ФАКЕЛ

Академично и неакадемично за Македония и България

21.09.2014 | автор: Владимир Перев

Никой не знае и никой не разбра защо, по какъв повод и с каква програма се проведе срещата на академиците на МАНУ и БАН, първо в София, а след това в Скопие. Ако първата среща бе маскирана с некакво общо честване на светите братя Кирил и Методий, то втората бе нещо като “влак без разписание“.

Но, ако говорим за истината, то и първата среща не даде никакви резултати.

Изискваното от македонската страна и македонските владици съслужение на гроба на Св. Контстантин - Кирил в Базиликата “Сан Клементе“ в Рим, не се случи. Не се случи дори в храма „Св. Александър Невски” в София, защото не може да бъде прието от БПЦ, преди македонските владици да уредят своя каноничен статут със сръбската патриаршия и останалите православни църкви. Така че първата академична среща в София завърши с пълен провал, а втората в Скопие бе на пръв поглед напълно безсмислена... но дали е така...?

Има в тези срещи нещо болшевишко, нещо коварно като в прочутия майски манифест, което влачи своите корени още от 30-те години на миналия век (1935 г.).

Всичко това минава покрай македонската публика някак незабелязано, затова защото македонците не познават българските институции, най-малкото институцията БАН. Взаимоотношенията са реципрочни.

Обикновеният български гражданин също не познава македонските институции, най-малкото МАНУ. Това е първото и главно предусловие, че се готви поредното групово изнасилване на народа от двете страни на границата.

Македонските граждани не познават академик Стефан Воденичаров, никога не са чували за него нито като за специалист по металите, нито като за личност. Те не знаят че става дума за прононсиран русофил, принадлежащ към руските неоимперски интереси в България и на Балканите.

Той е академик от техническите науки. Прави странно шеметна кариера в БАН едва след 40- годишната си възраст. Днес минава за специалист от световен клас в металознанието, който обаче разбира от македонския въпрос, колкото некакъв историк разбира от астронавтика и математически формули.

Очевидно е, че сега се е паднало на един комформист и човек, забъркан в доста обществено и финансови афери, като делбата на публичните пари за наука, където е доста скандално известен, да решава македонския национален въпрос.

Човек който с проруската си ориентация е под въпрос, доколко защитава българския национален интерес, извън волята на Москва.

Точно той сега е натоварен да се произнася за македонския въпрос.

Показателно за потенциала му на това ново поприще е срамотната експозиция, представена от БАН в просторите на МАНУ в Скопие. Нито една от картинките на показаните македонски революционери не показва нещо за делото на Тодор Александров, Иван Михайлов, Гоце Делчев или Илинден. Само некакви картини на българските предели, нещо, което извън личните сантименти, едва ли ще развълнува дори българите родени в България.

Българските граждани не познават МАНУ, а повечето от тях дори не са чули за такава институция. Те не знаят, че в тази академия се заседнали само старци, некакви восъчни фигури, като експозиция на личности от миналия режим, които усърдно работиха за налагане на македонизма.

В МАНУ времето е спряло, всичко е като от югославските времена и от югославската Македония. Нито едно ново дело, нито едно ново писание, нито една нова мисъл, която кореспондира с времето след падането на Берлинската стена.

Председателят на МАНУ академик Владо Кабовски е юрист, професор в Правния факултет в Скопие, същевременно и професор в полицейската академия на Македония. Той е човек със скромни исторически познания и дебел опит в югославските комунистически институции в Белград от преди 1990 година.

Разбира се, двамата лидери на БАН и МАНУ като че ли са създадени един за друг.

Никой не знае как Воденичаров от върл противник на премиера Бойко Борисов стана негов привърженик, дори покрай поредния скандал за източване на парите от Фонд научни изследвания за няколко дни стана и негов министър. Така че при оставката на правителството на Борисов имаше и един светъл момент – с него падна и Воденичаров от министерския пост.

Но това едва ли е спасение днес за македонския и за българския народ, които сега са на мушката на академичните му спекулации.

Камбовски бе галеник и протеже на югославското правосъдие, а след разпада на федерацията и на системата той пое поста на шеф в МАНУ, позиция, за която само той и няколко “просветени и посветени“ могат да обяснят как и защо е заел този пост.

В Македония акад. Воденичаров е представян и приеман без критики, защото за разлика от историците няма негативни писания по македонския въпрос.

Така някак тихомълком от Скопие и София го представят като човек наклонен към компромиси. Докато неговата институция БАН винаги е срещана “на нож“ като единствен виновник за отношенията Скопие – София.

В този контекст МАНУ винаги е представяна като добронамерена, миролюбива и невинна за всичките спорове, козни и лъжи в последните, повече от 60 години.

