Летете, Господ ви обича...09.06.2014 Седем състояния ня Керкa Хубенова от новата й книга
 Със стихосбирка си „Окото на Бога“ Керка Хубенова ни подсеща, че: „ ... очите на Бога са върху пътищата на човека, и Той гледа всичките му стъпки. Няма тъмнина, нито мрачна сянка, гдето да се скрият ония, които вършат беззаконие.” Този нравствен коректив на творческия „Аз” от естетиката на словото е и мото на книгата, която авторката следва „пътя му“ до сетния стих.
Премиерата е на 11 юни от 18 ч. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Стара Загора. На рояла ще е д-р Любен Колев. Румен Леонидов ще говори за поетичните изповеди на лирическия герой, който и за миг не забравя библейската истина в оня стих от книгата на Йов, глава 34-та на Светото писание.
 Керка Хубенова е родена на 1 февруари 1954 г. в с. Михайлово, Старозагорско. Завършила е Институт за културно-просветни кадри, специалност „Театър”. Издала е стихосбирките: „Внезепни рифове“(„Народна младеж“,1990). „Обелиск на самотата“ („Български писател“,1996), „Пясъчният мим“ („Захарий Стоянов“, 2002)., „Криле над Тадж Махал“ (Лаген, 2008). и „Окото на Бога“ („Факел“, 2014). Нейни стихове са превеждани на руски, английски, осетински и унгарски. Включвани са различни антологии, между които: „Rodopei Uzenet“ (1982); „Български поетеси“ (1996); „Градът на поетите“ (2000); „Ханчеви дни“ (2003); „Поетични гласове“ (2004); „Да ги знаем кои са“ (2001); „Пластични въздишки“ (2009). Член е на СБП и на СБЖ. Има отличия от международни, национални и регионални конкурси за поезия.Керка Хубенова живее в Стара Загора и работи като специален кореспондент за Интермедиа, София.
ЛОГОСЪТ НА ПОЕТА
Това е силата на мисълта
приемаща послания от Бога,
която ги превръща на мига
в езика на възторжения Логос.
Език, на който птиците редят
най-дивната си реч от звучни трели.
Крилата им сапфирени блестят
обгърнали Земята като Ерос.
Земя, която ражда житен клас
и клас, от който хляб ще се изпича -
огромен като слънце, пълен с власт
над всяка жива твар, която срича
най-чистите слова на радостта
и одата им буди красотата.
Така изчезват: егото, страхът
страданието, сривът, суетата...
И се родеят под това небе
човеците на Новата Епоха,
Но..., оня, който ще ги преведе
през лабиринта ѝ до нова кота
е бедният поет. И призован
от мощен Дух пророчески изрича:
Не вземайте небето за таван!
Летете! Господ ви обича!
13.01.2013
РОЖДЕСТВО
„Аз съм пътят и истината, и животът;
никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”
Йоана 14:6
„Аз няма да умра, но ще живея,
и ще разказвам делата Господни”
Псалом 118:17
Духът, водата и кръвта
в съгласие свидетелстват Исусе
за твойто светло идване в часа
на Рождеството под небесен купол.
Над Витлием изгря една звезда.
Спасение Човешко се нарича.
И вярата ми влезе в любовта –
страха прогони с моето „Обичам те!”
...Молитвено сега на колене,
преди да прося милост за душата си
реката на сълзите ми тече
и дави болката като в проклятие.
Но шепна аз: Христе, благодаря
за милостта ти бащински гореща
в Спасение, с която овенча
живота ми на блудница и грешница!
Благодаря ти, Боже, за това:
На мене – недостойната показа
как брата си да любя и теша
дори, когато мрази до проказа!
Благодаря ти, Боже, за мига,
когато във сърцето ми проникна!:
Смразената ми кръв ли закипя
от ремата на Словото ти – Истина?!
Чрез него Ти в нощта ми обеща,
че няма да умра, но ще живея
и ще разказвам мигом на часа
делата ти Господни. Ще се слея
с лъчението в твоя светъл Дух;
ще бродя из небесните селения
на царството ти. После тихо тук
ще слизам в стихове и песнопения.
Благодаря ти, Господи Христе:
че дишам, че издишвам и копнея:
Под камък зло да спи; да отнесе
вихрушка болестите; гробът да немее!
Нали живот безсмъртен обеща?!
И той е в Теб. Ти път си и живота ни,
и истината свята за това,
че до Отца се стига само с вота ти.
ТРИ СЪПЕРНИЦИ
О-о-о, танците на Айседора Дънкън
не ме вълнуват, не бушуват в мене.
Но с нея си приличаме – до съмване
по равно сме целували Есенин.
Жорж Санд е чернокоса и нетленна,
Аз – смъртно-упорита „бяла врана”:
приличаме си по това, че вече
Шопен във мен остави жива рана.
