Елин сам ми предложи да поставя на сцена тази най-нова негова пиеса. Преди около две години в Кърджали работих по драматургичната му творба „Кукувицата” и предполагам, че му е харесало, което съм направила тогава и това е била причината отново да ми се довери. След като почетох пиесата „Любов” и много я харесах, започнахме да мислим как да я осъществим.

 

Да, ние прекроявахме почти до края, понеже пиесата на Елин в първоначалния си вариант беше с двама герои – само с една двойка. А аз много исках да работя с четирима актьори. Беше ми много любопитно да противопоставя две двойки с малка разлика във възрастта – едните много млади, без значителен житейски и емоционален багаж, а другите – поживели малко повече и натрупали емоционално някакви позитиви и негативи. Не бих казала, че текстовете на Елин са абсурдни. Според мен един текст не е абсурден сам по себе си. Достатъчно е да го вкараш в някаква конкретика. Пиесата му е от емоционални фрагменти, които облякохме в малко по-ясна конкретика – че става дума за две семейни двойки. Оттам нататък, мисля, че гледайки това представление, всеки зрител може да открие и припознае свои собствени емоционални състояния, преживени в някакъв етап от живота му. Така че това не е банален разказ за любовната история – как се запознават, как се заобичват и дали всичко това завършва с брак или не. Нас това не ни е вълнувало по никакъв начин.

 

Благодаря ти, че казваш, че звучи като органично цяло. Много се надявам да е така. Просто свързваш точка A с точка B, после с точка C и т.н. Всичко носи своето логично продължение. Нормално е, когато една двойка току-що се е запознала и току-що са се влюбили един в друг, да изпитват първата, най-чиста емоция. И много по-различно е, когато вече битът навлезе в тази емоция. Мисля, че всички сме минали през това, изпитвали сме го. Така че и на мен, и на Елин не ни трябваше много, за да намерим начин да изразим този наш замисъл. В края на краищата всяка връзка, основавайки се на любов, после преминава през много други емоционални етапи и състояния – омраза, желание за игра, мълчания или обговаряне на тази любов. И хората използват различни средства за това. Мисля, че текстовете на Елин са изключително подходящи да се търси пластовост под тях.

 

По всяка вероятност за всеки човек е различна точката в тялото, където усеща първите подобни симптоми. Повечето казват, че това е сърцето, но аз не мисля така. Неслучайно в представлението влюбването е изобразено като да глътнеш пеперуда. Аз мисля, че любовта започва в слънчевия сплит. Там е началото. После вече може и да се мести към мозъка и сърцето.

 

През призмата на това, което аз съм преживяла, мисля, че за да оцелее любовната връзка само едно от условията е да обичаш. Необходими са много други неща. И като че ли основното е да приемеш човека до теб такъв, какъвто е. Всички знаем, че в началния стадий на влюбване си изфантазирваме човека, пробудил у нас този порив. И ако забелязваме някакви неща, които много не ни харесват, обикновено някъде подсъзнателно си казваме: Нищо, това след време ще го поизгладим. Така че човекът до нас не е виновен, че сме пренебрегнали нещо, което ни дразни, просто защото сме в някакъв супер начален стадий на влюбването. Най-важното, разбира се, е да обичаш. И след това – да приемаш, да мълчиш, когато ти се говори, да говориш, когато ти се мълчи, да играеш, когато не ти се играе, да стоиш буден, когато ти се спи. Всъщност, доста сложно нещо е любовта. Изискват се много усилия и от двете страни.

 

За разлика от Елин, аз съм много по-прагматична и не мисля, че истинската любов трябва да е несподелената. Но да, любовта е самота, точно заради всички неща, които изредих преди това. Просто ти наистина трябва да се съобразяваш с човека срещу себе си и по някакъв начин трябва да променяш себе си, за да можеш да бъдеш с него, а не обратното. В този смисъл ти оставаш сам – притъпявайки егото си, не споделяйки с него всичко, което ти идва на ум, защото искаш да му спестиш някои неща. Да, човекът по принцип е сам. Така че защо това да не е валидно и за любовта?

 

Да, супата значи грижа. Тя е бит, и в същото време е начин да покажеш на човека срещу себе си, че те е грижа за него. А и това си е типично женски израз на внимание – ще му сготвя супа, когато се прибере, за да се почувства у дома си. И аз приветствам този израз, защото е мой чисто житейски израз. Случвало ми се е.

 

Да, аз дълго време мислех, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Но сега осъзнавам, че ако си позволим този лукс, ще нараняваме много хора около себе си, включително и тези, които обичаме. Затова трябва да се играе. Съжалявам, но това е положението.

 

С Елин доста си приличаме. Открихме го с годините. Имаме еднаква сетивност. Всичко, което той казва, ми е близко. Просто той го изразява по-добре, а аз го разбирам по-добре.