Видимо някакви тайни и държащи да останат скрити сили в днешната българска държава и управление искат по-скоро да бъде подписан някакъв, какъвто и да е договор за сътрудничество между двете държави.

Впечатлението е, че се иска само акт, безразлично какъв ще бъде. Видимо и в Скопие някой очаква да тържествува като пред ЕС се покаже, че се преговаря с България.

С подобен частичен успех, безогледно за вредите нанасяни на българската история и минало, трябва да се спечели македонската страна. При това без да става дума за някакво реално честване на общите ни празници и личности от историята.

Всички знаят, че Скопие няма да се съгласи на никакви общи моменти от миналото, да не говорим например за Илинден, за което и дума не може да се продума. Тази тенденция се потвърждава от всекидневните социологически проучвания.

Зрителите и читателите в медиите ежедневно се обаждат с осъдителни мнения за подобна идея, така че тя е обречена, още преди да е изречена.

В Македония никой не разбра, никой не знае, че БАН, чрез Институтите си по Балканистика и История са обещали на Бойко Борисов да изработят документ за Стратегията на България към Македония. Днес проектът е спрян и обречен на пълно мълчание. По него вече нищо не се работи и никой в БАН не знае защо. По-точно, всичко е ясно.

Акад.Воденичаров иска да задраска част от българската история в полза на МАНУ и македонизма на днешна Македония. Онези, които са по-добре запознати с “восточния вопрос“, добре знаят от къде духа вятъра и кой е “начертал и поръчал тази позиция“.

Иначе отживялата, престаряла и компрометирана МАНУ, която заедно с Македонската православна църква са единствените институции, не подлежащи на Закона за лустрацията, не са никакъв проблем за акад. Воденичаров.

Той леко може да промени позициите им, стига само някой от неговите ментори да му прошепне новата позиция, с която лесно може да се справи с тази стерилна научна институция – МАНУ, и с позициите на една от никого непризната църква -МПЦ.

Но проблемът на Воденичаров е много по-голям или по-точно той включва два проблема.

Първият е свързан с конкуриращата дейност на настоящия лидер на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов.

Вторият е по-малко познат, но не по-малко сериозен – акад. проф. др. Григор Велев, председател на „Българска академия на науките и изкуствата” (БАНИ) и почетен председател на „Асоциацията на българите по света”.

Публична тайна е, че Краси Каракачанов - лидер на ВМРО, работи под известен контрол. На неговите предшественици и на самия него не им се позволи да се възползват от историческия момент, когато след 1991 г. от затворите и концлагерите излязоха хиляди бивши членове на ВМРО на Иван Михайлов. Тези герои се надяваха ВМРО от София да ги обедини и превърне в една нова обществена и гражданска сила в Р Македония. Това бездействие позволи на следовниците на УДБА в Р Македония да създадат тяхно удбашко ВМРО – менте организация, към чиято абревиатура прибавиха ДПМН.

В рамките на ВМРО - София, която е партия и едновременно с това и ООД, действа Македонски научен институт. Той е формиран още от времето на Ванчо Михайлов.

В средата на миналото столетие, Македонският научен институт е бил своеобразен мозъчен тръст, днес му казват тинк танк, дирижиран от велики учени от типа на Любомир Милетич, Михаил Арнаудов и др. И днес там има големи умове, но за съжаление, Каракачанов не е Михаилов.

Той не е политически водач на тези учени, но затова пък ги държи под лек психологически и по- сериозен финансов контрол. Това е единственият начин да му служат, провеждайки ограничени научни изследвания по македонския въпрос поради липса на средства. Това е все пак по-добре, отколкото институтът да бъде закрит.

Ако е необходимо за момента и ако това кореспондира с амбициите на Каракачанов, той може малко да отвърже богатата си кесия. Такъв жест ще съдейства Македонският научен институт да стане истински мастодонт, който много бързо ще надмине загубената слава от миналите времена. А за това има и възможности, и капацитети.

Но ако Каракачанов е един амбициозен политик, то тогава акад. проф. д-р Григор Велев е безкрайно амбициозен, предприемчив и независим учен, дълбоко свързан със съдбата на Македония. Той е човек в сериозни години, лекар, който е написал неколко метра изкусни и научни книги от областта на медицината и българската история. Той бе и кандидат президент. Накрая той възстанови закритата от комунистите през 1947 г. Българска академия на науките и изкуствата – БАНИ, която е гражданска структура и конкурентна на казионната БАН.

В тази академия членуват много хора от Македония, както и в създадената от нея „Асоциация на българите по света”, чийто клон е „Асоциацията на българите от Македония”, които започнаха да издават своя електронен вестник „Глас на българите от Македония”.

