Историята на бургаските евреи започва след Освобождението на България, през далечната 1878 г. Тогава един авантюрист и смелчага, старозагорски евреин, търговец на портокали, вероятно влюбен в морето и привлечен от големите възможности на младото пристанище, идва в Бургас да търси нов късмет и нов живот. Така той започва да проправя пъртина за своите сънародници към морския бряг. Само за 20 години тук се преселват десетки еврейски фамилии от Карнобат, Ямбол и Стара Загора. Преброяването през 1901 г. показва, че цялото население на Бургас е 5000 жители, от които 650 са евреи.

 

В началото на 20-ти век в Бургас вече е създадена еврейска общност, която бързо се превръща в авторитетна и развиваща се община. В морския град евреите разполагат с пословичния си търговски нюх и с необятните възможности на построеното през 1903 г. бургаско пристанище. Дюкяните им се отварят за зърнените храни и варива. Много добре печелят евреите, търгуващи със сурови кожи, железария, обущарски, колониални и стъкларски стоки. А търговията с вълна и вълнени платове става запазена еврейска територия. До 20-те години на 20 век зърнените храни и текстилът формират 80 % от целия български износ.

Бургаското пристанище се превръща в пространство за бизнеса на богатите фамилии Йомтови и Презенти. Алберт и Исак Йомтови, главните търговци на зърно разполагат с житни складове и магазини на самите кейове, на площ над 300 кв м. Там всекидневно се срещат с прекупвачи от цялата околия. От кея с техните складове тръгват корабите, натоварени със златното българско жито за Турция и Близкия Изток. Алберт Йомтов основава заедно със съмишленици Бургаската стокова борса – стожерът на икономиката в морския град. Кантората на корабната агенция на румънския евреин Янко Шор също е на самото пристанище. Застрахователните агенции „Феникс“ на Нисим Ешкенази и „Ла Насионал“ на Йомтови, пък обезпечават всички рискове на бизнеса, което бурното Черно море може да предизвика.

Текстилът е другата златна жилка на бургаския бизнес. Тя е бързо уловена от единствените търговци на шивашки артикули Давид Юлзари и Жак Герон, които дават старт на шивашката манифактура край морския бряг. Първата и единствена работилница за шапки и каскети е с името „България“ и принадлежи на Голдшладер.

В Бургас започват да се появяват и първите фабрики. Евреите се впускат и в това начинание. Първият евреин – индустриалец е производителят на сапун Рафаел Бенрей. А пък през 1936 г. Давид и Хаим Романо основават фабрика за пресовани тенекиени изделия. 

Търговията се превръща в основен и масов поминък за бургаското еврейското население. На еврейската улица се шегуват, че търговията е проста работа, но не е за прости хора. В Бургас има една главна улица, свързваща града с пристанището и морето – улица „Александровска“. Тя и до днес не е променила облика си на търговско стъргало, с магазини от двете страни. Преди около 85 години, еврейското присъствие в нея е изглеждало ето така:

 

ЕВРЕЙСКИ МАГАЗИНИ по улица „Александровска“:  

“Малкото слонче” за платове, кинкалерия, собственик Аврам Асса

„Доверие” за манифактура на Самуел Барух

„Лафайет” за костюми и готови дрехи на Хаим Ешая

„Евтиния” за млечни произведения на Жак Асса

„Бон марше” на Соломон Анжел връзки, ризи и др

„Шивашки базар” на Сузи Юлзари – магазин за шивашки принадлежности

„Чупи-купи” стъкларски магазин на Беншушан

„Голото дете” – магазин за детски дрехи на Зисман

Магазин за стъклария на Аврам Семах –– най-големият доставчик на стъкло /лампи и шишета/ в цялата област

Парфюмерия на Ернесто Презенти

Дюкяна на Жак Асса – сарафина, търговец на валута и злато

Най-големият и скъп магазин в Бургас за готови дрехи, платове, хавлии, манифактура е на братята Сами и Хаим Папо

Обущарница на Гриинберг

Магазин за бельо на Роза Мизрахи

Магазини за вълнени платове на Марко Адески, Соломон Зисман и Емил Барух

Магазин на Давид Кемалов за готови дрехи, забрадки, ризи, престилки

Магазини на Витали Асса и Алберт Асса за млечни продукти

Най-модерната обущарска работилница на Исак Батан е на два етажа- на горния етаж изработват обувките, на долния ги продават.

