Село Златолист и Преподобна Стойна

12.05.2015

Из летописа на отец Ангел Столинчев

 

 По-рано селото се наричаше с. Долна Сушица. След 9.IX. 1944 г. селото го преименуваха на Златолист. Името му се даде, защото тука се произвежда много хубав тютюн – златен лист. Почвата е добра за доброкачествен тютюн, а Долна Сушица се казваше, защото имаше в околията друго село с име Горна Сушица.

През селото минава сушичкото дере, което лятно време няма никаква вода и е сухо и от там Долна Сушица. Дерето, което идва от Пирин, минава покрай Роженския манастир и Златолист и се влива в р. Пиринска Бистрица на горния край на с. Катунци. През зимата и пролетта понякога дерето идва много буйно, но през лятото пресъхва от горещините и остава само сух пясък по дерето.

Селото се намира разположено от лявата страна на реката, по течението й. Построено е в низините на баира. От двете страни има баири, между които минава реката, и го пазят от ветрове и бури. Било е хубаво село, но в момента има около 80 души жители, предимно старци, защото младежта е отишла към Катунци, гр. Сандански и други места и градове. Има много къщи, изоставени изцяло. До селото се идва по дерето от с. Катунци с кола и за гр. Мелник и Роженския манастир се отива пеша. Няма хубав път за Мелник и манастира.

 

Храм “Св.В.М. Георги”

 

Църквата се казва “Свети Великомъченик Георги”. Построена е през 1857 г. и това личи от надпис от външната страна на олтара, където годината 1857 г. е изписана релефно. Църквата е дълга 25 метра, широка 10 метра и висока отвънка 5 метра. В църквата се стига през южната врата, като се слиза 5 стъпала надолу по каменна стълба, водеща за централната част на църквата и за под женското отделение. Вкопана е надолу в земята, понеже турците не са позволявали да се строят високи църкви. Вътрешната є височина от пода е 7 метра. Църквата е трикорабна базилика. Таванът с покрива се опира на 12 колони, символизиращи 12-те апостола. Подът е постлан с каменни плочи. Таванът е дъсчен. Престолът в олтара е нишав, в стената, а отвън на нишавия престол е олтарната издатина, покрита със старовремски турски керемиди. Над престола има стенопис Ширшая небес.

Централната част е с фенер на покрива и 8 прозореца, от които влиза в църквата обилна светлина. На южната страна има шест големи прозореца, от които единият е в олтара, а друг е в женското отделение.

В олтара един прозорец над нишавия престол. На северната и западната страна няма прозорци. Колоните в църквата завършват под покрива с арки в полукръг. Цялата църква е зидана с каменна зидария, споявана с хоросан.

На средата на централната част има плоча с двуглавия орел, която символизира руски герб с двуглавия орел и надеждата на населението, че Русия ще ги освободи. В централната част има трони на северната страна и между колоните. На южната част също е имало, но са изгнили от влагата и са извадени.

Голямо и просторно женско отделение. Парапетът на женското отделение завършва с решетъчна преграда, откъдето жените наблюдават богослужението.

Преподобна Стойна

На югозападния ъгъл в женското отделение е иззидана малка стаичка. В нея е живяла сляпата жена преподобна Стойна. Тя е родена в с. Хазнатар, Серско, през 1883 г. и е починала на 22. XII. 1933 г. Тука, в тая стаичка, е прекарала живота си в пост и молитва, след като се е преселила от Гърция в България. Благочестиви християни от селото и околността са я поддържали с храна във форма на приношения за монахинята. В стаичката има едно малко прозорче, откъдето прониква светлината на слънцето, то е на южната страна на стаята. Сега в стаята й са събрани стари икони от църквата и там се съхраняват. Гробът є е на западната страна зад църквата в селските гробища и се поддържа добре. Има два каменни кръста с един и същи надпис. Първият е от стария й гроб, а сегашният е поставен като са ремонтирали гроба роднините й от Петрич. Кръстът и бордюрите на гроба са измазани с мозайка бочарда.

