ИМПРОВИЗАЦИЯ В АЛМА ИЛИ ХАМЕЛЕОНЪТ НА ПАСТИРА

09.06.2015 | автор:  ЙОЖЕН ЙОНЕСКО

Пиеса в едно действие

  

Действащи лица:

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ

ЙОНЕСКО

МАРИ

 

/Отпуснал глава върху бюрото си, Йонеско е заспал сред купчина ръкописи и книги. В ръката си стиска писалка. На вратата се звъни. Йонеско похърква. Звънецът се обажда отново. Чуват се силни удари по вратата, следвани от викове: „Йонеско! Йонеско!”. Йонеско се сепва, става и  сънен разтърква  очи./

МЪЖКИ ГЛАС: Йонеско! Вкъщи ли си?

ЙОНЕСКО: Да, да!... Секунда!...Кой е?

/Оправя си косата и отива към вратата. Отваря. Появява се Бартоломеус Първи, облечен в докторска тога./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Добър ден, господин Йонеско.

ЙОНЕСКО: Добър ден, господин Бартоломеус

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Радвам се, че те намирам у дома! Тъкмо се готвех да замина. И ако не те бях видял, щеше да ми бъде много мъчно. А и нямаш телефон... Какво правеше?

ЙОНЕСКО:  Работех, работех... пишех!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Нова пиеса? Готова ли е вече? Нямам търпение.

ЙОНЕСКО /сяда в един фотьойл и поставя стол за Бартоломеус /: Седни. /Бартоломеус сяда./ Мда... Работя над този текст, както виждаш. Тъкмо се бях потопил в него. Но се чувствам доста изтощен. Върви, но малко трудно. Тази пиеса трябва да бъде перфектна, без излишни дължини, без словесно разточителство, нали? Така че постоянно се налага да задрасквам и дори да късам.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Значи все пак си я написал? Дай да я видя!

ЙОНЕСКО: Тъкмо мислех да се концентрирам върху диалозите...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Доколкото разбирам, ти се концентрираш върху диалозите, преди да си ги написал. Да, и това е начин, както всички останали...

ЙОНЕСКО: Това е моят начин.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Пиесата всъщност готова ли е или не?

ЙОНЕСКО /рови из хартиите по бюрото/: Да, прощавай... не, всъщност... не съвсем... Да, ето я! Само че сега не мога да ти прочета още нищо... докато...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: ...не си я написал!

ЙОНЕСКО: Не, не... искам да кажа, че не е готова... искам да кажа, че не е съвсем готова... А това не е едно и също.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Жалко. Изпуснах този случай. Имам много интересно предложение. Знам за един научно- изследователски театър, където непременно искат да поставят твоя пиеса. Дирекцията е готова веднага да я приеме. Помолиха ме аз да осъществя режисурата и да бъде модерна, както го изисква нашето време. Да бъде поучителна и достъпна. Те поемат всички разходи по постановката, цялата реклама, с условието пиесата да не бъде повече от четири или пет актьори, да не изисква скъпи декори...

ЙОНЕСКО: Кажи им да имат малко търпение... поне за няколко дни. Обещавам да бъде готова за... Но сезонът отдавна започна...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ако наистина си започнал пиесата, мисля че няма проблем.

ЙОНЕСКО: За кой театър става дума?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: За един съвсем нов театър. Научно- изследователски театър, за една млада актьорска трупа – актьори- научни изследователи. Те искат да открият своя театър непременно с твоя пиеса. Ще я реализират по научно- изследователски начин. Залата не е много голяма: двайсет и пет места и още четири за правостоящи. За една народна публика от елита.

ЙОНЕСКО: Мисля, че не звучи зле. Дано да успеем да пълним тази зала всяка вечер!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Дори и половината да е пълна, пак ще е добре. Добре, хайде да започнем веднага!

ЙОНЕСКО: Съгласен съм. Ах! Само ако пиесата беше започната...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Как така?! Начи каза, че е почти готова?

ЙОНЕСКО: Да, да, почти е готова.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: А какво е съдържанието? Ами заглавието?

ЙОНЕСКО /притеснен/: Ами... какво? Как да ти го разкажа?... Заглавието ли?... Знаеш ли никога не съм бил в състояние да разказвам пиесите си... Нали всичко е в репликите, в играта, в  сценичните образи, всичко е толкова визуално, както е всъщност във всяка нормална пиеса... Появява се някаква картина, първата реплика и тя определя всичко. При мен това е механизмът на създаването, след което ме понасят моите герои. И никога не знам точно докъде ще стигна... За мен цялата пиеса е едно приключение, един лов, откриване на една нова вселена, която се появява пред мен, и чиято поява е едно чудо за самия мен...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Тези неща ги знаем отдавна! Емпирични наблюдения! Казвал си ни ги на толкова предпремиерни срещи, в толкова статии и интервюта, да, това е твоят творчески процес, но на мен съвсем не ми харесва тази дума „творчески”.

ЙОНЕСКО /наивно/: Да, така е. Вече говорих за моя процес, пардон, за моя „творчески процес“.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Кажи ми все пак нещо за тази нова пиеса. Какъв беше поводът, началният тласък, който те подтикна да я започнеш?

 ЙОНЕСКО: Ами, как да ти кажа? Доста е сложно... Много ме затрудняваш. Е, добре, моля: моята нова пиеса ще се казва „Хамелеонът на пастира“…

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Защо пък точно „Хамелеонът на пастира“?

ЙОНЕСКО: Ами, това е основната сцена в пиесата, нейният мотор. Преди време попаднах в далечен град в провинцията и там, беше към три следобед, видях млад пастир, който държеше в ръцете си хамелеон... Е реших да напиша за това трагичен фарс.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да, в научен план това е напълно възможно.

ЙОНЕСКО: Но това е само изходната точка. Още не знам дали на  сцената наистина ще се появи пастир, прегърнал хамелеон, и дали няма да се задоволя само със спомена за това... Ако това не бъде само нещо като невидим фон... театър от втора степен... В действителност, мисля, че това ще бъде нещо като претекст, като повод...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Колко жалко! Все пак, струва ми се, че тази сцена би илюстрирала хармонията между Аз-а и Другите.

ЙОНЕСКО: Знаеш ли този път бих искал да режисирам аз самият!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Та ти го правиш всеки път!

ЙОНЕСКО: Значи няма да бъде и за последен!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Накратко казано: кой ще бъдеш ти? Пастирът или Хамелеонът?

ЙОНЕСКО: А, не, в никакъв случай няма да бъда Хамелеона! Аз не си променям цвета всеки Божи ден. Както някои... Никога не съм се водил от модата, така че… но засега предпочитам да не му давам никакво име...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Това означава ли, че ще бъдеш Пастирът?

ЙОНЕСКО: Не! Казах ти, че става дума само за повод, за отправна точка... Всъщност и аз ще бъда на сцената и ще започна дискусия за театъра, за да си изясня идеите, да ги конкретизирам...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ти  не си доктор като мен, така че нямаш право на собствени идеи... Мое задължение е да имам идеи.

ЙОНЕСКО: Тогава да кажем: моят опит, моите експерименти...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: След като не са научни, твоите експерименти нямат никаква стойност!

ЙОНЕСКО: Тогава моето кредо...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да допуснем. Но твоето кредо не може да бъде друго, освен временно. Ние ще ти оправим идеите. Сега продължи експозето си. Слушам те.

ЙОНЕСКО /след миг на размисъл/: Благодаря. Ако искаш, аз мога да бъда Пастирът, а театърът да бъде Хамелеонът. Да, нали театърът непрекъснато се променя. Да, така е, театърът е променлив като времето! Както и животът, който е всъщност като хамелеон! Я, каква страхотно оригинална идея изказах сега!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Добре, ще запиша сега тази твоя оригинална идея, защото ми прозвуча  като афоризъм!

ЙОНЕСКО: Ще говорим за театъра, за театралната критика, за днешната публика.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Нямаш това право, ти не си социолог!

ЙОНЕСКО: За новия театър, чийто характер се гради върху последните новости. Ще изясня своята гледна точка.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /прави  широк жест/: Гледна точка... Гледна точка без помощта на оптически инструмент?!

ЙОНЕСКО: ...Да, без оптически инструмент. Ще бъде нещо като импровизация.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Прочети ми сега каквото си написал. Непременно!