 

Разбира се на улица Александровска разцъфтяват и български магазини и дюкяни. Но до 1940 г. търговията е предимно еврейско занимание в Бургас и евреите – търговци се радват на голям просперитет. Създават се и еврейски банки – „Азлаха“ и Еврейско кредитно кооператвино дружество.

Заедно с процъфтяващия си бизнес, евреите внасят в морския град и новите играчки на лукса – автомобилите. Истински фурор предизвиква първия лек автомобил в Бургас, собственост на Давид Хасон, гросист на бакалски стоки, член на настоятелството на еврейската община. А първият камион в Бургас „Шевролет“ е закупен от Жак Асса, търговецът на кашкавал и сирене. По-късно камионът е експроприиран от собственика по силата на Закона за защита на нацията.

Този местен еврейски икономически бум, обаче се оказва недостатъчен за бургаския евреин. В него гори жажда за обединен духовен живот. За да бъде удоволетворена и тази потребност богатият търговец на зърно Челеби Презенти дарява огромен парцел земя за построяването на синагога. През 1909 г. с красота и изящество заблестява бургаската синагога. Тя бързо се превръща в духовенoто сърце на местното общество. Тук всички се стичат на празници, на сватби, тук звучи шофара.

Създадена е и еврейска община, която да ръководи общността. Данъкът Араха се плаща доброволно. Всеки дава според възможностите от 50 лв. за най-бедните до 7000 лева за най-богатите. Така всички евреи се чувстват част от общността. В нея намират закрила и помощ.

Изградено е и основно училище за бургаските еврейски деца до 12 години. То се състои от 4 паралелки, с 35 ученика и 20 ученички. Към него има и детско училище – забавачка с 9 момчета и 12 момичета. Главен учител е Моис Коен, а учителки – Ребека Барух, Рашел Кордова, К. Нисимова и Мати Албухайре. Училището се помещава в сградата до синагогата, където се намира и еврейската община. В зимните ледени дни, при виелици и бури Нисим Коен – богат търговец на зърно, неведнъж предоставя собствения си файтон на по-бедните еврейски деца, с който ги води на училище от крайните градски квартали.

За редица поколения най-колоритен остава спомена за драматизацията на празника Пурим и най-вече спасяването на евреите от злодея Ахашверош. Едва ли тогава ужасените от Ахашверош актьори и зрители са предполагали, че много скоро същата злокобна участ ще надвисне над тях и отново избраният народ ще е подложен на унищожение. Към училището е основано читалище, с богата библиотека, зала за сказки и вечеринки. Многобройни са женските благотворителни дружества като „Добра Надежда“ „Вицо“, „Бекурхолим“ „Авидахим“, които доставят на болните безплатни лекарства и помагат на бедните сънародници с дрехи, обувки и учебници.

Незабравимите „Фиестас“ или баловете на еврейската община, организирани от „Вицо“ по време на Пурим в еврейския клуб, блестяли с цялата звучност на едно задружно и добре организирано общество. Дрескодът на фиестата бил задължителната рокля с гол гръб, шапка и помпони, а бюфетът и украсата на салона по нищо не отстъпвали на най-разточителните френски вечеринки от Бел епок.

 

Местните евреи ценят и изкуството. Пианистката Елвира Юлзари възпитава музикален вкус в много бургаски деца. В театъра също има силно еврейско присъствие. Пиесата „Тежко е да си евреин“, поставена от режисьора Хенрих Хершкович на сцената на драматичния театър звучи в съзвучие с копнежите на евреите от морския град.

Известни в цялата околия са Бука Нисимова Маджар –  акушерка, завършила в София и Бека Презенти – зъболекар, завършила в Цариград.