В стаята й има голям нарисуван портрет с надпис “Преподобна Стойна”. В стаята се намира сандъчето й, в което е пазила дрехите си.  Подът на женското отделение е накован с дъски – дюшеме. Женското отделение е дълго 6 метра и широко 8 метра. Едно от големите женски отделения в нашия край.  В женското отделение има стенопис с различни мотиви. На западната страна е изографисано ходенето при врачката и лошите последици от това. За християните, които отиват при нея. Централната част на църквата е също изографисана. Архиерейски трон и амвон. Също и прошкинитар с голяма дървена икона на “Св. В. М. Георги”. Два хубави полилея, единият – стъклен, а другият – с мъниста.

Иконостасът е голям и просторен с много хубави икони на големия ред и горния ред с по-малките икони. Той е дървен. Завесата на иконостаса е Христос, излизащ от чашата, рисуван е на платно. Близо до иконостаса в църквата пред южната певница има каменен свещник, зациментиран в земята. В олтара на нишавия престол има в малък формат разпятието с предстоятелите. В него са двете ниши, служещи за [...] и за извършване на просконитарията – жертвеник. На северната страна има още две малки ниши, едната за измиване на ръцете.

Навес – нартика

На северната и западна страни има голям и просторен навес – нартика. Покрай църквата и по края му са поставени дивани за сядане на хората като излизат от църквата, за да отсядат и почиват и да се провежда търга, а така също и за раздаване при именни дни и при погребения, задушници, панахиди. Нартиката на църквата е покрита със старите турски керемиди.

Гробищата

Около църквата има три декара църковен двор, в който са и селските гробища. Целият район е заграден с дървени колове и бодлива тел. Много от гробовете се поддържат в добро състояние и са добре оградени. Мнозина от изселилите се на други места завещават, след като умрат, да ги погребат тука в родното им село в селските гробища. В тия гробища са и родителите на о. Йордан Маринчев, енор. свещеник в с. Кулата, и брат му, и сестра му.

Камбанарията

Камбанарията е дървена и е построена на югозападния ъгъл на църквата. Тя е повдигната на дървета и не е зидана. На нея е окачена църковната камбана. Сега [...] на камбанарията е стари, почернели и посивели от [...] и от времето. Камбанарията се бие в недели, в празнични дни и при смъртни случаи, а когато има и бедствие, пожар или други случаи. Църквата се намира на 500 метра северозападно от селото. Близо до църквата минава и сушичкото дере – река. Пред църквата до реката има големи дървета, където лятно време хладнува селската стока.

Параклис “Св. Петка”

В началото на селото идвайки се от с. Катунци на дясно, до реката се намира параклисът “Св. Петка”. Той е постройка дълга 6 метра и широка 5 метра. Покрит е с керемиди. Вътре не е обзаведен. Около параклиса има към 2 декара църковно място. Заедно със селсъвета това място е оградено с циментови колони и мрежа.

На пътя за параклиса се намира селска чешма, от която от няколко чучура блика изобилна вода за пиене. В момента селото се завежда от йеромонах Софрони, брат на Св. Роженска обител. Преди него се завеждаше от о. Дамаскин, игумен на Св. обител, а по рано от о. Иван от Мелник. Селото не е било самостоятелна енория и се е причислявало предимно към Мелнишката.

12.XI.1983 г., гр. Сандански

 

Паметна бележка: Среща с премиера Жан Виденов

На 2 март 1995 г. целият състав на Св. Синод, начело с патриарх Максим, беше приет от министър-председателя на правителството ни Жан Виденов за разговор по ред църковни въпроси. За пръв път след 10.ХI.1989 г., министър-председател приема целия състав на Св. Синод во главе с патриарх Максим. В противовес на това дедо Пимен пък на 2 март 1995 г., постави основите на манастира “Св. Вм. Георги” при църквата “Св. Вм. Георги” в с. Златолист, заедно с Константин Тренчев, председател на профсъюз “Подкрепа”. Тренчев е основният спонсор на строежа на манастира.

