Франкфуртският панаир на книгата – най-голямото изложение за книги в света – е домакин на тазгодишната церемония по обявяване на имената на носителите на престижните награди на Европейския съюз за съвременна европейска литература за 2014 г. Имената на победителите бяха обявени лично от европейския комисар за образованието, културата, многоезичието, младежта и спорта Андрула Василиу.

За втора година България е сред държавите, излъчващи носител на европейската литературна награда, наред с още 12 държави - Албания, Великобритания, Гърция, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Малта, Сърбия, Турция, Холандия, Черна гора и Чехия.

Тази година българският писател Милен Руско стана носител на Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Възвишение“.

Официалното връчване на наградата ще се състои на 18 ноември в Брюксел.

В интервю за Дарик радио, част от което ви предлагаме, писателят сподели как приема тази награда:

 

Отваря пътя по следния начин - всички книги, които получават тази награда, влизат в т.нар. привилигирован списък за преводи на ЕС. Това значи, че ЕС плаща превода във всички страни членки на съюза. Ако един английски, испански или френски издател поиска да издаде тази книга, ЕС ще му плати превода, което много облекчава издателите. Защото в тези страни преводът е едно от най-големите пера, той е много скъп. По този начин съюзът подпомага оборотът, въртенето на книгите, които избира между различните държави в собствените си граници.

Що се отнася до наградите - те са по принцип поощрение. Много зависи в какъв момент идва една награда. Моят случай за щастие не е такъв сега, но ми се е случвал момент, когато човек е много обезкуражен, струва му се, че книгата не е забелязана и оценена - в такъв момент, ако ви дадат награда, това е голямо поощрение и ви дава кураж да продължавате. Ако моментът е по-щастлив, както е в моя случай, наградата продължава да бъде и остава винаги признание за труда, за литературните качества на книгата и нещо много приятно.

 

Ужасно много ще ги затрудни. Това е голямата ирония на ситуацията, тъй като ЕС ще плати преводите, но как ще се намери преводач е един много голям въпрос. За щастие успях да намеря преводач за английския език - това е Кристофър Бъкстън, мой приятел, който е завършил Английска литература и преподава от 80-те години в България в Английската гимназия в Бургас. Женен е за българка, зная много добре и двата езика. Той преведе част от книгата на английски, на своя роден диалект в графство Съфък в централна Англия и се получи страшно хубаво. Защото това е най-дървеният английски език, който аз съм виждал - сам по себе си страшно смешен! Смешен спрямо съвременния английски книжовен език по същия начин, по който езикът от моята книга е смешен спрямо съвременния български книжовен език. Точно това стилистично съответствие беше изключително важно и точно за него не виждах как може да се постигне, но ето той го измисли.