, сгради от които се издържа.

 

След освобождението на България големи маси от турци напускат България. От тогава до днес такова голямо преселване става три пъти. Редица селища се освобождават от присъствие на турското население, а в други е силно намалено. В тези случаи недвижимите имоти, както и неизползваните джамии, остават във владение на българската държава.

 

През 1909 г., с обявяването на Независимостта на България, Османската империя признава този акт и всички безстопанствени имоти на мюфтийството са признати от турска страна за собственост от българската държава. Като собственост на мюфтийството остават ограничен брой земя и гори, както и отделни сгради, за които има нотариални актове и които се притежават от действащите джамии в България.

 

През 1947 г. комунистическия режим пристъпва към експроприация на едрата градска собственост, в това число и на всички недвижими имоти на Българската православна църква и на Мюфтийството в България.

 

Известно е, че след 1989 г. се подготви закон за реституция на експроприираните имоти на българските граждани. Този закон не засегна църковните и вакъфските имоти. Неотдавна се подготви нов закон, който предвижда реституция на църковните и вакъфски имоти. От Светия Синод приветстваха проектозакона, защото им се връщаха всички земи, гори и сгради, включително и три църкви, превърнати в музеи.

Но този закон се използва от Главното мюфтийство, за да се предявят претенции не само към имотите, които реално е владело мюфтийството, собственост на действащи джамии, но и претенции към имотите на всички недействащи джамии, които са вече собственост на българската държава от 1909 г. За по-голямата част от тях Мюфтийството няма нотариални актове. Въпреки това то завежда дела за реституция, ползвайки правото на свидетели.

 

Това са сгради на джамии, които са използвани като музеи или за други обществени нужди. Но претенциите към тези сгради и площите към тях са предмет на необосновани претеции, които стават причина напрежението да ескалира както в Народното събрание, така и в обществото.

 

Българската конституция е категорична. Всякакъв вид политическа дейност на територията на Република България може и трябва да се извършва само на държавния език (българския). Така стои въпроса и във всички европейски страни. В Испания, където има големи етнически общности, дискусиите в парламента се водят само на испански. Но защо трябва да ходим чак до Испания. ВземетеТурция. Там предизборната агитация се извършва само на турски език.

 

Българските екзархийски имоти бяха експроприирани от Турция през 60-те години, по решение на турското правителство. Това бяха законно притежавани имоти от Българската патриаршия, с редовно платени данъци и с притежание на документи в съответствие с турското законодателство. Актът на експроприация става по време, когато политическите отношения между двете страни, членки на враждебно настроени военно-политически блокове, бяха силно обтегнати. Всички български имоти в Турция разполагат с пълния набор от нотариални актове за собственост. Очевидно е, че този акт се използва като повод на днешните претенции към онези вакъфски имоти у нас, за които мюфтийството няма нотариални актове.

 

ДПС е незаконно регистрирана политическа партия, според ексминистър председателя Димитър Попов, което действие е извършено под натиска лично на Андрей Луканов. По-късно Конституционният съд не предложи дефинитивно решение за нейната законност, тъй като при гласуването за ДПС гласуват 6 конституционни съдии и против - 6, при един отсъстващ.

Затова е време Конституционния съд да завърши недовършената си работа. Това безвремие, което настъпи след този съдебен процес, позволи да се нароят редица незаконни партии като „Евророма” и други. Нека се знае, че ДПС е регистрирана в нарушение на българската конституция.