Фестивалът бе открит с авторски рецитал на Леонидов и закрит с участието на българина, на което прозвуча само на български култовото му стихотворение „Ако Лазар“. 

Вниманието към Леонидов от страна на организаторите на „Лириконфест` 2014“ не е случайно. Преди две години поетът гостува на фестивала „Виленица“ - един от най-престижните литературни форуми в Източна Европа. Там седемчленното международно жури единодушно оцени поетическите му послания и го отличи с наградата „Кристалът на Виленица“, присъждана за най-добра художествена публикация, отпечатана в сборника от фестивала. Наградените стихотворения, преведени на английски и словенски, бяха от „Опрощения“ – най-силният и много труден за превод предезично-фолклорен цикъл от сборника на поета „Сляпа неделя“.

Нашествието на „Румботавъра“ Леонидов в Словения започна по-отдавна и продължи в две поредни години – през 2008 и 2009 – първо бе гост на „Дни на поезията и виното“ в Медана, вълшебен туристически кът на границата с Италия. Словенската публика възприе с възторг самоиронично-саркастичните му метафори и още преди края на рецитацията изригна на няколко пъти в овации. Тези реакции бяха толкова спонтанни и необичайни, че организаторите на феста решиха, извън регламента, да поканят отново, за втори път българския поет. По повод второто му гостуване бе издаден и двуезичен сборник с избрани произведения със заглавие „С върха на езика“. Тиражът на луксозно издадената книга бързо бе изчерпан, за разлика от тиражите на други чуждоезични майстори на словото. За небивалият успех на книгата решаваща роля имаше и шокиращото слово на Леонидов на тема „Уплашеният човек“, пред международния форум, както и предизвикателната поредица от интервюта, които българинът даде за централните медии в Словения.

Тази словенска биография на българския „песник“ намери отражение и в 600-страничния сборник, издаден от домакините на „Лириконфест 2014“ – в него са поместени оригинали и нови преводи от „Опрощения“, носещият зид в стихосбирката „Сляпа неделя“. Текстовете са толкова талантливо преведени на словенски от акад. Намита Субиото, че с тях тя спечели конкурса за най-добър преводач на годината и си тръгна от фестивала с Голямата награда за словесни превъплъщения.

На практика акад. Субиото е готова с бъдещата сбирка на Леонидов, в която ще бъдат включени както всички „Опрощения“ на словенски, така и предишните й преводи. Сборникът се открива със студията й „Продуктивната рецепция на народната песен „Тръба тръби в Гевгелия“ и Леонидовата поемка „Илинден, песен за смъртта на войводата Леонид Янков“ – интересен анализ, който ще бъде изненада за познавачите на българската поезия у нас и в чужбина. 

 

Страхливият поет
 

Румен Леонидов
 

Страхливият поет умира два пъти. Веднъж като срахливец, който възпява цял живот собствената си тъга на уплашено човече. И втори път, когато в покоя на безвремието, тълпата му обръща гръб и го забравя.
Понякога страхливият поет умира трети път, заедно с любимите му почитателки, събиращи уплашените му стиховце в лексикони.
Страхливият поет е само наемател на литературна лафка за метафорични дъвки с подсладители, за образни локуми, за сладникава сълзи и за утешителни словосъстояния. Страхливият поет възпроизвежда фалшивия мир и фасадната  свобода, с които го даряват онези, от който трепери от страх. В некролозите на времето страхливецът отсъства.
Страхливият поет не е щурец и не щурее срещу мрака, не е светулка и не разпръсква светлинки, не е дори пчела, която да събира нектар от бодливите цветя.
Какво е страхливият поет? Той предпочита да е слънчоглед и с наведена глава да гледа как над него се движи кралят слънце. В питите на тези слънчогледи няма питанки, а само шепа семки за глупака, който зяпа телевизора и ги премята между зъбите си, за да ги изплюе като словесен отпадък.
Страхливият поет по рождение е убит от страховете си. Той ражда страх, защото е рожба на страха. Той не е виновен, че е страхлив, а за това, че пише страхливо. Че проповядва подчинение.
Страхливият поет е поданик на мълчанието и роб на премълчаното. Страхливият поет не е поет, а словослагател на властта. А всяка власт има нужда от страхливи поети. Затуй, когато страхливият поет умре, страхът му не умира с него, а продължава да работи за онези, които всяват у ближния страхопочитание.
Страхливият поет умира два пъти. Дано Поезията поне веднъж да му прости, че бе оскръбление за поетите...