При бръснаря Маир Б. Малки може да се научи всичко за живота в Бургас, а в кафене „Ница” на Алберт Натан се раждат еврейските вицове.

 

Дали защото възрастта на Бургас е близка на възрастта на еврейските му заселници, или защото в него малцинствата са мнозинство, а може би защото морския въздух дава свобода, а влагата разяжда условностите, евреите се чувстват горди граждани в своя град. В него те имат икономическа, религиозна и духовна свобода. Свободата се превръща в незаменимата и безценна сплав за изграждане на човешки взаимоотношения като доверие, приятелство, родолюбие. Така евреите в морския град изграждат стабилни съседски, приятелски и професонални връзки с българите. Най-добрите и най-способните са забелязани и оценени. Българи и евреи заедно откликват на икономическите предизвикателства на своето време.

Така например през 1904 г. се създава търговка корпорация „Житарска“ – в нея влизат всички търговци – житари от Бургас и региона. Корпорацията действа според устав „Съгласително“, който регламентира как да се сключват сделките за зърно, уточнява правата и задълженията на търговците. Основни ценности са търговската чест и достойнство. В управата на корпорацията са избрани хора с висок търговки морал и доказани професионалисти. В „Житарска“ участват 72- ма члена, а в управителния съвет са най-видните търговци Алберт Йомтов, Дянко Пръвчев и Матей Хаджипетров. Освен добрите колегиални отношения и процъфтяващ бизнес, между последните се заражда и истинско приятелство, което изиграва решаваща роля години по-късно за спасяването на бургаските евреи от Холокоста.

В Бургас се създава Браншово търговско сдружение на износителите търговци. Членове на ръководното тяло са Алберт Йомтов, Петко Кобарелов, Мильо Керемедчиев и Гатьо Пашов. В годините на Закона за защита на нацията Петко Кобарелов предоставя собствения си дом за укритие на еврейските си приятели и тяхната покъщнина. В надзорния съвет на дружеството са Давид Калдерон, Исак Юлзари и Вангел Вангелов.

Браншовото сдружение на млечните производители също не остава по-назад. Ръководното тяло се състои от Ашер Яко Барухов и още двама българи, а в надзорния съвет са Челеби Бехар, Витали Асса и Иван Димитров.

Най-модерните фабрики на Бургас се управляват от евреи и българи, най-успешните за времето си индустриални новости са приложени в бизнеса от съвместното им управление.

През 1914 г. се създава акционерно индустриално дружество „Верига“. Това е първата фабрика на металната индустрия в Бургас. Тя изработва лопати, гвоздеи , тел, кофи и подкови. През 1937 г. се открива и металолеарна за плочи, скари и ютии. В Управлителния Съвет са Господин Колев, Иван Бижев, Въльо Вълев и Аврам Алфаса.

Акционерното дружество Български хладилници е основано през 1931 г. с предмет на дейност – охлаждане със сух и студен въздух. Превръща се в едно от най- модерните предприятия в Бургас, с хладилна площ около 830 кв м разположена непосредствено до пристанището, с 24 часово производство на лед. В Управителния Съвет са избрани Петко Кобарелов, М. Милер, Моис Басан, Атанас Кобарелов, Евтим Киров.

Евреи оглавявават и други водещи предприятия в града – минното дружество „Бъдеще“, акционерното дружество за производство и търговия с тютюн.

Евреите участват активно и в процесите на развитие на своя град чрез свои представители в местната власт. 

 

Общински съветници – евреи в Бургас:

1878-1881 г. – Аведиса Давидов

1895-1897 – Хазмонай Мордохай

1900 – Хазмонай Мордохай

1901-1903 – Мордохай и С. Коен

1903-1907 – Юсеф Чакъров

1915- 1917 – Хазмонай Мордохай

1918- 1919 – Аврам Яков

1920-1921 – Аврам Яков

 

Чужденците също оценяват способните и качествените. Така Република Франция назначава за свой консул в Бургас Моис Басан, който прекратява дейността си през 1940 г.