ЙОНЕСКО /с престорена скромност/: Казах ти, че не е още готово... Диалозите още не са записани... Може би ще мога сега да ти прочета един малък откъс...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Слушам те. Тук съм, за да преценя и отсъдя. И, разбира се, да коригирам.

ЙОНЕСКО /почесва се по главата/: Знаеш ли, Бартоломеус… Срам ме е да прочета на глас това, което съм написал. Винаги когато слушам собствените си текстове ме обзема истински ужас...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Самокритичността е качество, което прави чест на всеки автор. А за критика, самокритиката е безчестие.

ЙОНЕСКО: Добре. Ще ти прочета все пак нещо, за да не кажеш, че си дошъл напразно. /Бартоломеус Първи се настанява удобно на стола./ Ето и началото на пиесата: „Сцена първа: Отпуснал глава върху бюрото си, Йонеско е заспал сред купчина  ръкописи и книги. В ръката си държи писалка. На вратата се звъни. Йонеско похърква. Звънецът се обажда отново. Чуват се силни удари по вратата, следвани от викове: „Йонеско! Йонеско!”. Йонеско се сепва, става и разтърква очи. Мъжки глас: „Йонеско! Вкъщи ли си?“  Йонеско: „Да, да! ... Секунда!... Кой е?“ Оправя си косата и отива към вратата. Отваря. Появява се Бартоломеус Първи: „Добър ден, господин Йонеско”. Йонеско: „Добър ден, господин Бартоломеус!“ Бартоломеус Първи: „Радвам се, че те намирам у дома! Тъкмо се канех да замина. И ако не те бях видял, щеше да ми бъде много мъчно. А и нямаш телефон... Какво правеше?” Йонеско: „Работех, работех... пишех!” Бартоломеус Първи: „Нова пиеса? Готова ли е вече? Нямам търпение.” Йонеско сяда в един фотьойл и поставя стол за Бартоломеус. Седни!“...

 

/Докато чете, Йонеско сяда отново във фотьойла от началото на пиесата. Точно в този момент иззвънява  звънецът – този път наистина – след това се чува хлопане по вратата./

МЪЖКИ ГЛАС: Йонеско! Вкъщи ли си?

 /Бартоломеус Първи, който докато Йонеско е чел текста си, постоянно е клатил утвърдително глава, сега се обръща към вратата, зад която се чува гласът./

ЙОНЕСКО: Секунда! Кой ли може да бъде?

/Йонеско си оправя косата и отива към вратата. Отваря – появява се Бартоломеус Втори./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Добър ден, господин Йонеско.

ЙОНЕСКО: Добър ден, господин Бартоломеус.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Ей, Бартоломеус, какво правиш? Как си ?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Я, виж ти, Балтоломеус бил тук! Какво правиш? Как си ?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Колко се радвам, че те намирам у дома! Тъкмо се  готвех да замина. И ако не те бях видял, щеше да ми бъде мъчно. А и нямаш телефон... Какво правеше?

ЙОНЕСКО: Работех, работех... пишех... Седни!

 /Посочва стол на Бартоломеус Втори, сяда и той. Чува се друго чукане по вратата, след което още един мъжки глас ./

ТРЕТИ МЪЖКИ ГЛАС:  Йонеско! Йонеско!... Вкъщи ли си ?

ЙОНЕСКО: Да,секунда! Кой ли може да бъде?

/Йонеско се надига от мястото си, оправя си косата, отива към вратата, отваря я: появява се Бартоломеус Трети, облечен в тога, като останалите двама./

 

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Добър вечер, господин Йонеско.

ЙОНЕСКО: Добър вечер, господин Бартоломеус.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Втори /: А, ето те и тебе, Бартоломеус, как си?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Барноломеус Трети/: Я, виж ти, Бартоломеус, как си?

БАЛТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Трети/: Ти си бил тук, Бартоломеус, как си?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи /: Я, виж ти, Бартоломеус бил тук, как си? /на Йонеско/: Колко се радвам, че те намирам у дома! Тъкмо се  готвех да замина, щеше да ми бъде мъчно. А и нямаш телефон... Какво правеше?

/Ритъмът на този диалог трябва да бъде изключително бърз!/

ЙОНЕСКО: Работех, работех... пишех.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ : Нова пиеса ли? Готова ли е вече? Нямам търпение да я видя!

ЙОНЕСКО /сяда и предлага стол на Бартоломеус Трети/ : Седни. /Бартоломеус Трети сяда на стол, който е на една линия със столовете на останалите двама./ Мда, както знаеш, работя. Тъкмо се бях потопил в работата си. Да, върви, но съвсем не е лесно.Трябва да бъде съвършена, перфектна пиеса и без излишни дължини, без празни моменти. Аз съм  вечно осъден да пиша, да пиша моите пиеси... Така че трябва  непрекъснато да се стягам, да се концентрирам...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Прочети ни поне началото...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /като ехо/: Поне началото...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /ехо/: Началото...

ЙОНЕСКО /чете/: „Йонеско спи, отпуснал глава върху бюрото си, сред купчина книги и ръкописи.  В лявата си ръка стиска писалка. На вратата се звъни. Йонеско похърква. Звънецът се обажда отново. Чуват се силни удари по вратата, следвани от викове...“ /Изведнъж се чуват удари по вратата./ Да, секунда!... Секунда!... Кой ли може да бъде?

 /Йонеско оправя косата си с ръка и се отправя към вратата./

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Дотук ми изглежда много интересно... но да видим по-нататък.

БАЛТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Това е нещо съвсем неочаквано!

 /На вратата отново се чука./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на останалите двама /: Това е защото не бяхте тук в началото. Аз знам повече неща, познавам всички детайли. /на Йонеско/: Става дума за един дяволски кръг, нали?

ЙОНЕСКО: И дяволският кръг си има своите добродетели.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: При условие да излезеш от него навреме!

ЙОНЕСКО: Ах, да, вярно... при условие да излезеш навреме!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Но от него можеш да излезеш само от едно място: от най-доброто място. /на Бартоломеус Първи/: Не е ли така, маестро Бартоломеус? /После към Бартоломеус Трети/: Не е ли така, маестро Бартоломеус?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Може би.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Не можеш да излезеш от един дяволски кръг, след като веднъж вече си попаднал в  него. Така че не отивай да отваряш вратата: дяволският кръг ще те затвори още по-здраво.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Както вече видях.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, ние вече видяхме това.

ЙОНЕСКО: Не ви разбирам.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: „Не ви разбирам“ – ето една фраза, която мога да разбера... Или... Или, която поне употребявам...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Ясно е, че ти не си доктор като нас.

/Тримата Бартоломеус правят към Йонеско жест на съчувствие./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско /: Ще ти обясним. Виж сега.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Виж сега.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Сега.

 БАРТОЛОМИУС ПЪРВИ: Замени фразата „да излезеш от кръга“ с фразата „да се дистанцираш“, което означава „да спазваш дистанция“ – и по този начин да разбереш. По- точно: да не се дистанцираш, например, от дяволския  кръг, отколкото да не излезеш от него, и напротив – да останеш вътре в кръга. Става дума за един интериор, който е експериментиран вече отвън, или за един екстериор, който пък е експериментиран вече отвътре. Защото след като вечно си дистанциран...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: …си толкова по-близо...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: ...И колкото си по-близо...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: …толкова си по-далече... Това е електрошокът на дистанцирането, или ефектът „Игрек”.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /настрана/: Това е едно глупаво философстване! Да, това са просто едни дървени философи!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Ние двамата се разбираме, маестро Бартоломеус. /на Бартоломеус Трети/: Ние двамата се разбираме, маестро Бартоломеус, въпреки че между нас съществуват някои различия...

/Тримата Бартоломеус си разменят реверанси./

 

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Значи си вътре, когато си навън и си навън, когато си вътре. Така се казва на прост разговорен език...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: .. не, на  научен...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Чисто и просто: на истински.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: ...Но според тази диалектика се казва:  същество в „проблем и извън проблем” /към другите двама Бартоломеус / С други думи: същество извън проблема и проблем извън съществото”... /на Йонеско/ Мислил ли си по въпроса?

