Eзикът като геополитическо оръжие

27.03.2015 | автор:  Васил Станилов6

Онези, които прочитайки този текст кажат: „това не ме касае“, трябва да знаят, че всичко това твърде много ги засяга

 

Един от най-известните примери за използване на езика като геополитическо оръжие е стореното от княз Борис І. Той има държава, в която се говори основно на два езика. Български и славянски. Това разделение не е било фатално до появяването на силната тенденция към приемането на Христовата вяра. И Борис І в името на целостта на държавата си извършва смела езикова реформа. Знаем какви са резултатите от нея. България става християнска държава c официален език славянският. Спирам дотук с този пример, макар да е прелюбопитно защо днешният български език е аналитичен, а руският – синтетичен..

Следващият пример е с новата македонска държава. Нейното създаване започва със скалъпения край сръбския манастир Прохор Пчински език. И тук подробностите са излишни. Сравняват Македония с Украйна. Но тук става дума за два диаметрално противоположни случая. В първия един диалект е обявен за език и е шпекован със сърбизми. На втория ще се спра след малко.

Друг пример. Гръцката държава или по-точно ГЩ на гръцката армия  създаде речници и граматика на помаците, живеещи в Беломорска Тракия. Оказва се, че военните от какво разбират не само от стрелкови, ракетни, атомни ръжия,  но и от езикови.

Съседна Сърбия освен към Македония има претенции към и Западните покрайнини – обърнете внимание, не  Западните покрайнини, където са Босилеград и Цариброд, а  Кюстендил, Радомир, Перник, Трън, Берковица... обявявайки шопите за племе от сръбско потекло и твърдейки, че техният език не е български. Ако се съмнявате, поискайте от обменното бюро да ви дадат сегашна банкнота от 500 динара. На нея има карта, където заедно с портрета на Йован Цвиич е изобразен сръбският ареал чак до София. Видяхме какво се случи с тези претенции през 1885 г.

И сега за случая с Украина. Руският император Александър ІІ, получил прозвището “освободител”, защото премахва крепостното робство през 1861 г., в 1876 г. издава Емския указ, с който забранява на литовци, украинци и белоруси да говорят на своя език, а на поляците това се позволява само в частни разговори. Минават 140 години и този указ се оказва оръжието, което върши работа на днешна Русия. Тя си иска от Украйна областите, населени с рускоговорящи. Това на практика е цяла днешна Украйна.

Не искам да прекалявам с примери, затова само ще спомена, казаното от руския посланик в България, че 500 хиляди руски граждани притежават имоти на българското Черноморие. 10% от тези граждани имат регистрирани търговски фирми в нашата страна.

Оръжието на практика е инструмент. Инструмент за убиване, ако става дума за огнестрелно оръжие. Но ножът е и оръжие и инструмент. Такова двуяко ползване има и при езика.

В този смисъл Боян Кутевски е озаглавил своята статия – “Навлизането на русизмите в българския език като инструмент на пропагандата”, в която пише: „ Това изследване не е опит за исторически реванш или сензационно откриване на несъществуващи обществени феномени. То е ретроспекция за един период от историята на България и българския език (1945-1956), чието изучаване все още противопоставя историци и политици, а и обществото като цяло. Чрез него обаче открих нещо много важно – за историята съдим главно по документите, които откриваме. А документите от този период показват едно – в българския език се осъществява инвазия от страна на идеологизирания руски език.

Завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. прави България сателит на Съветския съюз до края на Студената война в края на 80-те години на ХХ век. През този период, като елемент на идеологизация на всички обществено-политически отношения, в българския език като цяло активно навлизат русизми и започва замяна на български думи с руски, включително и характерния “новоговор” (по Оруел) – като напр. “партгруп”, “профсъюз”, “Учтехпром”, “ЗКПЧ” и др.”

На протестите срещу русизите, които гъмжат в съвременния български език, някои противопостаовят факта, че ние сме дали езика на руснаците и сега те ни го връщат.Това твърдение е било потвърдено от големия славист Роман Якубсон на конгреса на славистите в Брюксел. От трибуната той показал на аудиторията книжка на руски език, казвайки, че е издадена в същата година. Той обяснил, че след направения от него анализ, установил между 80 и 90%  наличие на старобългарски езис. Накрая разкрил, че това е уставът на КПСС, приет на току-що състоялият се конгрес на партията. Съгласявайки се с твърдението за подаръка, се сещам за случаите когато съм давал инструмент на приятел и той ми го е връщал съсипан. Това направиха онези, които след 9 септември 1944 г. отидоха в Съветския съюз и учили-недоучили се върнаха да въвеждат съветския опит у нас. Последиците бяха катастрофални особено за езика ни.