Преподобна Стойна

Тук в църквата “Св. Вм. Георги” в с. Златолист е живяла Преподобна Стойна. В женското отделение на църквата има на югозападния ъгъл на отделението построена малка стаичка, в която е прекарала живота си Преподобна Стойна, както я нарича народа. На стената тя е нарисувана в цял ръст. Тука се е подвизавала като ясновидка и целителка. Тя е родена през 1883 г. в село Хазнатар, Серска околия. На седем години ослепява отшарка и се уединява в отделна стаичка в къща, където прекарала до 16-годишна възраст. През 1913 г. цялото є семейство като бежанци идват вПетрич, където се настаняват да живеят. Стойна избира храма “Св. Вм.Георги” в с. Долна Сушица – Златолист, където се настанява да живее до края на живота си. Тя умира на 22.ХII.1933 г. Неин покровител е Св. Вм. Георги и затова избира Златолист, където църквата е на “Св. Вм. Георги” и се установява тука да живее. Народът я тачил като светица и Преподобна, защото има дар след ослепяването си да лекува, да предвижда и да предсказва някои неща на болни и идващи при нея хора.

Паметта на Преподобна Стойна се тачи повече в Петрич и Петричко, отколкото при нас. Петричани поддържат просто култ към нея и я тачат, което в нашия Сандански край не се прави.

Константин Тренчев е пожелал да направи манастир около църквата. Дали и той няма някакъв пиетет към Преподобната?

Такава Преподобна е живяла и в с. Хърсово. А сега се прослави Ванга гледачката, която е родом от Струмица и тя ослепява на 12-годишна възраст, когато я грабва вихрушка и от това ослепява. Ванга гледа на захар, лекува, предсказва, помага на хората, които идват при нея. И тука на Рупите, където тя предимно гледа, искат да правят манастир. Идеята се поема от фондация “Ванга”.

Интересно, че и на Стойна Преподобна и на Ванга, покровител им е Св. Вм. Георги. Каква е връзката за това, не ни е известно.

Стойна Преподобна отива да живее в църквата, Стойна Преподобна също живее в църква в с. Хърсово, а Ванга успя да построи църква в Рупите на името на Св. Петка.

Къде е връзката?

Интересно, че такива ясновидки се появяват повече в Македония и Тракия, отколкото във вътрешността на България.

5.III.1995 г., гр. Сандански

 

Паметна бележка: с. Златолист, Долна Сушица

В село Долна Сушица, сега Златолист, в църквата “Св. Влм. Георги” е живяла по-рано Преподобна Стойна. Тя е дошла от Беломорието. Заселила се е тук, в това село в църквата “Св. Вм. Георги”, в женското отделение си е направила малка стаичка и в нея живяла. Жителите в селото я поддържали, кой с каквото може. Живяла е много богоугоден живот и имала дарба да вижда и предсказва някои неща. На много хора, болни и недъгави, е помагала с молитви към Бога.

Тоя богоугоден живот я издигнал в очите на хората и те й дават прозвището “Преподобна Стойна”. В съзнанието на народа тя била като светица с богоугодния си живот и народът я нарекъл “Преподобна”. Тя не е призната от църквата ни като такава, но народът я тачи. Нейният култ се повече разпространява в Петричка околия. В Санданска духовна околия тя няма тая почит и нашите не знаят почти нищо за нея.

Поклонение

Всяка година на 18.ХII. от Петричка околия и други околни села се стича народът и правят панихиди. Идват хора с автобуси, леки коли и от вътрешностите на страната, от София. Тая година о. Славчо, о. Никола и аз отидохме на гроба є и направихме панихида. Беше се събрал доста народ с варена пшеница и раздавки за душата й. Панихидата направихме аз, о. Славчо, о. Никола Ризов, о. Никола, енорийски свещеник на селото, и о. Петър от с. Петрово.

На панихидата за учудване нямаше свещеници от Петрич, макар че от петричко тя се много тачи.

На панихидата присъства Евгени Велев от с. Катунци, голям бизнесмен. Той експлоатира водата от Сушица под името “Преподобна Стойна”. Присъства и Валентин Караманчев, голям човек в тоталитарния режим, писател, но още колебаещ се във вярата, кметът на селото и други хора от селото и от с. Катунци.