 

Казват, че истинското приятелство и истинската любов се проверяват само от времето или от големи житейски бури. Какъв по-голям и страшен катаклизъм от двете последователни войни, в които е хвърлена младата българска нация в годините 1912 и 1915.

През 1912 г. в Бургас са мобилизирани всички работоспособни мъже евреи. Балканската война е справедлива и освободителна за българския народ. Евреите се включват с ентусиазъм и участват във военните действия наравно с българите. Двама бургаски евреи, редниците Бенямин Рафаилов и Хеския Бохор Лоя, загиват в Балканската война с името „България“ на уста. Те намират смърттта си в битка на 4 ноември 1912 г.

В Първата Световна война през 1915-1918 г. загиват петима редници от Бургас – Бенямин Амадо, Бенисон Бенямин, Хаим Хеския Меламед, Хаим Хеския Соломонов и Яко Шабат Азисон. След края на войната евреите се завръщат в родния си Бургас с тежки рани и с ордени за храброст. Тяхната решителна самоотверженост прави впечатление. Те завоюват освен победи за българската армия и името си на честни и предани поданици на България. Във воените анали липсват данни за дезертьорство на евреи, напротив. В битките се калява любовта им към родината, доказва се тяхната смелост, достойнство и чест. В окопите се затвърждават приятелства с българите отвъд живота и смъртта.

Всичко това дава основание на запасните подофицери български евреи през 1938 г. да се обърнат към министъра на войната генерал Т. Даскалов със следното:

/Из писмото на запасните подофицери български евреи, заселени в Тел Авив – Палестина, отправено до министъра на войната Генерал Т. Даскалов, с което молят да им се изпратят възпоменателните медали за участието им във войните/.

 

Така до началото на 40- те години на 20 век еврейската общност е напълно интегрирана в космополитния Бургас. Тя оставя своя колоритен отпечатък за развитието на морския град и допринася за самобитната полифония на социално равноправие между евреи, българи, гърци, арменци и турци.

 

В началото на Втората световна война България се присъединява към Тристранния пакт. През 1942 г. свободите на българските евреи са ограничени, а след приемането на Закона за защита на нацията животът им коренно се променя.

В Бургас еврейското училище е затворено. В него се настанява жандармерията, а мазето е превърнато в място за изтезания и побой за тези, които не спазват фашистките закони. Блокирани са всички сметки на евреите в банките, както и сметката на Бургаската еврейска община. На 14 октомври 1942 г. околийският управител Герчев издава заповед №2: „Забранявам на всички лица от еврейски произход да посещават следните заведения: кафе Империал, кафе Нова Европа, сладкарница Малина, Чальовски, Букет, ресторант Континентал, Морското казино, Военния дансинг. Забранявам на евреите да посещават областния театър и кино.“

На бургаските евреите е забранено да посещават емблематичните места, където се стича целият град, да се виждат с приятели, партньори, да туптят в пулса на Бургас. Забранява им се да отсядат в хотелите „Империал“, „Булевард“, „Континентал“.

Заповедта продължава: „Всички лица от еврейски произход да спазват най-точно чл. 14 от Наредбата по еврейските въпроси по носене на ервейските знаци, както и разпорежданията по стесняването на еврейските жилища. Забранявам на закупчиците, матрапазите и др. от еврейски произход да излизат на пазарищата преди 10 часа преди обяд. На нарушителите на настоящата ми заповед ще се налагат най-строги санкции на закона - принудителното изселване. Препис от настоящата ми заповед да се предостави на Бургаската консистория за изпълнение.“

Така със запечатани магазини и затворен бизнес, на бургаските евреи е отнето почти всичко от домашната покъщнина.