Академик Велев, като модерен български националист, споделя завета на Васил Левски, че „с народа на революция не бива да се играе”.

Той е човек, който има амбиции, финансови възможности и капацитет да направи нов собствен „Македонски научен институт” към БАНИ и да засенчи не само славата на Каракачанов, ами и да привлече именитите български учени историци, включително и от хуманитарните институти, с които сега разполага БАН.

По този начин ще се преформулира целокупният български политически театър по македонския и националния въпрос и ще заплаши позициите не само на Каракачанов, ами и на институцията БАН, ръководена от съвсем не изкушения до днес по македонските въпроси, акад. Стефан Воденичаров.

Акад. Воденичаров знае мисълта на Конфуций, че да знаеш, означава да знаеш, това което знаеш и да знаеш онова, което не знаеш.

Да не знаеш нещо, не значи че си глупав. Напротив, може да не знаеш, но ако осъзнаеш нещата и реагираш изпреварващо и на време, тогава си много умен.

Каква е актуалната задача и позиция на президента на БАН, поставена му от неговите кукловоди? По всякакъв начин да се постигне договор с Македония, не е важно за чия вреда и в чия полза. Важното е да се изпреварят конкурентите и специално акад. Григор Велев, който активно работи с българи от Македония.

Да се разговаря и договаря с МАНУ, па макар и да се легитимира македонската античност и македонистичната антична народност. Задачата е да се обезвреди Каракачанов, особено в днешното му битие на тамбурмажор на Николай Бареков, а акад. Григор Велев да се премахне от състезанието по македонския въпрос.

Това е идеята на умния акад. Воденичаров и на стоящите зад него кукловоди. Но още по-далечната цел е да се ограничат и затворят възможностите и на всички следващи български правителства в отношенията им със Скопие, след като събитията отнесат поредния кабинет на БСП и ДПС.

Това е идеята и на още по-хитрия акад. Камбовски, като при това приемайки българските „академици” той ще им пробута на тях и на българската публика “античната“ македонска държавност. Затова служат и тези нещастни експозиции. Затова се насрочват и провеждат тези стерилни срещи и интензивни, но безсмислени разговори.

Много по-опасно за държавата и за народа са „учените” от двете страни на границата, които се стремят да постигнат невъзможни неща.

В периода от 1913 до 1918 година цар Фердинанд в няколко продължителни войни загуби всичко в българските предели. Загуби “кладенеца копан с игла“ от екзарх Йосиф. Тогава гръцката и сръбската войска избиха цвета на македонската интелигенция създаден в екзархийските гимназии в Солун, Битоля, и Одрин.

В периода 1944 – 1948 година България и Югославия се сдобриха, както и учените от двете страни на границата. За тези добри отношения на тези „новоучени” и „коминтерновски люде” платиха с главите си последните оцелели македонски интелигенти.

Сръбските главорези (сърбокомунисти) избиха всичко българско в Македония, а по същото време БАН и Македонският институт гледаха сеир, като че ли ставаше дума за интелигенцията на някаква дива, далечна и неизвестна африканска страна.

Всеки посмял да говори или коментира репресиите бе надлежно репресиран.

Обаче главорезите и в Скопие, и в София бяха комунисти, всичките под защитата и разпорежданията на Москва.

Това бе цената, която платиха македонските българи за “щастливия“ им живот в комунизма.

Народът от двете страни на границата днес е разпънат между надежди, съмнения и очаквания, между недоразуменията вътре в себе си и с близките си, а в същото време големите академици въртят игрите си и лъжат своята вярваща публика.

Само някои люде днес забелязват сянката на безнадеждността и липсата на перспективи, която е надвиснала над всички нас. Но никой не надава глас. Дори някой са уверени, че това е наша неизбежна съдба, защото робството е наше унаследено генетично заложено поведение – нали „преклонената главица остра сабя не сече”.

Всичко това става, докато геройствата са легенди, които са се случили на друго място при някакъв друг народ.

Владимир Перев е македонски българин, роден през 1945 г. в Прилеп. Той е бивш телевизионен журналист, работил е в Македонската национална телевизия в периода от 1968 до 2004 г. Баща му е български офицер, служил в двете световни войни, и кмет на Прилеп по време на краткото българско управление. Перев следва филология в Скопския университет, както и право в Белград и Загреб. През 2004 г. е уволнен от Македонската национална телевизия, заради пробългарските си прояви. Перев отправя отворено писмо до президента Първанов, в което го упреква, че не се ангажира с българщината в Република Македония.

Публикуваме текста на Владимир Перев без редакторска намеса. Факел.бг е готов да огласи и други мнения по темата.

« назад