ЙОНЕСКО: Ами... момент... почакай, да... откровено казано не съм се замислял...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Авторите не са устроени да мислят. Авторите трябва да пишат онова, което се иска от тях.

ЙОНЕСКО: Извинете ме, но аз... аз мисля, че вие се изразявате малко противоречиво. Аз също съм за противоречията, всичко на този свят е в противоречие, но едно систематично експозе не бива да... Али така? ...Не може само да се противоречи...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Вие не знаете...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/: Той  не може да  знае...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Втори/: Съвсем не може!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на другите двама/: Тихо! /на Йонеско/: Вие не знаете ли, че всички коментари са идентични? Ще ви дам един пример: когато кажа: „една работа е наистина истинска“ това означава, че работата е наистина фалшива...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Или обратното: ако една работа е фалшива по фалшив начин, това означава, че е наистина истинска...

ЙОНЕСКО: Не бих повярвал, наистина. Ах, колко сте учени!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ами, напротив, можем да кажем, че колкото едно нещо е фалшиво наистина, толкова то е истински фалшиво и обратното: колкото е фалшиво истински, толкова е истински фалшиво! Накратко казано: истински фалшивото е фалшиво истински или истински истинското е фалшиво.

ЙОНЕСКО: В този случай, ще ви помоля да ме извините, мисля,че разбрах, че фалшивото не е истинско и истинското не е фалшиво, но противоречията тук се изключват реципрочно.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Какво нахалство! Той мисли, като... /на другите Бартоломеус/: ...Той мисли като една свиня!

ЙОНЕСКО /изумен, след пауза/: Ах, да, да, виждам, че...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Какво виждаш?

ЙОНЕСКО: Виждам, че... започвам да разбирам какво искате да кажете! Виждам, виждам тук някакви сенки!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Започна да му се привижда...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Нима духът му се събуди?

ЙОНЕСКО: Чакайте сега, че съвсем се обърках – истината си е истинска, а фалшът си е фалшив, нали така беше?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Какъв ужас?! Само тавтология! Глупава тавтология! А всяка тавтология е знак за погрешно мислене!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Очевидно, че идентификацията на едно нещо с друго нещо е нещо съвсем неприемливо.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи/: Не се ядосвай. Ако не може да разбере това не е по негова вина. Той е интелектуалец. Един театрал трябва да бъде тъп!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Трябва да знаете, че той не притежава популярна интелигентност, тоест, научно-популярна.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на другите двама/: Има праисторически манталитет. Той е питекантроп.... /Шушукат си./ Страх ме е, че е и малко платонист...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Оу!... Само какъв ужас! Платонист, казваш?! Това беше някакво животно, нали?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на ухото на Бартоломеус Първи/: Не вярвам. Може да ти е чудно, но аз все още имам доверие в него.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: А пък аз съвсем не му вярвам... Тези хора, там, поети, писатели, които пишат така както кокошките снасят яйца... не, човек не бива да им има доверие, не бива...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /настрана/: Платонист?! Ах, да, това беше вещо като хвъркато животно или птица!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И все пак трябва да го използваме!

/Тримата Бартоломеус започват да си шепнат./

ЙОНЕСКО: Бих искал да знам в какво съм обвинен.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /строго/: Че си снасял яйца!

ЙОНЕСКО: Ще се постарая да не снасям повече!

БАРТОЛОМЕУС: И добре ще направиш!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /след тайно съвещание с Бартоломеус Втори, казва на Йонеско/: Слушай, Йонеско! Бартоломеус, /посочва към него/: Бартоломеус, /посочва към Бартоломеус Втори/ и аз, ние, двамата, ти желаем доброто, само доброто... Най-доброто! Ние искаме да направим нещо за теб.

ЙОНЕСКО: Много съм ви задължен...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Искаме да те възпитаме.

ЙОНЕСКО: Все пак и аз съм ходил на училище.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Да, интуицията ни подсказва това. Точно както си го мислехме.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: В училище се изучават само лъжливи науки.

ЙОНЕСКО: Аз бях много слаб ученик. По всички предмети.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Напротив, това означава, че си много умен!

ЙОНЕСКО: Караха ме да чета съчиненията на Есхил, Софокъл, Еврипид...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Какви досадни вехтории! Да, вехтории! Това са мъртви съчинения без всякаква стойност...

ЙОНЕСКО: А освен тях и драмите на Шекспир!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Но това не е френски писател! Другите трима, дето ги каза може би са французи, но този трябва да е руснак!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Да не го отричаме сега, само защото е чужденец.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Но аз не съм склонен да го приема. Този, как беше, Шекспир. Дори го осъждам. Не май че не беше руснак, а поляк или нещо такова...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Бартоломеус Трети/: Твое право е да го осъждаш, драги маестро Бартоломеус, нали си критик... /Явно смутен, Йонеско бърше челото си./ Твоята мисия е да осъждаш всички и всичко.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Втори/: Но това е и твоя мисия, драги Бартоломеус. /На Бартоломеус Първи/: Както и твоя, драги Бартоломеус.

ЙОНЕСКО: Всъщност, учил съм малко и при Молиер.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Грешка! Грешка! Грешка!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ  на Бартоломеус Първи/: Молиер ли? А знаеш ли нещо за него?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Това е един автор, който е писал за някакви учени жени и за някакви смешни фантазьорки.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: След като този, как се казваше, Молиер, е хвалил толкова смешните фантазьорки и учените жени, означава, че сигурно е от научния свят. Че е от нашите.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Лъжеш се, драги Бартоломеус, напротив, той се е подиграл с тях.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /заплашително към Йонеско/: Какъв срам! Нещастник! Това ли са твоите автори? Да, това обяснява твоя манталитет на жалък дребен буржоа.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, той не беше утвърден от улицата. Това направо го компроментира. / Вдига заплашително пръст към Йонеско/: Както и теб!

ЙОНЕСКО: Наистина, наистина... Много съжалявам.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /повтаря жеста на Бартоломеус Трети/: Един глупав автор.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /повтаря и той/: Реакционер!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /повтаря движението/: Ах, да, сега си спомням, той се е вдъхновявал от чужденците, от италианците.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /повтаря същото/: Един много опасен автор!

ЙОНЕСКО /много притеснен/: А аз мислех, че Молиер е универсален, че е вече, защото се харесва на всички.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Той е богохулен автор!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Само ефимерното е трайно!

ЙОНЕСКО /отдръпва се уплашен от трите пръста, насочени заплашително към него/: ...Както и временното... наистина, да, да.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ако тези съчинения ти се виждат още стойностни – това сигурно е резултат от твоите вече изхабени сетива.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Това означава чисто и просто, че този Молиер не изразява социалния живот от своята епоха.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Йонеско/: Разбираш ли какво точно искат да кажат господата?

ЙОНЕСКО /с върховно усилие/: Да, това е истина. Най-много ми харесва Шекспир.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /настрани/: Не, не е поляк. Нека, все пак, да проверим в енциклопедията „Ларус”. /Разлиства „Ларус“/

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Какво толкова  намираш в този автор?

ЙОНЕСКО /на Бартоломеус Първи/: Струва ми се, че Шекспир е... е... е... много, много...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /затваря енциклопедията/: Да, в енциклопедията „Ларус“ пише, че Шекспир е... поляк.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: И така: какво толкова намираш у този Шекспир, че...

ЙОНЕСКО: Намирам, че Шекспир е много поетичен!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /смутен/: Поетичен?!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Поетичен? Поетичен?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Поетичен? Поетичен? Поетичен?

ЙОНЕСКО /скромно/: Поетичен.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Поетичен? Поетичен? Поетичен?

ЙОНЕСКО: Да, това означава, че у него има поезия...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Нова глупост! Глупост!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Но каква е тази поезия?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на останалите/: О-ла-ла... поезия...

/Тримата Бартоломеус правят гримаси, изразяващи презрение./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/: Тишина! Без поезия! Поезията е против нашата наука!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Ти си направо просмукан от тези фалшиви науки!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Изглежда, че му харесват само екстравагантните неща.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на другите двама, посочвайки към Йонеско/: Духът му не е бил насочван в правилната посока.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, направо е деформиран.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Трябва да се пренастрои...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ако има сили. /на Бартоломеус Трети/: Но не в този смисъл, в който си мислиш ти, драги ми Бартоломеус, знаеш добре, че по редица пунктове ние с тебе нямаме консенсус.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Най-напред да го пренастроим... ще трябва да уточним първо към кое направление ще го насочим най-бързо.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: В състояние ли си да ни чуеш?

