На тазгодишната Международна трибуна на композиторите в Хелзинки, произведението на Добринка Табакова Fantasie Homage to Schubert се класира сред десетте „препоръчани” за излъчване от всички обществени радиостанции, участвали в събитието, както и от всички, проявили интерес. Което означава, че музиката на Добринка Табакова ще бъде излъчена от 27 национални радиостанции от четири континента. Прослушани и оценени от делегатите на Трибуната са били над 50 композиции, създадени през последните пет години.

Записът, с който БНР участва в 61-вата сесия на Трибуната, е осъществен от Главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР Емил Табаков по предложение на Главния продуцент в този период Екатерина Дочева.

 

 

Добринка Табакова е родена през 1980 г. в Пловдив. Едва 14-годишна става носител на приза „Жан-Фредерик Перену” на ІV-тия Международен конкурс по музика във Виена. Учи в Кралската Академия по музика в Лондон и Гилдхол Скул ъв Мюзик, където печели наградата "Витолд Лютославски" (1999). Завършва докторантура по композиция в Кингс Колидж Лондон (2007). Нейни произведения са изпълнявани в България, Великобритания, Русия, Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Китай, Австралия и др. Творбите ѝ влизат в репертоара на изтъкнати изпълнители като Максим Рисанов, Джанин Янсен, Кристине Блаумане и др. Получава множество престижни поръчки, последната е от Кралското Филхармонично Дружество за Музикалното Биенале във Великобритания през 2014г.

Първият авторски компактдиск „Струнни пътеки” (String Paths) на композиторката Добринка Табакова бе номиниран за престижното отличие Грами в категорията „Най-добър албум с класическа музика” /Grammy Nomination 2014 for Best Classical Compendium/. Официалното представяне на албума бе в студио в централен Лондон на 22 април 2013 г. Издател е прочутата английска компания за съвременен джаз и класическа музика ЕСМ. За първи път български композитор влиза в нейния каталог. 

„За мен това беше вълнуващо и дългоочаквано събитие..” – разказва Добринка Табакова – „На него дойдоха журналисти, колеги и приятели. Имаше и концертна програма. Тя започна с творбата ми „Сюита в старинен стил“, която съм написала за виолиста Максим Рисанов.”

Същото произведение е става причина продуцентът Манфред Айхер да открие българската композиторка.

„През 2008 година, когато свирихме Сюитата на фестивала „Локенхаус“ в Австрия, продуцентът Манфред Айхер я хареса и поиска да чуе още мои творби” – разказва Добринка Табакова. – „Изпратих му и по-късно получих съобщение, в което ми предлага да направим цял диск с мои произведения. Записите осъществихме специално за албума, по-голяма част във Вилнюс с Литовския камерен ансамбъл в залата на Филхармонията им. Само една от творбите записахме в Берлин - Струнния секстет „Толкова различни пътеки”. Много се надявам диска да се хареса.  За мен той е кулминация на много години работа и приятелства с хората, които свирят в този диск.”

Албумът включва Concerto for Cello and Strings (Концерт за чело и струнни инструменти), вдъхновената от Рамо Suite in Old Style (Сюита в старинен стил за виола и камерен оркестър) и три камерни творби: струнното трио Insight, струнният септет Such Different Paths и триото за цигулка, акордеон и контрабас Frozen River Flows.

По времето когато получи номинацията за „Грами“, Добринка Табакова бе в София за записите на новата си творба, озаглавена „Фантазия омаж” на Шуберт. Тя вече е във фонда на БНР, изпълнена от струнния състав на Симфоничния оркестър на националното радио под диригентството на Емил Табаков.

В последно време българката е била ангажирана и с работа по музиката за нов филм със заглавие „Пулс”, чиято премиера бе в средата на месец февруари на Фестивала за късометражни филми в Глазгоу. Лентата откри форума, след което пътува из други градове в Англия, а през месец август ще бъде прожектирана отново в Глазгоу в културната програма на спортните игри. „Сценарият се върти около живота в един голям космополитен град и как той се отразява на хората” – споделя Добринка Табаква. – „Присъства темата за отчуждението между хората, което може да доведе до сериозни вътрешни борби и негативни мисли. Филмът е ориентиран към различните нации, които живеят заедно, затова исках да включа по-нестандартни за западния свят инструменти. Произведението е написано за ударни и две пиана. Включих и гамелан – типичен за региона на Индонезия ансамбъл от музикални инструменти. Вплетох и идеята за морзовия код. Живеем близо един до друг физически, но сме толкова отчуждени духовно, че има нужда да си изпращаме сигнали.”