 

Много ти благодаря за този въпрос, защото досега не че съм давала много интервюта и почти никой не се занимава с актьорите. А всъщност това е основният мотив, заради който изобщо ми е хрумнало да се захвана с това - единствено и само заради актьорите, защото ги обожавам. В случая минахме през няколко лутания, докато подберем този актьорски състав. Но стигайки до Христо, Радена, Ева и Никола, всъщност разбрах колко страхотен късмет имам с тях четиримата. Целият ни репетиционен период беше изключително приятен. Нещата се правеха с лекота. Те проявиха достатъчно търпение към мен. Много се забавлявахме. И освен това става дума за четирима допълващи се, и за мен, абсолютно равностойни актьори, което е извънредно важно. Разбира се Радена и Христо имат по-голям опит в театъра. Ева и Никола са много млади все още. Общо взето, работих по два различни начина: с Радена и Христо се разбирахме от половин дума, с Никола и Ева се обяснявахме може би малко повече. Но пък затова много обичам младите – защото те са достатъчно смели да кажат „да”, влизайки в това представление и достатъчно мотивирани и готови да спорят, което много често води до един позитивен резултат. 

 

Така е. Ако не друго, благодарение на това, че съм се занимавала като актриса в театъра, мисля, че знам от какво има нужда един актьор. Като актриса често съм се уморявала от многото приказки. Затова предпочитам с по-малко думи да им кажа най-важното за мен. Мразя напразното говорене. А и аз нямам нужда да се правя на по-умна или по-знаеща от актьорите, защото самата аз съм актриса. И мисля, че до известна степен тази равнопоставеност много ни помогна да работим заедно. Защото това беше абсолютно съвместен процес. Тук нямаше граница – аз съм режисьор, вие сте актьори и ще правите каквото аз ви кажа. Не ги разбирам така нещата.

 

И четиримата много ме изненадаха. И мисля, че съм си спечелила четирима верни приятели и четирима актьори, с които в бъдеще ще работя пак.

 

Петя направи нещо страхотно. Наистина нямах идея каква музика искам. И затова работя с Петя, защото на нея разчитам. Освен, че много я обичам, тя е и страшен професионалист. Виждайки начина, по който работя, Петя просто дойде с тази музика и допълни моя замисъл – да няма отделни сцени и действия, а ходът на спектакъла да бъде непрекъсваем и всеки един момент да бъде предизвикан и логически да следва от предходния. И тя илюстрира всичко това с филмова музика така, както дори аз не си го бях представяла. Тъй като нашият мизансцен е преливане от сцена в друга, точно както е в киното – клипово, монтажно. И се справи фантастично, като допълни всичко това.

 

Любов. Не мисля, че някога съм била толкова обичана, колкото той ме обичаше. За мен той е любов. Той просто нямаше друго отношение към хората. Принципно беше такъв човек, че постоянно обичаше.

 

Не са много портретите, които Кольо ми е правил. Мисля, че са три или четири. Поне аз имам толкова. Най-харесвам първия портрет от преди 7, 8 или 9 години. Там приличам на малко момиченце. Той ми е най-любимият.

 

 

 

В новата постановка на Народния театър „Любов“ са закодирани прощалните думи на режисьорката Лиза Шопова към рано отишлия си Кольо Карамфилов

 

„Бих ловувал за теб.“ „Бих изпрала всичките ти лекета.“ Така започва любовната история на двама от героите в новата постановка „Любов“ в Народния театър. И тя (героинята на Радена Вълканова) пере лекетата му (на героя на Христо Петков) – всяка сряда. От сряда на сряда с все по-малко ентусиазъм. Познато ли ви е? Спомняте ли си как в началото сте се възхищавали от „лекетата“ в характера му, от онези малки несресани детайли, които изглеждат толкова привлекателни, докато любовта е млада. И които един ден започват ужасно да ви дразнят. А той как може да намрази супата ви! – както се случва при другата двойка в спектакъла - на Ева Данаилова и Никола Стоянов (ако сте тийнейджър, може би го познавате като Тино от сериала „Революция Z“).

Пиесата на Елин Рахнев е честен и парадоксален разговор за любовта, която винаги е изпитание. Разговор, продължен от режисьорката Лиза Шопова. Художник на плаката е Кольо Карамфилов – неистовия мъж и художник, който си отиде наскоро от нас и за чиято липса Лиза Шопова пише: „Нямам рецепта за любов. Имах любов, него вече го няма. Обичам те, сега мога спокойно да го кажа, защото теб вече те няма, а аз имам заешко сърце.“

 

Ето и цялата РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ на Лиза Шопова:

Продукти: Всичко зелено, което намериш в хладилника

Заешки сърца: 2 бр.

Заготовка: Три дни очакване

Начин на приготвяне:

Нарязваш всичко зелено – на едро, на ситно, както дойде. Тенджера, вода – и на котлона. Стоиш прав до печката, докато заври, после, докато се свари и зеленото се изгуби. Малко преди да отстраниш врящата смес, пускаш вътре заешките сърца, само да кипнат, броиш до седем и изключваш котлона.

Тънката част:

Може и да седнеш, но не отделяй очи от вратата, докато супата не се охлади достатъчно, че да може да я прибереш в хладилника. Направиш ли това, вече може да си легнеш. Любовта се прибира, ти се правиш на заспал, а после заспиваш, докато той сърба супата, подпрян на вратата на хладилника.

От личен опит:

Мълчи, говори, приеми, крещи, не дудни, приеми, прегърни, удари, приеми, давай, споделяй, вземай, приеми, не съди, спи, бълнувай, дави се, плувай, мри, живей, липсвай, бъди там, приеми, не се страхувай, не се срамувай, повърни, приеми, пак повърни и пак ПРИЕМИ...

Нямам рецепта за любов. Имах любов, него вече го няма. Обичам те, сега мога спокойно го да кажа, защото теб вече те няма, а аз имам заешко сърце.

На Кольо К.