ЙОНЕСКО: Да, да, разбира се... Не съм глух.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Ще ти зададем сега няколко въпроса...

ЙОНЕСКО: Какви въпроси?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да разберем какво знаеш?

ЙОНЕСКО: Какво знам ли?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: За да ти пренастроим деформираното съзнание.

ЙОНЕСКО: Деформираното...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: За да просветлим всичко, което се е замъглило в твоето деформирано съзнание...

ЙОНЕСКО: Което се е замъглило в моето деформирано съзнание...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Най-напред: ти знаеш всичко, което сее замъглило в твоето съзнание... Освен това искам да те попитам сега: знаеш ли какво е театър?

ЙОНЕСКО: Ами, театърът...театърът...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Йонеско, правиш голяма грешка.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да, Йонеско, грешка. Театърът – това е проява на театралността.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на другите двама Бартоломеус/: Но какво е това театралност? Обяснете ми!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ще разберем точно сега. /на Йонеско/: Я, сега, опитай се да определиш театралността.

ЙОНЕСКО: Театралността, театралността е... това, което театрал...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Бях сигурен...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И аз.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: И аз.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Бях сигурен, че има извратено мислене /на Йонеско/: Безчувствени човече, театралността е онова, което е антитеатрално.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи/: Не съм напълно съгласен с теб. Аз, драги ми Бартоломеус, мисля, че театралността е, може би... това е, не защото той го казва /посочва с пръст към Йонеско, разочаровано/ на него му хрумна тази идея само от неразбиране... не театърът означава театрал...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Дай пример!

ЙОНЕСКО: Да, дай пример.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Ти какво се месиш?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Нямам никакъв пример, но аз винаги имам право... И само това има значение!

БАРТООМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи, помирително/: Може би някой театрален жанр да не е театрален... само трябва да разберем кой по-точно...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ами, не... /на Бартоломеус Втори/: Лъжеш се, драги Бартоломеус, всяка театралност е всъщност дълбоко нетеатрална.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Пардон, извинете, но театърът все пак си е театрален...

ЙОНЕСКО /скромно вдига ръка/: Мога ли и аз... и аз да...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: По - спокойно. /на Бартоломеус Трети/: Мислиш тавтологически! Театралното е антитеатрално и обратното: антитетатралното е театрално!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Обратното! Обратното! Обратното!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: А не! Да, всъщност, не , да...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Обратното! Обратното! Обратното!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Стига сте спорили! Не се карайте пред него... Това руши научния ни авторитет пред него... /посочва Йонеско/: Най-напред: да не забравяме, че трябва да го пренасочим, а след това да го насочим и да го дресираме.

ЙОНЕСКО /малко окуражен/: Господа, може би театърът е чисто и просто драма, действие, което се развива в определено време и на определено място...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на другите двама/: Виждате ли, че вече започна да се възползва от разногласията между нас!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Какво знаеш ти за това?

ЙОНЕСКО: Аз мисля, че... от друга страна, така казва Аристотел...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Аристотел?! Онзи левантинец от Ориента?!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Аристотел! Аристотел! Какво общо има тук Аристотел?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Първо на първо не той го е казал първи!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Знаеш ли случайно кой го е казал преди Аристотел? Доста преди Аристотел...

ЙОНЕСКО: Не знам.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Артюр Адамов, господине.

ЙОНЕСКО: Ах, да?! Така ли? Той ли го е казал... Той ли го е казал преди Аристотел?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Разбира се.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да, така е. Това е истината. Той го е казал пръв, доста преди Аристотел.

ЙОНЕСКО: Не знаех...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Артюр Адамов, господине.

ЙОНЕСКО: Ах, да, така ли?! Той ли го е казал... Значи го е казал много преди... Аристотел?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Точно така.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да, така е. Вярно е. Той го каза първи.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Аристотел само го повтори, същото това, но с други думи.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Само че оттогава тези думи на Адамов му излязоха през носа.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Също и на Аристотел!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Театърът, господин Йонеско, е лекция за едно поучително събитие, едно събитие, изпълнено с поучения... Затова трябва да вдигнем нивото на публиката...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да, да го вдигнем.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ама няма да го задържим!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ще трябва да отидем на театър и да се научим!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И не за да се смеем!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Нито пък, за да плачем!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Нито пък, за да забравим действителността!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, нито за да забравим действителността!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И да не се екзалтираме!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ:  И да не паднем в мрежата!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И да не се идентифицираме с някого от героите!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Авторът трябва да бъде преди всичко учител...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ние, критиците и докторите на изкуствознанието, ние сме тези, които формират учителите.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Но затова пък учителите трябва да формират авторите!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: В театъра публиката не бива да се забавлява!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Онези, които се забавляват, следва да бъдат наказани!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Все пак, има и по-здравословни начини за развлечение.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да се развличаш, като се обучаваш.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Все пак, театърът става, когато се забавляваш, нали?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, ти е скучно, означава, че де забавляваш.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Разбира се, когато не си настроен прекалено философски.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Нашият начин да се забавляваме е вече чист анахронизъм. Още не сме открили специфичните средства за художествено пресъздаване на нашето време.

БАЛТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Но аз не съм от това време...Какво да правя тогава? Да, трябва да бъдем наивни!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Наистина, да, чудно е колко малко са средствата, чрез които публиката е в състояние да демонстрира своите чувства...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Всъщност реакциите на публиката са  доста ограничени.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ние още не сме инвентаризирали тези реакции. Явно е, че публиката засега се изявява само чрез аплодисментите.

ЙОНЕСКО: Това го забелязах и аз.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Истински театър има, когато се вика „Браво“!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ:  Или когато има възклицания...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Или пък освирквания....

ЙОНЕСКО: За щастие, това не се е случвало с моите пиеси, поне досега...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ:  Или когато се тропа с крака...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Това се случва по-рядко.

ЙОНЕСКО /настрана/: Какво ли ще измисляш още тези? Хълцания, уригвания, индиански вой, пърдене?!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Реакциите на публиката са наистина прекалено първични.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: А също и монотонни, стереотипни...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, публиката е много интелигентна!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Според мен публиката е много проста!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Тогава защо пляска с ръце?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Римляните са наричали това „плаудере“.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: А гърците са използвали глагола „кротейн“.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Но защо тропат с крака?

ЙОНЕСКО /настрана/: Това по-добре да не го правят.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: От многото чувства се предизвикват и подобни безредици!

ЙОНЕСКО /настрана/: Не съм се замислял за това.

БАРТОЛОМЕУС ПРЪВИ: След като не сме в състояние да направим един интелигентен анализ на поведението на публиката, по- добре е това поведение изобщо да го няма. Мисля,че по принцип, публиката трябва да бъде максимално сдържана...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Защото иначе театърът ще се превърне в едно вечерно училище.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Наистина, ще трябва да обучаваме зрителите.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ще минат през един задължителен курс.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: С дипломи и оценки.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: И със сауна, за здраве!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: А който не слуша, ще бъде наказан!

/Уплашен, Йонеско се обръща последователно към всеки един от тримата./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Театърът е урок с конкретни приложения и поуки.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: В научно- изследователския театър разпоредителките ще бъдат също и надзирателки.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И репетиторки! Те ще се занимават и с репетициите!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, не съм съгласен!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Директорът ще бъде главният надзирател!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И няма да има никакви антракти.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Само едно междучасие от десет минути.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, не съм съгласен!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: А ако някой зрител не разбере...

БАРТОЛОМЕУС ПЪВИ: Ами ако на някой му се  допикае?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Аз казвам само...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Тогава трябва да си вдигне ръката...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: За да му разрешат да излезе...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: ...че нищо не разбрах...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Всеки зрител ще бъде задължен да идва много пъти на една и съща пиеса, за да я научи наизуст...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И за да я разбере по-добре! И всеки път да може да вникне по- обстойно във всяка сцена и всеки път да я вижда от друга гледна точка!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: ...никога нищо не мога да разбера!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ако трябва да се смени концепцията или поне гледната точка.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Трябва да се постигне върховната, най- добрата, интерпретация на пиесата...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Която да акумулира в себе си всички останали интерпретации...