Със заповед от 7 октомври 1943 г. от Израел Моше Коен са конфискувани две печки. В писмо до Комисарството по еврейските въпроси пише: „Молим нареждането ви същите да се предадат на областния инспектор по обществени грижи в Бургас за нуждите на сиропиталището в града, а цигулката, предмет на същата заповед, да се продаде от ликвидационната комисия.“

С наредба се определя и какви суми и ценности могат да притежават лицата от еврейски произход и как трябва да предоставят личните си бижута на публичен търг. Специално решение разяснява как да бъдат ликвидирани имотите на лица от еврейски произход. Заповед определя на новородените евреи да се дават само имена от приложения към нея списък, като се забранява на всички евреи да носят български имена или имена с български окончания. Задължават се всички еврейски кантори, магазини и жилища, както и тези със смесен капитал да имат съответното обозначение. Евреи не могат да имат автомобили, радиоприемници и телефонни постове. Определя се и в кои квартали могат да живеят. На 25 юни 1942 г. излиза заповед № 22 на МВРНЗ, която забранява на лица от еврейски произход да съобщават каквито и да е новини, да разискват политически и обществени въпроси, да се движат по улиците и да посещават всякакви обществени и публични места от 21 часа вечерта до 6 часа сутринта. Всички евреи – мъже от 18 до 45 г. са мобилизирани и работят робски, по 8-9 месеца в годината, при нечовешки условия в трудовите лагери Атия, Ловеч, Пазарджик, Свети Врач, Хасково, Смедово и др. И още и още заповеди, наредби, укази, които погазват напълно Търновската конституция, стесняват и ограничават правата на евреите, докато ги превърнат в безправно и беззащитно население на собствената им родина, затворници в родния си град, пропит доскоро от свобода и морски авантюри. Вратата към света се затваря за бургаските евреи.

 

Много от българите не приемат промените за еврейското население. Бургазлии, станали изведнъж притежатели на конфискувани магазини и работилници масово изпращат до Комисарството по еврейските въпроси писма, в които настояват досегашните собственици – евреите, като „компетентни и необходими”, да останат да работят в бившите си предприятия.

„Молим наредете да ни се разреши да приемем като работничка в магазина ни находящ се на улица Александровска 71 еврейката Сара Бохоръ“ – пишат в писмо търговците Пеев, Мешков и Скрипалчев на 27 октомври 1943 г.

Директорът на Българо-Италианската банка в Бургас Хаим Йерусалми, получил почетна диплома от Италианския Крал Умберто 3 за укрепване на българо-италианските икономически връзки, също е уволнен като евреин. Той, съпругата му и четирите му деца остават без всякакви средства за препитание. Тогава Владимир Керин, заможен бургазлия от македонски произход, собственик на складове за бакалски стоки, моли властите да запази „изключително нужния общ работник“ Йерусалми. Разрешават му, взема го на работа и така осигурява необходимата за цялото семейството заплата.

Собственикът на моливната фабрика „Девеко“ Петър Велчев пък започва да укрива и в последствие извежда извън България главния си механик – евреина Сатран. Любчо Зурков, собственик на дрогерия Зуркови, също издейства и взема на работа евреите Шимон и Зачко Калдерон. По този начин той дава прехрана на многочисленото им семейство, останало без родители, интернирани като чужди поданици. Зурков остава в сърцата на бургаските евреи с постоянните си дарения от лекарства за мъжете, поболяли се от нечовешките условия в трудовите лагери. Сава Димов, собственик на фабрика „Шуменско пиво“, не се разделя със своя млад счетоводител Йосиф Асса и дори го спасява от арест.

Много са българите, които са помогнали на евреите да не останат без работа, да не изгубят хляба си. Само в Бургас, за разлика от Пловдив, Видин и Стара Загора, полицейският час за евреите не е задължителен – законът е закон, но бургаската управа го спазва по-либерално. Имайки благоразположението на властите бургаските евреи се движат свободно по главната улица, Богориди, Морската градина, посещават много от забранените обществени заведения, дори ходят на кино. Писмо № 509 от 27 септември 1943 г. гласи: „Разрешава се на лицата от еврейски произход, живущи в гр. Бургас, да посещават дневните представления на кино „Тракия“. Подпис: Павлова.

На 5 ноември 1943 г. директор-режисьорът на театър „Адриана Будевска“ в Бургас пише: „Господин делегат, Моля най-учтиво да разрешите свободното посещение на лица от еврейски произход на дневните представления на театъра ни.” Разрешението е дадено с резолюция на 9 ноември 1943 година.