Марина Влади нека да ревнува,
че аз боготворя Висоцки. Боже,
китарата му с песента царуват
и в нейното, и в мойто празно ложе!
КРЪВНА ГРУПА
Посвещавам на двамата мои приятели-предатели,
чиито имена не ще спомена.
Не сте от моята кръвна група
и ви изхвърлям от своя свят.
Вашето мъжко момиче чупеше
със зъбите си орех за вас.
С главата си стени рушеше.
Дим и огън, и жупел премина.
Любовта й камък градеше
все за вашето „чисто име”.
Но не трепна и мигла в очите ви
от закърнелите сетива.
А под тежко небе с бяс в зениците
вият вълчите ви стада.
Още колко агнешки кожи
ще накървавят това поле?
Няма спиране, Боже, помо̀зи!
Как от братя растат врагове?
Как след трийсет годишно приятелство –
възел в корабното въже
се разсича, но с двойно предателство
след опростените грехове?
Трън в сърцето забихте. Стига!
Как безкръвно сега да спася
на младостта ми - бялата риза,
на зрелостта - тази гола душа?!
МЪЖЪТ
Сила, власт, тържество на духа,
изстрел в мъдрия поглед прозира.
А зад стъпките му – страха
хвърля ласо, лови и прибира
всеки следващ трофей от звезда,
или дива кошута в усое.
Той си знае защо е така
и защо е със рани от зноя?!
В тази вечна гонитба Смъртта
точи копие за сърцето.
Но..., Любовта има триста крила,
триста брони за битието!
...И спасен, възвисен, утешен
е в прегрътката на ЖЕНАТА.
ТЯ – единствено иска плен
ТОЙ – единствено свободата!
ПЕСЕН ВЪРХУ ТРОТОАРА
В памет на поета Янко Димов,
прегазен от тролей в ноща на 4 март 2013 г.
в центъра на София
Премини през куршуми от думи
по паважа на всяка лъжа.
Нека ябълки падат безумно
над раздори и суета.
Премини покрай тъмни прозорци
и с цигара в ръка ги пали!
Нека гледат до съмване хората
как отиваш при Нея.
Вали
явен дъжд пред театъра.
Свлича
от афишите тишина.
Замълчи в този миг и не питай
кой е автора на песента
дето пада на тротоара
разгримирана и добра:
Твойта ка̀рма прегръща звяра
и повлича тролея в ноща;
над очите, ръцете, нозете ти
слиза сянката на смъртта.
...Непонятно-трагична обреченост
в катапулта към вечността!
И душата ти литва нагоре
над софийската суета
в тази нощна държава на полета
с тъмна горест и... самота.
Към афиша с духа си пристъпяш...
Рециталът сега предстои:
И по него с целувка от въздуха
/вместо тъжен аплауз на дните ти/
Любовта ще те поздрави.
МОНОЛОГ НА ПОЕТА
на Румен Леонидов
Като в стих на Серьожа Есенин
пада ко̀со пред мен бяла нощ.
Падат снежни вихрушки през времето.
До сърцето ми блесва нож.
И потъвам в мистична обреченост
да воювам със сенки. Без път
да се блъскат в живота ми грешници
и да късат от жива плът;
И да дъвчат плячкосали залъка
на отрудените чада;
Като бич да въртят показалеца
и да трупат като в хазна
оживелия страх от очите
на изгубените ни деца;
И парадно да сриват мечтите
в живи факли – пламтящи сърца.
Няма край тази гавра с народа ни!
Между Ботев и Левски – стена,
безразличие, лед, ново робство,
измекярство и нищета...
До кога, хей? ”Народе???...”Не виждаш ли
по-далеко от своя нос?
Замириса на гнилоч от митове
за велможите с нова мощ!
И кога, Боже мой, снегорините
ще изринат калта от света?!
Тръгват нощем. До утрото има
цяла вечност и суета.
До тогава ще бия камбаната
и ще викам! Ще диря свяст!
Само думите ми останаха -
ваша сила и нож , и власт!
януари 2014
Сънуването според гения Ремизов
Същност, Тодор Чонов
|
 |
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
|
|
_11840.jpg)
Из бъдещата книга "Моят Шабат" на Вивиана Асса 
Сънуващият пророчества художник разговаря с Юлия Дивизиева 
Последната българска светица е родена на 9.09.1883 
С авторката на езотерична и ченълинг-литература разговаря Виктория Аврамова 
Откъс от романа на Неда Антонова 
Споделено от художника Пламен Капитански 
Откъс от книгата "Роялът на Ангела" 
Слово на Христо Фотев за Иван Пейчев
Освен този живот има и друг живот, и друг... 
На 21 януари, преди 14 зими, Йордан Радичков легна в покойницата, но пак стърчи 
Из СЛЕДВЕРИЕ, новата книга на Васил Славов
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.