БРАТОЛОМЕУС ВТОРИ :..е за да се стигне до едно единствено уникално, мултиплено, и комплексно разбиране за творбата.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: На зрителите ще се п оставят оценки, а в края на годината ще се прави класация...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Последните ще станат първи.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не, мързеливите ще бъдат оставени да повторят годината...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Мързеливите ще бъдат обезщетени!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ще организираме летни спектакли и фестивали.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: На които още необучени зрители ще отидат да гледат пак къщата пиеса!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: За да им уврат тъпите кратуни и най- сетне да я научат! Така от магарета, те ще се превърнат в учени!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Йонеско, който се е свил в един ъгъл/: Нищо не казваш?

ЙОНЕСКО: Ами, аз... аз... Вие сте тези, които...

БАРТАЛОМЕУС ВТОРИ: Тишина!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Все пак,  кажи нещо!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ И БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Мълчи!

ЙОНЕСКО: Аз... Аз...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не си ли на нашето мнение?

ЙОНЕСКО: Аз ли, не...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Как не?!

ЙОНЕСКО: Тоест, да

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Как да? Поставяш условия ли?!

ЙОНЕСКО: Искам да кажа: да, да, да!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И какво разбираш под „да“?

ЙОНЕСКО /с усилие /: Че съм съгласен... да... да, съгласен и съм... искам да ме посветите... да, не искам нищо друго, освен да ме посветите... Не искам нищо друго...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Прави си самокритика, заради своята непосветеност. Браво!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /На Йонеско/: Признаваш ли си грешките, Йонеско?

ЙОНЕСКО /с усилие/: Ах, да, господа... да, моята непосветеност, моето незнание, моите грешки... Моля ви, за прошка! Много ви моля, сега да ми простите! Не искам нищо друго, освен да бъда обучен. Моля ви, коленопреклонно, господа! Меа кулпа! Меа кулпа!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на другите двама/: Дали е искрен?

ЙОНЕСКО /убедително, искрено/: Ах, да, да, кълна се!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Всеки грях трябва да бъде опростен.

ЙОНЕСКО / с унизителен за него тон/: Ах, благодаря ви... благодаря ви... колко сте добри, господа!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Не се поддавай лесно на подобни приказки. Нека да проверим сега наистина ли е искрен.

ЙОНЕСКО: Да, аз съм искрен, искрен съм, много съм искрен.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да го докаже, чрез някое свое произведение.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Не само чрез това!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Едно произведение не може да бъде доказателство!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Само принципите са от значение.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Тоест, какво се мисли за произведенията.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Защото произведенията  всъщност...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: ...всъщност не съществуват...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Те се основават върху това, което се мисли...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И което се говори...

БАЛТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Върху интерпретацията, която им се дава...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Която им се налага...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И която възприема публиката.

ЙОНЕСКО: Да, господа, напълно съм съгласен, господа...повтарям...ще ви послушам, господа, ще ви докажа, господа...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на другите двама/: Още веднъж ще  трябва да видим какъв смисъл можем да вложим в понятието „искреност”.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Което не е онова, което повечето хора вярват, че е!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Което е емпиричният смисъл.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Но не и научният.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: По- скоро, идеалистичният.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: ...да бъде пределно искрено, нали?! Защото, всъщност, искреността е обратното на...искреността!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: А може би невинаги е обратното.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не, в повечето случаи искреността е обратното на искреността.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на другите двама /: Мои господа, винаги, винаги е така, защото, за да бъдеш искрен, всъщност трябва да бъдеш неискрен!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/:На този свят няма истинска искреност...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Трети/: ...освен при двойната игра...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/: И в двусмислиците!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на другите двама/: Господа, позволете ми по този въпрос...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /прекъсна го/: Този въпрос е съвсем ясен.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: А пък на мен ми се вижда съвсем неясен.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Извинете, но той е неясен и при това съвсем прозрачен...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Пардон, но прозрачното неясно не е много неясно.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Лъжеш се...

/По време на полемиката между тримата доктори, Йонеско се е оттеглил незабелязано и се опитва да се измъкне на пръсти през вратата./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Господа, уверявам ви, че неясното е ясно, както че лъжата е истина...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, както че и истината е лъжа!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Но не и в същия  смисъл!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не съвсем!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ами, да!

БАРТОЛОМЕУС: Драги мой Бартоломеус...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ами, да!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Ами, не!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да, да!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, не!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да, да!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да и не.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Драги мой Бартоломеус, ето тук има  един малък нюанс...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Аз съм против нюансите...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: И аз съм против нюансите.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Знаеш добре, че по принципните въпроси съм напълно съгласен с теб...Все пак, конкретно по проблема...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Няма конкретни проблеми тук. Мистификацията означава демистификация, изповедта е притворство, доверието е злоупотреба... злоупотреба с доверието.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Това да, това е нещо дълбоко!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи/: По- скоро обратното.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Глупости!... Тогава, според теб, всяко притворство е изповед.

БАРТОЛОМЕУС: Без съмнение!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Трети/: Ти съвсем се оплете!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не е вярно!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Господа, господа, не започвайте отново, за Бога, моля ви! Нека да не даваме лош пример. Да останем единни пред общия враг.

БАЛТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Трети, подавайки му ръка/: Да се обединим пред лицето на врага!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Съгласен съм! Да се обединим пред лицето на врага! /Тримата се събират в група и тържествено си подават ръце като правят кръст, след което се оглеждат встрани и търсят Йонеско, който се е отдалечил/: Къде е врагът?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /същия тон/: Къде е врагът?  /Забелязва Йонеско, който е стигнал до вратата/: Измяна! Предател!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Искаш да избягаш, да се скриеш?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на другите двама/: Какъв срам! Заслужава да бъде обесен!

ЙОНЕСКО: О, не, само това, не!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Тогава какво означава това?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Йонеско/: Защо си отишъл чак до вратата?

ЙОНЕСКО: Съвсем случайно, заклевам се, съвсем случайно...

БАРТОЛОМЕУС /на Йонеско/: Напуснал си своето място...

ЙОНЕСКО: Да, така е, не отричам.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И така...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Йонеско/:  Хайде, обясни се...

ЙОНЕСКО /колебливо/: Канех се тъкмо да... Да, исках да се измъкна, да, наистина, всъщност, аз тръгнах да се махна оттук, не тръгнах да не се махна... / С увереност/: Да, точно така: тръгнах, за да остана тук!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на останалите/: Какво ще кажете за това?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на другите двама/: Това, което Йонеско сега казва, ми звучи напълно коректно, защото откъдето оставаш, оттам тръгваш, нали?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на двамата/: И откъдето тръгваш, оттам оставаш.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Диалектически погледнато това е точно така.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не се ми подиграва той с нас?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Трети/: А, не вярвам, доста е тъп.

БАЛТОЛОМЕУС ВТОРИ: Мисля, че не би дръзнал. /на Йонеско/: Във всеки случай, нямаш право да се местиш от мястото си без да ни питаш! / на другите двама/: Така ще бъде по- сигурно.

/Зад вратата се чува глас на жена: „Йонеско! Господин Йонеско!“/

ЙОНЕСКО: Господа, господа, позволете ми, моля ви, трябва да й отворя. Чака ме от доста време!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Коя е тя? Някаква натрапница?!

ЙОНЕСКО: Тя е моя съседка, дошла е просто да ми разтреби  къщата.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Йонеско, не мърдай от мястото си... стой си там!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Каза ти се вече два пъти: да не ти кажа и аз за трети път!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не разбра ми, че ще трябва да всички наново от нас?

/На вратата отново се чука. Чува се: „Оле-ле, каква комедия!” Неспокоен, Йонеско поглежда уплашено към вратата, която иска да отвори./

ЙОНЕСКО: Да, съгласен съм! Аз вече научих всичко, всичко драги господа...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И за театъра ли?

ЙОНЕСКО: Да, и за театъра.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И за костюмологията ли?

ЙОНЕСКО: За какво? За костюмо... какво за костюмо...?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Нещастник! Не знае какво е костюмология? /на Йонеско/: Ще трябва сега да научиш и това от нас!

ЙОНЕСКО: Добре, ще го науча!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Що се отнася до историзацията и декорологията...