Има и друг тип възражение срещу моята теза. Те са, че чуждиците обоготяват езика и че английският е пълен с думи от френски произход. Но аз се противя на нескопосани заместители на смислени български слова. Освен това има тенденция към промяна на аналитичността на българския и замяна със синтетизва на руския.  Конкретно казано предлозите се заменят с падежни форми. Например вместо „според мен” се използва „по моему”. Или въведено е „капитан далечно плаване”, като се изпуска предлога „от”.

Ще си позволя един по-обемен цитат от статията на Симеон Радев „За чуждите думи”, написана преди 74 години: „През 1856 г. Партений Зографски писа в „Български книжици”, че македонското наречие е по-пълнозвучно от другите български наречия. Мисля, че той бе първият между българските писатели , който се занима с благозвучието на българския език. По-късно вниманието е било насочено главно към граматиката и правописанието. През известно време се появи и гонение на руските думи. Сега повикът е срещу чуждите думи изобщо.Този повик не е без основание. В българския език нахлуват неспирно чужди думи, които не прибавят нищо към неговата точност или неговата сила, а само го загрозяват. На английски има с постоянно подновявани издания една книга,”King’s English”, където са събрани образци от лош език, които служат за поука как не бива да се пише. Тия образци са взети предимно от политиката, от вестниците, от админстрациите. В тия среди наистина писменият език е подвергнат на най-голяма развала. От там идват и у нас безразборно въвежданите чужди думи. Става така в българския език едно варварско нашествие.”

Нищо ново под слънцето, би казал някой и би продължил да пердаши през словесното просо. Но този някой съм сигурен, че няма сърце, българско сърце. Например мене ме заболяваше сърцето, когато чуех в новите софийски тролеи следното съобщението:”Когато транспортното средство се установи, натиснете бутона за слизане.”В правилния български език глаголът „установявам” се използва в смисъл на „констатирам”, „стигам до извода”. А в случая става дума за неграмотно използване на руския глагол „остановливать”, който на български се превежда като „спирам” Добре, че кметът на столицата рагира много експединтивно и този текст беше премахнат. За съжаление подобни примери има твърде много и те се дължат именно на неграмотност, а не на опит да бъде обогатен българския език. Но дали става дума само за неграмотност. Кутевски в своята статия продължава:”Ролята на индивида като “производител” и “потребител” на култура и езика, като интегрална част от културата, предопределя бърз оборот на думи, които биха му съдействали за по-

облагодетелствана социална позиция. Социалната адаптация чрез езика е важен инструмент на идеологическото проникване. Спомнете си легендарния филм “Кин-Дза-Дза” на Георгий Данелия – на планетата Кин-Дза-Дза да имаш червени панталони означава да заемаш по-високо място в обществената йерархия. Ако няколко думи влязат в ролята на червения панталон, то моделът действа просто, но ефикасно”.

Приписват на цар Борис ІІІ думите:”Министрите ми са англофили, генералите – германофили, народът ми е русофил. Единствен в тази страна аз съм българофил.” Днес обаче българите се делят на русофили и русофоби. Това на пръв поглед изглежда странно, парадоксално и дори смехотворно. Но нека се опитаме да анализираме тези две понятия. „Фобия” или „фобос” на старогръцки означава „страх”, а не омраза. Ето какво пише  Симеон Радев в главата, посветена на бунта на русофилите: „Офицерите, които се наеха да низвертнат княза, умразен на руския цар, за да обезоръжат умразата на Русия, не бяха още русофили, както се свързва по-сетне тази дума”. По-нататък Радев цитира дословно речта на капитан Вазов пред офицерите съзаклятници:”Русия – казваще той –се е подготвила на всевъзможни жертви, за да свали княза...а веднъж Русия смъкне ли княза със своя сила – няма вече България, ще има Задунайска губерния: ще се изгуби и самия народ!”

Явно така нареченият бунт на русофилите е бил подкладен от страха пред руската окупация. Оказва се, че българите се делят на русофили и русофоби не по други причини – (да си припомним имената на спътниците на Сатурн – Фобос и Даймос)  - страх и ужас пред надвисвалата лавина, наричана Русия.

След победата във войната за независимост американският президент Вашингтон по повод искането да бъде дарена земя на французите заради помощта, оказана от войските на от маршал Лафайет, заявява:”Прекомерната любов или омраза на един народ към някой друг народ го прави зависим.”

У нас има партии, които се обичат или мразят в зависимост от отношението си към Русия. Дори има партия на русофилите. В БСП е създадена фракция на русофилите.Членовете на тези партии и фракции би трябвало да знаят, че има заболяване „хемофилия”. При него болните не могат да спрат кръвта си, ако се наранят. Русофилията е сходно заболяване. Страдащите от него са готови да пролеят кръвта си не за своята, а за друга държава. Те би трябвало да се обърнат към лекар. Може би психиатър. През различните исторически периоди русофилията си характеризира с бълнуване за Заддунайска губерния, 16-та съветска република и членство в Евразийския съюз...

