Чавдар Ценов в есенни отклонения

20.04.2015

Премиерата е на 23 април 2015 г. в Orange Center

Сборникът „Отклонения наесен“ съдържа пет малки новели: Извън маршрута; Колело; Майя, индианецът и краят на света; Вуйчо на баща си и Под знамето. За книгата Борис Минков пише: „Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове – дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове...“

А Митко Новков твърди: „ Отклонения наесен“ като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни наесен, за да ни ориентира към правия път. Правият път, разбран не като някаква изсушена и меркантилна праволинейност, а като сочно и вкусно човешко общуване, в което малките неща се оказват големи. Едно знаме – леко прокъсано, едно колело – уж откраднато, една дума – сякаш никаква, едно отклонение – цяла съдба, едно вино – а върхово прозрение... Да, така е: понякога трябва да се отклоним, за да се открием; да се объркаме, за да се оправим; да се замотаем, за да станем. И най-важното: понякога трябва да си препрочитаме „Отклонения наесен“, за да сме сигурни, че винаги ще сме намерили живота си. Онзи истинския живот, който ни прави не заблудени пътници в пустотата на космоса, а ни изпълва и ни прави истински и светли... Бъдни и бъдещи.“

„Отклонения наесен“(изд. „Жанет 45“) е най-новият сборник с малки новели на Чавдар Ценов.  Той е автор на книгата „Удавената риба“, наречена съчинение; на сборниците с разкази „Черно под ноктите“, „Щраусовете на Валс“ и „Другата врата“, преведена и издадена в Македония през 2011 г.; на романа „Кучета под индиго“, номиниран за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2011 – 2012 г.) и за наградата „Хеликон“.  Превел е от френски творби на Емил Дюркем, Симон Вейл, Жак Атали и др.