ЙОНЕСКО: Ще положа всички усилия!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Ще трябва също да се запознаеш с психологията на зрителите, тоест със зрителопсихологията! Досега само си писал пиеси, без да се замислиш и за миг върху това...

ЙОНЕСКО: Отсега нататък непрекъснато ще мисля за това – денем и нощем!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Обещаваш ли?

ЙОНЕСКО: Обещавам! Кълна се!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да не се налага да ти го повтарям за трети път!

ЙОНЕСКО /уплашен/: А, не... Не, няма да има нужда... наистина, няма да има нужда!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ще ти предадем всички елементи на тази наука. Първо теоретичните елементи, а след това и практическите.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Засега бъди внимателен и слушай онова, което ти казваме. Можеш да си водиш и бележки.

ЙОНЕСКО: Да.. да... ще си водя болежки.

/Сяда на бюрото си, търси сред многобройните тетрадки и намира празен лист, след което грабва един молив. През това време тримата учени разговарят./

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: С какво да започнем?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Бартоломеус Първи/: Уважаеми колега, бъди добър и започни сега с костюмологията...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Колега, по- добре ти започни с театрологията...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ И БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/: Ако искаш ти започни със зрителопсихологията...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи и Втори/: След вас, господа... Започвайте по ред...

/Йонеско е развълнуван, прави жест към вратата, отваря уста, но не смее да  каже и дума./  

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/ : След вас, господине...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Ами, аз не...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Нито пък аз...как бих могъл?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи/: Би било липса на уважение от моя страна.

/Удари по вратата. Женски глас: „Ей, има ли някой там?” /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Би било липса на уважение и респект от моя страна...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Бартоломеус Трети /: След вас, господине...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи/: Изобщо не си мислете подобно нещо...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: нито пък вие... След вас, моля...

/Тримата рязко заобикалят от всички страни Йонеско, който хвърля отчаяни погледи към вратата. Тримата Бартоломеус викат в един глас: ЗАЕДНО:

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ:  Азбуката на всеки авторе театрологията...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Азбуката на всеки автор е костюмологията...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Азбуката на всеки автор е зрителопсихологията...

ТРИМАТА: ...ДЕКОРОЛОГИЯТА...

ЙОНЕСКО /уплашен/: Господа, господа...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на другите двама/: Ах, пардон.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на другите двама/: Ах, пардон.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на другите двама/: Ах, пардон.

ЙОНЕСКО: Ах, ах, моля ви, не се извинявайте.

/След което всички  отново потъват в извинения и любезности. Бартоломиус Втори застава пред Йонеско и произнася със силен глас/:

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Господине! /Йонеско става прав./ Седни! /Йонеско сяда. Другите двама още не са приключили с любезностите и извиненията./ Тихо, господа!

 /Бартоломеус Първи и Трети застават от двете страни на Бартоломеус Втори – малко зад него./

БАЛТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Драги мой, ти си болен. /Двамата Балтоломеус поставят ръка върху челото на Йонеско./

ЙОНЕСКО /силно уплашен/: Какво ми е ?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не ме прекъсвай! Ако не ме слушаш, ще си останеш все така невеж, а всеки невеж човек е болен човек, от мен да го знаеш!

ЙОНЕСКО /с облекчение/: Ах, все пак не съм бил чак толкова болен! А аз мислех, че съм много болен!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Първи/: Какво невежество!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Трети/: Колко е болен!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на другите двама/: Сега е моят ред да говоря. Нали така се разбрахме. /на Йонеско/: Болестта на невежия човек, без съмнение, е невежеството. Това бих могъл да го докажа научно! /Със задоволство – на останалите двама Бартоломеус/: Да, ще го докажа! /на Йонеско/: Ти знаеш ли за какво се пишат пиесите за театър?

ЙОНЕСКО: Не знам какво да ви отговоря. Оставете ме да помисля малко.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: Драги мой, една театрална пиеса се пише, за да бъде играна. Да бъде видяна и чута от публиката в зрителната зала, в зала като тази, например...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Браво, мон шер, браво Бартоломеус, браво, ти каза нещо много истинско и дълбоко...

ЙОНЕСКО /отчаян/: Не знам дали... дали е дълбоко, но без съмнение е вярно. Толкова вярно, че аз при моето невежество, мислех, че го знам...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И това не е всичко. Театралното представление оправдава съществуването на театъра. Текстът е създаден, за да бъде произнасян от кого и за кого, моля? От актьорите, драги мой, от актьорите! Може да се каже, използвайки една съвсем кратка дефиниция: театралното представление – това е всъщност театърът!

ЙОНЕСКО: Да, така е! Без съмнение, това е самата истина!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско, строго/: Не е просто истина, а е нещо повече от една обикновена истина. Това е научна истина, разбра ли най-сетне?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Всяка пиеса е създадена, за да бъде играна пред публика.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Защото няма театър без публика.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ:  Както няма и театър без сцена или поне без подиум!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: След като няма сцена без декори, няма и вход без билет, нито каса без касиер или касиерка, нали?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Също и сцена без актьор.

ГЛАСЪТ /зад вратата/: За Бога, господин Йонеско, хайде, отворете, стоя тук от вече час, а имам толкова друга работа. /към някого отвън/: Мисля, че нещо се кара с някого вътре, страх ме е да не му  направят нещо лошо. Може би трябва да извикам полиция?

ЙОНЕСКО /вика към вратата/: Сега ще ви отворя, Мари, веднага... Няма нужда да викате полиция... /към тримата учени/ : Господа, моля да ме извините, но ще трябва да я пусна да почисти малко тук, виждате колко е мръсно и разхвърляно, а жената чака...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Не се притеснявай за това!

ЙОНЕСКО /посочва около себе си/: Да, но вижте колко е мръсно.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не е чак толкова зле!

ГЛАСЪТ НА МАРИ / отвън/: Ако не отворите, ще извикам портиерката да разбие вратата!

ЙОНЕСКО /вика зад вратата/: Отварям... Веднага отварям... / на тримата Бартоломеус/: За Бога, господа, скъпи господа професори, след като вече не научихте  на толкова много неща, а също и на това, че няма театър без публика, аз ще ви помоля да разрешите на Мари да влезе при нас и да почисти стаята...

/Йонеско се запътва към вратата./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Момент! Изчакай моята заповед!

ЙОНЕСКО /вика към вратата/: Един момент, моля, ще трябва да изчакам заповедта.

/Професорите се съветват шепнешком, ръкомаха, правят широки жестове. Йонеско стои като на тръни./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Аз казвам да отворим

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да, защото тази жена може да вдигне целия квартал.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не искам да имаме неприятности с полицията...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Върви и твори... / Йонеско се готви да тръгне. /Внимавай, почакай малко... Публиката не може да влезе така направо, ще трябва да дадем някакви начални разпореждания за сцената...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, някакви начални разпореждания за сцената...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Отвори сега трактата на великия маестро Бертолдо Брехтолус.

ЙОНЕСКО /вика по посока на вратата/: Имай малко търпение, Мари, само да подготвим сцената.

МАРИ /отвън/: Какво? Какво?

ЙОНЕСКО /повтаря/: Да подготвим сцената! Няма да трае дълго!

/Междувременно, след като се консултират с трактата на Брехтолус, професорите започват да подреждат реквизита./

ЙОНЕСКО /на професорите/: Побързайте, господа... моля ви, побързайте!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /чете от трактата/: „Абсолютно задължително е на сцената да има подробен план на действието...“

/Бартоломеус Втори отива на авансцената.На сцената се появява огромен плакат, на който е изписано с големи букви: „СТИЛИЗИРАН РЕАЛИЗЪМ“. Йонеско отива да го прочете и прави жест, изразяващ дълбокото му разочарование./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /забил нос в трактата/: „За да може публиката да разбере какво точно става на сцената, всичко трябва да бъде нереално...”

/С рязък жест Бартоломеус Първи захвърля на пода всички книги и тетрадки от бюрото на Йонеско и поставя отгоре плакат с надпис: „ФАЛШИВА РАБОТНА МАСА“. Йонеско повтаря жеста си на дълбоко разочарование./

 

ЙОНЕСКО: Ах, моите ръкописи!