 Партията на русофилите определила за свой патрон Драган Цанков. Изключително интересен избор. Защото на този български политик принадлежи знаменитата фраза:”Не ща ти нито меда, нито жилото”.Тя е адресирана към Русия.

Драган Цанков все пак в края на своята политическа кариера се е облажил с руски мед. И се питам дали днешните русофили не га го избрали за патрон точно заради това. Няма да е зле да се запознаят с онези моменти от биографията му, когато той е пример за българолюбие, за смела борба срещу руската политическа, духовна и езикова експанзия.

Кутевски в цитираната вече статия казва:

 „Проникването на русизмите в българския език става по линия и на политическата, и на социологическата пропаганда заради силното политизиране на обществения живот в периода 1945-1955 г. Историкът Мито Исусов изследва в книгата си “Сталин и България” множество документи от Централния архив на БКП – писма, телеграми, официални документи, стенограми от срещи, откъси от дневници и спомени, в които ясно се вижда, че ръководителите на страната използват странна смесица от български и руски думи. Тези документи обхващат периода 1944-1949 г., когато Георги Димитров се завръща в България. Като генерален секретар на Коминтерна (Комунистическия интернационал) той има висок престиж сред комунистите от целия свят, а в България е основен носител на тази тенденция и постепенно останалите ръководители на партията и цялото общество започват да му подражават в използването на руски думи или погрешното поставяне на падежи.

Контролът върху историческата наука чрез езика преследва няколко основни пропагандно-идеологически цели:

- създаване на ирационално чувство у хората, че тези думи винаги са били част от българския език;

         - ранно идеологическо “оформяне” на ученици, студенти, преподаватели и др.;

         - блокиране на личните и груповите способности за критично мислене;

         - легитимиране на процеса на езикова асимилация.

         Социологическата пропаганда обаче се простира далеч извън рамките на историческата наука и нейните документи. Провежда се дълбока идеологизация и съветизация на всички сфери на научния и културния живот. Влиянието на съветската тоталитарна система по документирани исторически източници прониква в:

         - театъра

         - литературата

         - концертните програми

         - филмовите програми

         - радиопрограмите

         - периодичния печат

         - изобразителното изкуство

         - пластичните изкуства

         - музейното дело

         - архитектурното оформления на българските градове

         - библиотечното и читалищното дело.

Завръщането от Русия на повечето от дейците на БКП в България, завземането на ключови постове в държавния апарат и близките отношения със съветските комунистически ръководители бързо трансформират явлението от партиен жаргон в асимилация на езика като обществен конструкт.”

Но навярно трябва да преминем и към конкретни примери за неподходящи и безсмислени подмени на български думи с звучащи по-добре от номенклатурна гледна точка русизми или чисто и просто резултат от досегашната политическа инерция.

Такъв е случая с „разрешаване на проблемите”. Българите решават задачите и проблемите, руснаците ги разрешават, което означава, че ги позволяват.

Ами подмяната на глагола „съм” с „явява се”!

Що за чудовищен термин е „мероприятия”, привнесен от специализирали в Москва културтрегери, забравили, че ние имаме събития, празненства, прояви.

Защо превърнахме мнозинството на нашите събрания в болшинство?

И не е ли странно да наричаме „стол” местата, в които се храним. На онези, които не са учили руски ще поясня, че става дума за българската „маса” или „трапеза”, което на руски е „стол”.

Защо трябва даи „оборудваме” магазините и предприятия, тоест да ги снабдяваме с оръдия, вместо да ги „обзавеждаме”? И защо да ги ”разкриваме” , а не да ги откриваме?

Доста често се чува или чете някой ерудит, че „изхожда” от факти или сведения. Професор Мирослав Янакиев ни казваше:”Може да се изхождат чушки. Фактите се вземат предвид, а сведенията се цитират.” И с „находищата” нещата са така. Те се наричат „залежи” от геолозите, които са учили при български професори по геология. Да се нахождаш на български е неприлично. Редно би било в администрацията и документите да бъдат променени

Според мен, да наречеш човек, който обича изкуството „самодеец” е глупаво, Какъв е този, който „сам действа”?!. На български има чудесна дума „любител”. Смисълът й е ясен.

Има безмозъчен,  безнравствен, безличен, безжиднен, безумен, безхитростен. Но „безпартиен”?!

В медицината може да се посочи безсмисленото заменяне на бърза помощ със спешна. Лекарите

„назаначават” се рецепта, а би трябвало да се предписва или дава.

Вместо разтяжение на сухожилие ние казваме. разтягане.

В правосъдието имаме „закрито и открито” вместо отворено или затворено заседание. Ние българите никога не сме имали пердета на вратите си, за да ги закриваме или откриваме. Ние закриваме киселото мляко, но не и вратите си..