Според друга заповед в учебните заведения не могат да се приемат евреи, а тези, които вече учат там, трябва да напуснат в посочен срок.

Май 1942 г. Зрелостниците на елитната търговска гимназия в Бургас трябва да се явят на матура. Учениците – евреи са получили вече повиквателни за трудовите лагери. Те трябва да заминат за Атия и робски да се трудят в деня на зрелостния си изпит. Вълна от възмущение се надига в цялото училище. Тогава директорът Георгиев и класният ръководител Стойчев „изнасят урок“ по човеколюбие на своите ученици. Отиват да молят в Комисарството по еврейските въпроси да бъдат освободени еврейчетата от лагерите, макар и за ден, само за да положат изпита си. Отговорът обаче е: „На тях матура не им трябва, тъй като те никога няма да могат да упражняват този занаят“.

Жак Йерусалми и Александър Хаджипетров, който по-късно ще стане един от най-богатите и видни бургазлии, са съученици в Търговската гимназия – луди-млади приятели. Влиза в клас учител с профашистки убеждения. Посочва с презрение Жак Йерусалми, блестящ ученик, и му нарежда да седне на унизителния последен чин, защото е евреин. Сашо Хаджипетров става с блеснал поглед и младежка дързост и заявява: "Ако ще местите Жак, то и аз ще седна най-отзад“. Учителят повече не посмява да прави размествания в клас.

 

Март месец на 1943 г. На бургаската еврейска улица е студено и зловещо. На 4-ти март с писмо N 109 околийският управител Никола Герчев Иванов изпраща списък с евреи за изселване. В Комисарството по еврейските въпроси в Бургас е окрупнен и окончателно оформен списък с 174 семейства за изселване – общо 422 души. В този списък са включени по-заможни евреи с блокирани сметки над 50 000 лева и движими и недвижими имущества на такава стойност. Тъй като желаното число 422 души не се достига, в списъка са включени и наслуки избрани бургаски семейства.

От всичките 902 евреи в Бургас за изселване са предвидени 422 души. Изпратена е одобрителна телеграма за операцията от София с гриф „Строго секретно“. Директор на пощата по онова време е Желяз Петков. По случайност той е съсед и добър приятел на Аврам Асса –председател на еврейската община. Двамата живеят в една къща – българинът на първия етаж, евреинът – на втория. Разтреперан, Желяз скрива телеграмата в джоба си и вместо да я занесе в Комисарството по еврейските въпроси тича към своя приятел Аврам и му показва документа. Така еврейската общност е известена преди всички за грозящата я зловеща опасност.

Всичките 147 еврейски семейства са информирани със съобщение № 3915 от Околийския управител Я. Мицов, че трябва да се подготвят за изселване на 10-ти март 1943 г.

Бургаските евреи подготвят по 10 кг. багаж. Дървените девически сандъци предназначени за сватбен чеиз са напълнени с най-необходимото за дългото пътуване. Всички разпродават каквото имат. Съседи и приятели складират по-ценните неща от еврейската покъщнина. С огромен ужас в Бургас очакват депортацията.

 

Когато в ръцете на Аврам Асса попада телеграмата, той задейства всичките си контакти с хора от властта, за да спре намерението на правителството. Обръща се и към приятели в Бургас. Веднага се отзовават Петко Росен – адвокат, бивш депутат и писател, Петър Велчев, Росен Чорбаджиев, Панайот Георгиев – параходен агент, Меню Владков – индустриалец, Жени Патева и д-р Теодоси Болгуров. Събират се бързо, за да вземат някакво решение. Същата вечер адвокат Росен Чорбаджиеви и Петър Велчев заминават спешно за София за среща с Цар Борис ІІІ. Връчват му протестна декларация, подписана от видните граждани, с която призовават монарха за спешна отмяна на решението за депортация на евреите от Бургас.

След няколко дни под натиска и на други обществени организации в страната заповедта се отменя. Вечерта преди заминаването идва съобщение, че изселването се отлага. Сякаш злото отминава. Но докога? Сандъците на 422 евреи са готови всеки момент да бъдат нарамени и да тръгнат на път, от който връщане няма.