/Йонеско дърпа отчаяно косите си. /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /невъзмутим, все така забил нос в трактата/: „ ...и никой не трябва да настоява за нещо друго, освен това...“

/Бартоломеус Втори поставя на сцената друг, още по- голям плакат, на който пише : „ФАЛШИВО МЯСТО“. Йонеско прави същия жест, вдига отчаяно ръце, застава с гръб към публиката. /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: Стой спокойно, какво те прихваща пък сега? Вместо да се вълнуваш толкова, по- добре помогни ни да улесним изясняването на нашата ситуация с помощта на някои парактеристични аксесоари и реквизити.

/ В същото време другите двама Бартоломеус закрепват върху един стар фотьойл два плаката с надписи: „ФАЛШ“./

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /настрана/:„Фалш“ означава нещо условно и конкретно!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /настрана/: „Фалш” означава нещо условно и абстрактно!

ЙОНЕСКО /на Бартоломеус Първи/: Да, наистина, съгласен съм... /Тича отчаян от единия до другия./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /чете/: „Трябва преди всичко да историзираме...”

/Бартоломеус Втори и Бартоломеус Трети смъкват на пода една  картина от стената в дъното, която ще заместят с два нови плаката. На тях пише: „ВРЕМЕ - БРЕХТ” и „ВРЕМЕ – БЕРНЩАЙН”./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/: А, не, сгрешил си епохата...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Втори/: Да, сгрешил си епохата...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети/: Моля те, да ме извиниш...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Втори/: Сгрешил си...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /прекъсва го и се обръща/: Е, хайде, стига, стига, трябва да стигнете до някакво съгласие...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да живее Бернщайн!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да живее Брехт!

/В своите движения тримата учени обръщат наопъки всички мебели и предмети. Отчаян, Йонеско напразно се опитва да ги подреди./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Господа, господа...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Бернщайн е велик! Аз признавам единствено Бернщайн!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Брехт е моят бог, а аз съм неговият пророк!

/Втори и Трети разлюляват из въздуха своите плакати./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ И БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ:  Брехт! Бернщайн! Брехт! Бернщайн!

/Бартоломеус Първи взема друг плакат, върху който е написано с огромни букви: „ВЕК – БЕ” и го поставя в средата на сцената.

Бартоломеус Втори и Трети отиват да поставят плакатите си в двата противоположни края на сцената. /

ЙОНЕСКО / гледа плаката с „Век – Б” /: За мене е все едно.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на другите двама /: Така ще стигнете до някаква съгласие.  Критиците трябва да бъдат единни.

ЙОНЕСКО / настрани /: А на мене ми харесва повече, когато се  карат! Много ще се зарадват и да се сбият!

/Бартоломеус Първи и Трети съзерцават плаката с „Век – Б”./

 

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / посочва плаката / : Няма съмнение, че Б. означава Брехт.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Разбира се, че Б. означава Бернщайн.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на двамата /: И двамата имате право...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Бартоломеус Трети /: Нали ти казах...

ГЛАСЪТ НА МАРИ / отвън /: Ей! Ало! Какво става там? Хайде, отваряйте! Докога ще чакам?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / на Бартоломеус Втори /: Нали ти казах?

ЙОНЕСКО: Моля ви, няма ли най-сетне да ми разрешите да отворя вратата?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на  Бартоломеус Втори /: Между нас казано: това означава точно „Векът на Брехт”, а не „Векът на Бернщайн”.../ на Бартоломеус Трети /: Мeжду нас казано: това означава: „Векът на Бернщайн”, а не „Векът на Брехт”. Да, един Бернщайн подобрен, модернизиран, дистанциран...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / на Бартоломеус Първи /: Какво искаш да кажеш?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Бартоломеус Трети /: Бернщайн, все пак, Бернщайн, успокой се...

ЙОНЕСКО: Мога ли най-сетне да отворя вратата?

/Тримата учени  застават един до друг пред Йонеско./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: За, само че не можеш да отидеш и да отвориш вратата в това състояние.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не, не и в това състояние...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да, не и в този вид...

ЙОНЕСКО: Защо? Какъв ми е видът?

/Тримата учени оглеждат Йонеско от глава до пети. Споглеждат се и поклащат глави./

ГЛАСЪТ НА МАРИ: Това е вече прекалено! /Удря по вратата./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Бартоломеус Втори/: Виж го и ти... Виж го само как е облечен...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Много зле е облечен!

ЙОНЕСКО: Защо мислите така?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ : Йонеско, ти знаеш ли защо ние носим костюми?

/Тримата посочват  костюмите си. /

ЙОНЕСКО: Защо носите костюми ли?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Защото актьорите и актрисите не могат да се разхождат голи по сцената.

ЙОНЕСКО: Така си мислех и аз...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /настрани/: Макар че  и голотата може да бъде костюм. Например във „Фоли берже”!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Йонеско/: След като лекарите се грижат за болестите на тялото, свещениците за болестите на душата, театроведите за болестите на театъра, костюмолозите се грижат за болестите на костюмите – те са всъщност лекарите на костюмолозите.

/Втори и Трети прислушват, като че ли държат стетоскопи, другите на Йонеско./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Всичко е облечено...

ЙОНЕСКО /тревожи се, докато Втори и Трети го въртят на всички страни /: Господа, господа...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Всичко е облечено. Дърветата...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И животните в своята кожа...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: И земята в своята почва...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Звездите, огънят, водата, вятърът...

ЙОНЕСКО: Не разбирам.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ние, децата на научната ера, ние ще успеем някой ден да отделим основата на огъня от неговата  форма...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ:  И формата на вятъра...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: ...от неговата основа...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И основата на формата...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: ... от формата на формата...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: И орехът е облечен в своята черупка, която го защитава и дистанцира...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Йонеско/: Ще станем орехолози...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Да, всичко на този свят е облечено! Всичко е облечено! В действителност, костюмологията е истинска космология!

МАРИ / отвън /: Ох, дявол да ви вземе!...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: ...след като съкращаваме думата, ние разширяваме съдържанието й...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Костюмологията е морал: костюмът не бива да бъде егоистичен!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ние познаваме цялата патология на костюма.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Твоят костюм е болнав.. Ще трябва сега да го излекуваме...

ЙОНЕСКО: Наистина е малко овехтял... А и молците... Признавам...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / смее се на наивността на Йонеско /:Не за това става дума сега.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Твоят костюм трябва бъде костюмиран. А ако не е костюмиран, значи сигурно и болен!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ:  Ти не си облечен като съвременен автор.../ на другите двама /: Хайде, да го облечем!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ И БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да, да, да го облечем!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Без дрехи човек е нищо! Един съблечен човек може ли да бъде наистина облечен? Не мога да го твърдя!

/Междувременно, Бартоломеус Втори и Бартоломеус Трети свалят сакото на Йонеско, който е напълно объркан, събуват пантофите му, отвързват вратовръзката му, след като отново го обличат и обуват. Докато правят всичко това, Бартоломеус Първи не спира да глаголства./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Облеклото е като инвестиция или обличане с власт.

ЙОНЕСКО: Виждам, че е нещо като инвестиция.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ:  А може би като инвеститорски контрол?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Както виждате, има и някои съвсем прости правила, за да можем да отсъдим дали един костюм е болен или обратното – нее болен. Твоят костюм е болен и страда от хипертрофия на историческата функция. Той е верист, т.е. привърженик  на истината.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: А не би трябвало да бъде такъв...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Твоят костюм не е нищо друго освен алиби. Той всъщност бяга от всяка отговорност!

ЙОНЕСКО: Но аз винаги съм облечен така!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Той няма връзка с пиесите...или пък е прекалено свързан с тях.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Той трябва да присъства без да е там, такъв трябва да бъде костюмът на един истински съвременен автор.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Той трябва да бъде знак.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Може би не знаете, но съществува и политика на костюма!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Този костюм страда от преяждане.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Да, много е тлъст...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, напротив, недохранен е.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Във всеки случай, не  бива да изглежда толкова сиромашки!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Не, наистина не е хубав! И не страда от естетическо заболяване.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Твоят костюм трябва да бъде подложен на едно много сериозно и добре обмислено лечение.

  Иска да събуе панталоните на Йонеско, който протестира./

ЙОНЕСКО: Господа, моля ви, неприлично е!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Твоят костюм трябва да бъде разтърсващ!