Сега изборите се произвеждат, а преди се провеждаха.

Защо в дикументите попълваме графа„местонахождение” , а не „местоживеене”?.

Би трябвало вместо армия да наричаме въоръжените си сили войска.

Званията не трябва да се присвояват, а да се връчват или дават.

Защо подразделение? А не подделение?

Вместо вишка – трябва да си върнем наблюдателница.

Вместо полоса – ивица

Вместо „ротите са построени” нека да са строени.

Вместо посуда битрябвало да казваме съдини, прибори

Редно е „битката под Москва”да се води „край” или „пред” Москва

Чрезвичайно на български е извънренно

Самоделно е саморъчно направено

Грози на български означава загрозява, а сега го ползват като „заплашва”

Обявява положение на война – вм.обявява война

Вместо бомбоубежище ние имаме скривалище. И така е редно, защото внего не се крият бомби, а хора.

Вместо произведен в чин да върнем българското получил чин

В спорта нека гонка да си стане надбягване

Вместо парус – платно и от там платноход

Вместо – положение засада – само засада

Вместо – класен отбор – отбор от класа

Волно вм.свободно съчетание

Зад граница всъщност е в чужбина

Да отидем на компромис вм. вместо да направим компромис

Влакът се установява

Заиграва на български означава увличам се в игра.

виход на сцената вм.излизане

Поздравяваме „с празника”, а  трябва предлога да е за.  

В киното „ясно ли е? Звучи грубото „ясно?” без хубавата българска честица „ли”.

По примера на абривиатурите НКВД, ЧК, КПСС, 

СССР произнасяме не по български НДК, НДСВ и много други.-

         В четвъртото издание на “Пълен руско-български речник” на Сава Чукалов, излязъл от печат през 1949 г., има специална секция за новите думи, които вече са легитимирани в руския. В третото издание на “Българо-руски речник” на същия автор (издаден през 1960 г.) голяма част от тези думи са посочени вече като български думи!  Само за едно десетилетие политическият натиск и превръщането на България в съветски сателит успяват да проведат тази “езикова реформа”, която в действителност се превръща в “психическа реформа” – термин от манипулативните комуникации, с които се изразява успешното провеждане на “промиване на мозъци”

Някой ще каже, нещо, което много от приятели ми казват: “При толкова много проблеми, в тази икономическа криза, езикът ли е най-важното, с което ще се занимаваме и русизмите ли са ни най-голямата пречка.” Нали се вайкаме, че не извършихме лустрация, че не отстранихме носителите на отречените вече идеи.

В Унгария, малко преди така наречената контрареволюция през 1956 г., на служителите в ДС били раздадени нови италиянски кафяви обувки. Те станали символ на властта. Когато бунтовниците започват да преследват хората от службите, те ги познават по обувките. Така в суматохата са пострадали и невинни хора. Това напомня казаното преди малко за планетата Кин-Дза-Дза, където червените панталони символизирали високо обществено положение.

Не призовавам да следваме примера на унгарците и да си служим с крайни мерки към използващите русизми, но бихме могли да реагираме с ирония на всички несмислени думи и изрази, напомнящи времето на комунизма.

Ако русифицирането на българите е започнало от даден исторически момент, примерно преди около век и половина, и се е извършвало съзнателно от определени чуждоземни и вътрешни сили и институции, след определен момент, да изберем произволно датата 10 ноември 1989 година, то е продължило вече несъзнателно, по силата на създалата се инерция. Именно с тази инерция трябва да се преборим, всеки сам в себе си, но и задружно, организирано, дори впрягайки някакви държавни институции.

В Англия станало известно, че един капитан от запаса се държал много жестоко към своите слуги и към хората, обслужващи имота му. Опитали се да му повлияят с добро, но той не разбирал от дума. Тогава съседите престанали да му говорят. Този капитан се казвал Бойкот. Така се родило понятието бойкот. Мисля, че ние бихме могли да последваме този пример и да обявим бойкот на думите, напомнящи времената, когато сме били Задунайска губерния, 16-та република и да покажем, че никога няма да бъдем граждани на евразийска държава.

Ако русифицирането на българите е започнало от даден историчски момент, примерно преди около век и половина и се е извършвало съзнателно от определени чуждоземни и вътрешни сили и институции, след определен момент, да изберем произволно датата 10 ноември 1989 година, то е продължило вече несъзнателно, по силата на създалата се инерция. Именно с тази инерция трябва да се преборим съзнателно, всеки сам за себе си, но и задружно, организирано, дори впрягайки семейството, умчилището, цялото общество.

Онези, които прочитайки този текст кажат: „това не ме касае“, трябва да знаят, че всичко това твърде много ги засяга!!!