Ето какво казва по този повод пред Радио България поетесата Мирела Иванова, главен уредник на къщата-музей „Иван Вазов” в София:

 

„В огромното му разножанрово творчество всеки може да открие себе си. Струва ми се, че той неслучайно е националният ни писател, защото ни е видял, описал и предвидил дори до ден днешен такива, каквито сме – с „Хъшовете” и с „Чичовците” в нас, с високото и низкото. Но най-важното, което се опитва да ни научи, е да обичаме себе си каквито сме, както ни е обичал той. Вазов ни казва, че ако не успеем да се изкачим до седемте езера в Рила планина, да прочетем неговият брилянтен и днес пътепис „Великата Рилска пустиня”. Или, когато не ни стигат стойностни думи за любовта към България или за огорчението от нея, да се обърнем към стихотворението му „Отечество любезно”. Ако се озърнем, включително в реклами за един или друг продукт, можем да открием Вазови стихове. По трагични поводи мнозина прибягват към думите на поета. Когато загинаха български бойци в Кербала, Ирак, имаше траурна книга в Министерството на отбраната, и всеки трети беше написал стихове от „Новото гробище на Сливница”. Беше взел назаем от поета голямата скръб.”

Вероятно е много тежък кръстът да бъде национален певец на България. Но нека си припомним колко труден, изпълнен с перипетии, с безумни почти приключения, е Вазовият живот до 45-та му година, и нищо не го отказва от избраната мисия да бъде певецът на България. Тогава си даваме сметка, че той притежава един невероятен балканджийски характер и изключителна последователност да служи на словото. А чрез словото – и на България.

Колкото и банално да звучи, той е най-превежданият български автор и досега. Даже има един куриозен факт – романът „Под игото” е преведен и издаден на английски преди първото българско самостоятелно издание. Преводът е направен по публикацията на романа в Сборника за народни умотворения и книжнина, който излиза в Министерството на просвещението. Наскоро англицистът проф. Александър Шурбанов и известният българист проф. Майкъл Холман от Англия проявиха интерес и подготвят съвременна интерпретация за първите преводи на „Под игото”, както и на каква основа са направени. Защото, освен английския превод на романа, който изпреварва първото българско издание, и шведското издание донякъде го изпреварва. Датският превод излиза почти едновременно с първото издание у нас. Десет години след издаването на книгата, тя е преведена на почти всички големи европейски езици, както и във всички съседни страни. Сравнявана е с Омировата епопея като национален епос. А днес вече има и нови преводи на романа, защото езикът е жив организъм, той се развива, обогатява. И в Америка, и във Франция, тези нови преводи се опират на един по-съвременен език.

Тук ние показваме подаръците, които големи майстори са му правили. Но ако човек прочете писмата, които той е получавал от цялата страна, от фронтовете на Междусъюзническата и Първата световна война, от войници, от родители на загинали млади хора, тогава наистина ще разбере до каква степен Вазов е изпълвал със смисъл и слово тази обич. Признателност и упование в това, че ето, има един българин, който може да защити нашето достойнство, да утеши душите ни. Ние нямаме друго тъй цялостно и величествено присъствие на българската обществена сцена като неговото”, обобщава Мирела Иванова.