Манастирът “Св. Влм. Георги”

Не знам по какво хрумване на Константин Тренчев със съгласието на дедо Пимен реши се тука да се направи манастирът. Изготвиха се планове и проект за манастира и се направиха изкопите му. Планът е много хубав и много добре разработен. Основният му камък постави дедо Пимен. Но работата не тръгна. Направиха тук-там някои иззидвания и така си остана. Строежът спря и в момента е напълно замразен. За построяването на манастира имало игра от Константин Тренчев. Той е искал манастира да се даде на Малтийския орден. На това се противопоставят нашите и Тренчев зарязва постройката. В момента нямат и никакви средства и няма откъде да дойдат.

В момента отношение към манастира има бизнесменът Евгени Велев от с. Катунци. Той е поел ангажимент и грижа, за да довърши започнатото от Тренчев.

 

Минерална вода “Преподобна Стойна”

В село Сушица има изворна вода, която е каптирана от по-рано. Сега тя е хваната и в тръби е откарана в с. Катунци, в бившия стопански двор на фабриката. Тук на това място Евгени Велев е направил фабрика за бутилиране на тая вода с наименованието “Преподобна Стойна”. Тя се сега бутилира и се изпраща навсякъде из страната в бутилки от 1 и 3 литра. За същата вода Евгени има договор да изпраща в арабския свят. Съоръжението му е модернизирано и има голям капацитет за бутилиране на водата.

Гробът на Преподобна Стойна

Гробът по-рано беше изоставен, има малка паметна плоча. Намира се на западната страна за църквата. Сега той е оправен от Евгени Велев, с мраморна площадка пред него, хубав паметник със снимка и много хубава желязна ограда. Евгени е дал доста средства за оформянето на мястото, гроба и паметника. Това е неговата благодарност за тая жена,  чието име носи минералната вода – “Преподобна Стойна”.

На гости във фабриката

След панихидата Евгени ни покани да отидем и видим фабриката му за бутилиране на минерална вода. Тя се намира в района на бившия стопански двор на ТКЗС с. Катунци. Отидохме на място и видяхме модерното обзавеждане на помещението за бутилиране на водата. На същото място Евгени си е направил малък параклис “Живоприемни източник”, който още не беше изцяло довършен. Каза, че на

29.ХII.1999 г. ще бъде изцяло готов и ще бъдат поставени икони. Иска на тая дата да го осветим. Каза, че ще ни даде покани ние да го осветим.

18.ХII.1999 г., гр. Сандански

Параклис “Живоприемни източник”, с. Катунци на Евгени Велев, 29.ХII.1999 г.

 Когато бяхме на 18.ХI.99 г. на панихидата на “Преподобна Стойна” в с. Златолист, бизнесменът Евгени Велев от с. Катунци, който експлоатира водата на “Преподобна Стойна”, ни каза, че на 29.ХII.99 г. ще ни покани с о. Славчо да осветим параклиса. Тогава той още не беше готов, но каза, че за 29.ХII. ще бъде. Така и стана.

На 29.ХII.1999 г. изпрати негов човек да дойде да ни вземе с неговата кола. За това освещаване на параклиса беше поканен и арх. Наместник на гр. Петрич Ангел Кочев.

В 11 часа преди обед направихме водосвета, аз, о. Славчо и о. Петър от с. Петрово. Осветихме параклиса със светена вода. Поръсихме и всички помещения на фабриката за бутилиране на минералната вода “Преподобна Стойна”.

След туй ни покани на обяд в трапезарията на фабриката. На обяда бяхме свещениците, Евгени със семейството си и роднините му. Странични хора нямаше. На обяда беше и Валентин Караманчев – писател.

Тук той ми подари книгата си “Елен от велика гора” с надпис: “На о. Столинчев с преклонение”, подпис и дата. На обеда о. Славчо постави въпрос и помоли Евгени Велев да даде една от леките си коли на Арх. наместничество, гр. Сандански. Евгени обеща. В момента в София имал кола на ремонт. Като излезе от ремонта, ще я подари на Арх. наместничество, Сандански.

Остава да чакаме кога ще стане тоя подарък.

Обедът мина в добра атмосфера, при разговори на различни теми, доминиращи с голямо религиозно съдържание. Евгени се интересуваше по много религиозни въпроси, на които му давахме достоен и изчерпате- лен отговор.

След обеда се прибрахме в града.

 29.ХII.1999 г., гр. Сандански