 

 

Няколко месеца по-късно през юли 1943 г в Бургас отново се изваждат списъци на евреи, подлежащи на принудително изселване. Планът на Комисарството по еврейските въпроси този път е успешно да изсели 298 еврейски семейства от Бургас в Преслав, Търговище и Нови пазар. Все в Северна България, по близо до Дунав, за да бъде по-лесно извозването им със шлепове към лагерите на смъртта.

Отново с гриф „поверително” е писмото на Александър Белев от 13- ти юли 1943 г., адресирано до областния директор: „Наредете да се вземат всички мерки за целостното провеждане и изпълнение на тази акция, в която да се привлекат и дадат пълно съдействие всички областни и други полицейски и административни служби в град Бургас“.

Всяко семейство получава известие кога и къде ще бъде изселено. В него са посочени номерът на влака, дата и часа на заминаване и посоката на пътуване. Съобщението изяснява още, че се дават три дни за напускане на Бургас и установяване в посочения за преселване град. То, придружено със сведение за съответното семейство и писмо от полицията до началника на гарата, служи като безплатен билет. Какъв цинизъм! „Със себе си можете да вземете само най-необходимия багаж. За всички вещи, които оставяте, представете в еврейската община подробен опис, в който е указано името и точния адрес на пазача. Описът на вещите трябва да бъде заверен от пазача”.

Вече през България са преминали ешалоните с нашите братя и сестри – 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония. Бургаски евреи – лагерници в Св. Врач с риск от разстрел са се промъквали до спрените заключени вагони, за да дадат вода на своите сънародници. В тях са видели възрастни и бременни жени по нощници, плачещи деца, отчаяни хора, натъпкани в конски вагони. Протегнатите им ръце през окованите прозорци са молели за хляб и вода. За никого вече не e тайна накъде ги водят.

 

По-голямата част от хората в Бургас посрещат с истинско възмущение информацията за подготвения влак № 421, който трябва да депортира бургаските евреи на 20 юли 1943 г.

Известният литературен критик, писател и общественик Петко Росен отново започва трескава работа да активизира бургазлии да предотвратят изселването на евреите. Водеща роля за успеха на мисията има кметът на Бургас д-р Дянко Пръвчев. По негова инициатива кметове от района – Бургас, Карнобат и Ямбол, заминават за София, където посещават Народното събрание и други правителствени институции, партии и влиятелни лица. Целта е една – да спрат депортирането на бургаските евреи. Бургазлията Матей Хаджипетров, внук на главния Ктитор на католикона на остров „Света Анастасия” свързва д-р Пръвчев с митрополит Стефан. Владиката прави всичко необходимо за облекчаване живота на преследваните евреи и дори укрива в дома си Шломо, равинът на Бургас.

Мисията на делегацията от бургаския край е успешна. След завръщането на д-р Пръвчев и придружаващите го кметове изселването на бургаските евреи е отменено за втори път. Ангелът на смъртта отново прескача еврейските къщи.

 

 

За спасяването на евреите от Бургас заслуга имат и други влиятелни личности по онова време. А най-голяма заслуга имат онези безименните, невлиятелни, без административна власт, но притежаващи най-голямата сила на човешко съчувствие, състрадание и почтеност. Неизброими са хората, които са оставили достойната си човешка следа върху страниците на еврейската история в Бургас, които са вплели собствената си съдба в съдбата на еврейските си съграждани. Тези, които са имали морал, смелост и кураж да се възпротивят на несправедливостта и да окажат помощ и подкрепа в жестоките времена на Холокоста.

 

Времето следва своя неизменен ход, поколения се сменят, Бургас расте и се преобразява. Той отдавна не е онова малко невзрачно рибарско пристанище. Улиците са други, хората са други. Повечето от участниците в събитията преди 70 години вече не са измежду живите. Но те са оставили своята невидима диря, напоили са този град с дъх на свобода и различност, задали са един модел на поведение за бъдещето.