Елън Бърстин, актрисата с шест номинации “Оскар”, играе Раневска в “Актърс студио” (Actors Studio), което оглавява заедно с Харви Кайтел и Ал Пачино. “Ако искате да влезнете, звънете и се представете” – така пише на вратата на Студиото, разположено в бивша презвитерианска църква на 44-та улица в Манхатън. 

Основано през 1947 година, “Актърс студио” е достъпно преди всичко за членовете си, а да станеш член на тази театрална структура е тежка процедура, отворена за всеки, но препънеш ли се на която и да е фаза, се връщаш отново на първо ниво. Да си член на Студиото означава пожизнено и безплатно да работиш в неговите репетиционни, облагодетелстван от лабораторните условия на ръка разстояние от Таймз скуер. 

Има хиляди начини да съществуваш на Бродуей, избраният от “Актърс студио” път е внимателното и прецизно вглеждане в актьорската игра по Метода на Станиславски, развит от Страсбърг, Казан и други следовници на руския режисьор. Елиа Казан е eдин основателите на “Актърс Студио” през 1947 година, но от 1951 година то е оглавено за трийсет години от Ли Страсбърг, чийто режисьорски неуспех в Холивуд се обръща в триумфа му като педагог. Всеки, който се интересува от театър и кино, с лекота си припомня членове на “Актърс Студио” като Джак Никълсън и Пол Нюмън, Джейн Фонда и Дъстин Хофман, а първото име, което изниква в съзнанието при споменаване на Студиото, е Марлон Брандо, тясно свързан с драматургията на Тенеси Уилямс, чийто портрет е сред няколкото на стената.

Залата, в която се представя Чеховата “Вишнева градина” на режисьора Джон Рубин Голд, е малка и е невъзможно да побере публиката за 10-те предварително обявени представления. Сред актьорския състав, освен Елън Бърстин в ролята на Раневска, са две актриси от Балканите – в ролята на Варя е Михаела Миху, а в ролята на Аня е Евгения Радилова, вълнуващ дебют на актрисата в “Актърс студио”.

Спектакълът е решен визуално лаконично - къща-макет с бутафорна градинка - в единия край на сцената в началото на действието, тя постепенно се премества към центъра, стига до другия край на сцената, за да изчезне завинаги, както изчезва домът на Раневска и всички се разпиляват всички по света, плашещ едни и въодушевяващ други. Сред тези други е и Аня на Евгения Радилова. Актрисата играе трепетно, на пресечката на приповдигнато и щастливо предвкусване за промяна и кратковременна тъгата, че прозорците на имението, в което е израснала ще се затворят завинаги, а вишните ще бъдат изсечени. Искряща, препълнена с енергия и наивен ентусиазъм, Аня се прекършва само за миг на финала, осъзнала, че нещо безвъзвратно е загубено и тя се опитва да утеши майка си, Любов Андреевна Раневска. 

Елън Бърстин е като единица мярка за аристократизъм и достойнство, неща изчезнали и позабравени, както са забравени в наши дни старите рецепти за обработка на вишни. Актрисата има изключителен актьорски опит, започнал още в гимназиалните й години в Детройт, продължен в работата й с режисьори като Питер Богданович, Уилям Фридкин, Мартин Скорсизе (Оскар - “Алис не живее вече тук”). Мемоарната й книга “Уроци, за да стана себе си” моментално стана бестселър, а само името й е достатъчен повод да се пълнят зали. Какво друго може да си пожелае един актьор – впрочем, тя е първата жена, член на профсъюза “Актърс екуити”. Да играе до последен дъх, това е мечтата на Елън Бърстин и тя показва, че за актриси като нея категорията възраст е нещо относително. С невероятната си концентрация, Бърстин държи в полето си партньорите и зрителите, въведени деликатно, и не без хумор, в трагедията на Раневска - трагедия на невъзможността да бъдеш друга, на неспособността да изчисляваш ползите в живота. Такава е и Аня на Радилова, макар да се опитва да бъде зряла и делова, подобна е и Варя, нищо че изглежда по-рационална и страда, че Раневска пилее с лека ръка последните пари. Варя не крие чувствата си към Лопахин - човек с дълбоки корени в земята, както Аня - към Петя, но това са умозрителни любови, докато без да виждаме мъжа, заради когото Раневска отново ще тръгне към Париж, усещането за фатална и безрасъдна любов се лови във въздуха

Камерният спектакъл на “Актърс Студио” постига некамерни внушения, които Джон Голд Рубин  провежда убедително чрез актьорите, чийто притегателен център е Ельн Бърстин. Решението й да стане част от екипа на “Вишнева градина” е продиктувано колкото от актьорски амбиции – Раневска е знакова роля за актриси като Олга Книпер-Чехова, Ала Демидова, Валентина Кортезе, Наташа Пари и много други. Изкушението да играе тази роля е свързано и с отговорността й на човек, оглавяваш и провеждаш мисията  на “Актърс Студио” - знаменитото театрално пространство в Ню Йорк, в което репетицията е издигната в култ.