ЙОНЕСКО: Моля ви, само не го разкъсвайте, че нямам друг...За Бога, това е моят единствен костюм!

/Подават му чифт нови панталони, които Йонеско обува върху старите./

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Ето я сега, политиката на знака... Сложете тези знаци.

/Бартоломеус Втори поставя върху гърба на Йонеско, който се е обърнал с гръб към залата, плакат с надпис: „ПОЕТ”./

ЙОНЕСКО / готов е да се разплаче /: Моля ви, господа, моля ви. Нямам никакво желание да пиша!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Тишина!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ:  Нали се ангажира доброволно.

/Бартоломеус Втори поставя втори плакат, този път върху гърдите на Йонеско,  но се се вижда какво е написано. Бартоломеус Трети поставя върху главата му шапка за магаре. /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско /: Няма да избягаш...

/Йонеско излиза с гръб към публиката. На плаката пише: „УЧЕН”. Йонеско се разплаква./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на другите двама /: Все пак постигнахме нещо.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Сега е вече един от нас. Костюмът му е историзиран!

/Йонеско рухва върху бюрото си. Застава в положението от началото на пиесата. Тримата го повдигат, той пада отново, отново го повдигат./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Още не...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Но е още малко...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Сега ще трябва да го научим да пише!

БАРТОЛОМЕУС  ТРЕТИ: Така, както ние искаме.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: В положението, в което се намираме, това ще стане от само себе си...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не, нищо няма да излезе от това!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Йонеско /: Сега си вече по- представителен, така че можеш да пуснеш публиката.

ЙОНЕСКО / поглежда към вратата, оттам се чува хлопане, той се обръща, със спокоен тон /: Готов съм, Мари, сега ще ти отворя.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / оглежда се наоколо със задоволство /:  Това е истинска лаборатория!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Добре поработихме.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ:  Ние не сме станали случайно професори.

/Чува се глас на жена: „ Господине, господин Йонеско!”/

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Йонеско /: Отвори.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на  Йонеско /: Да, сега вече можеш да отвориш.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / на Йонеско /: Хайде, отвори.

ГЛАСЪТ НА ЖЕНАТА: Още ли сте там, господин Йонеско?

ЙОНЕСКО: Да, един момент... Кой е?

/Става и прави крачка към вратата. /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Йонеско /: Внимавай, когато отваряш, изиграй сцената по метода на отчуждението на Бертолд Брехт.

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Няма да му казвам за четвърти път.

ЙОНЕСКО: Как ще стане това?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не бива да се идентифицираш със самия себе си. Винаги си правил тази грешка да се идентифицираш със самия себе си.

ЙОНЕСКО: Тогава какъв да бъда?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Дистанцирай се от себе си! Отчужди се!

ЙОНЕСКО /вика/: Как?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Много е лесно...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Докато играеш, се наблюдавай... Бъди Йонеско, но без да си Йонеско!...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Наблюдавай се с едното око, а с другото – се слушай!

ЙОНЕСКО: Но как така: с едното само да се наблюдавам, а с другото – само да се слушам?!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Погледни косо! Хайде, погледни косо!

/Йонеско гледа косо. /

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Точно така? /на Бартоломеус Първи/: Браво, Бартоломеус!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско /: Върви към вратата.

/Йонеско не казва нищо. Отправя се към вратата като сомнамбул./

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / на Бартоломеус Първи /: Не така!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Йонеско /: Придвижи се с една крачка напред...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Йонеско /: Сега можеш да направиш две крачки назад!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Хайде, една крачка напред!

/Йонеско следва командите./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Две крачки назад!...

/Йонеско изпълнява./

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Да не ти повтарям за трети път!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Една крачка напред...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Една крачка назад...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Така.

/ Придвижвайки се по този начин, Йонеско се отправя в обратна посока на вратата. /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Така.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Така... вече се дистанцира! Да, дистанцира се!

/Йонеско трябва да стигне до дъното на сцената, в посока, противоположна на вратата. /

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ /на Йонеско/: И сега... сега, танцувай!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: ...и пей... също говори!

ЙОНЕСКО / изпълнява командите и започва да реве/: Иа! Иа! Еа! Иа! Иа!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Пиши!

ЙОНЕСКО: Иа!... Иаа!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Казах: пиши!

ЙОНЕСКО: Иа!... Иа!... Иаа!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Пиши по-силно!

ЙОНЕСКО: Иаа!... Иаа!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Сега пиши учено!

ЙОНЕСКО / започва да реше с трилери/: Ииа! Ииа! Ииа! Ииа!

ТРИМАТА БАРТОЛОМЕУС / в хор /: Пиши! Пиши! Пиши! Пиши!

ЙОНЕСКО: Ииа! Ииаа! Ииааа! Ииааааа!

ГЛАСЪТ НА ЖЕНАТА ЗАД СЦЕНАТА: Ах, откъде се взеха тези животни вкъщи?! Това е вече прекалено! Отворете, веднага отворете!

ТРИМАТА БАРТОЛОМЕУС / в хор /: Иа!... Ииаа!... Ииааа!

ГЛАСЪТ НА ЖЕНАТА: Боже мой, тези ще ме уморят! Отваряйте, че ще разбия вратата!  Веднага! Бързо!

 

/Междувременно тримата учени са си сложили магарешки шапки. Докато всички тропат, реват, мучат, вратата се отваря с трясък и в стаята нахълтва Мари, грабнала една голяма метла./

МАРИ: Какво става тук? Какъв е този цирк?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Стига вече, че публиката влиза!

/Тримата учени спират играта си, свалят шапките, но Йонеско остава със своята./

МАРИ: Значи за това не ми отваряхте толкова време?! Обърнали сте всичко с главата надолу!... Кажете, как ще се справя с всичко това?... Господин Йонеско и без това е толкова разпилян, нямаше нужда да обръщате всичко наопъки! Защо го направихте?...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ:, Госпожо, почакайте сега ще ви обясним всичко!...

МАРИ / посочва плакатите /: Първо: махнете всичко оттук!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Моля, не ги докосвайте!

МАРИ /заплашително /: Защо, ако мога да знам?

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ:  Те са за вас...за вас ги поставихме, нали сте публиката.

МАРИ /посочва  Йонеско/: Ама сега не е карнавала! / Отива при Йонеско./

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Не се приближавайте до него! Ще ви ухапя!

МАРИ: Ах, много ме уплашихте! Хайде, опитай се, куче!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / отдръпва се уплашен /: Не, аз просто така...

ЙОНЕСКО / на Мари /: Позволи ми да спазя дистанцията... пет метра от публиката...

МАРИ /на Йонеско /: Те се подиграват с вас!  А вие сте се оставили... / Приближава се до Йонеско и го обръща по всички посоки. / Ах, магарешка шапчица!...”Поет!”...”Учен!”...И мислите, че всичко това е много умно? Та те просто са се подиграли с вас!

ЙОНЕСКО: Мари, ти не знаеш, но господата ми подариха един чудесен костюмиран костюм, много ценен, със сигнални знаци... Тези господа са много учени, професори, доктори...

МАРИ: Доктори ли?  А какви болести лекуват?

ЙОНЕСКО: Те не лекуват болести. Те са доктори по театрология, по костюмология...Те умеят да лекуват болестите по костюмите. А моят костюм, Мари, беше много болен!

МАРИ: Какви странни работи! След като е бил болен, не можахте ли да го занесете на химическо чистене?

ЙОНЕСКО: Мари, господата имат право, ти не разбираш: господата са учени.

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Госпожо, внимавайте!

МАРИ : Момент! / Отива при Йонеско, сваля шапчицата от главата му и започва да смъква и плакатите, но Йонеско се дърпа./ : Хайде, хайде, оставете ме да ви върна в нормален вид...

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Госпожо... Госпожо... Вие нещо не разбирате...

ЙОНЕСКО / на Мари /: Господата лекуват болестите на театъра.

МАРИ: Те по- добре да излекуват себе си, защо нещо им хлопат дъските...

ЙОНЕСКО: Но, Мари, разбери, те са много големи психолози, социолози, изобщо учени!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Мари /: Видя ли? Той много добре ти го обясни, а ти си толкова тъпа, че не можеш да го разбереш?

МАРИ: Ама вие сте го баламосали и той съвсем си е изгубил ума! Шарлатани!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ / на Мари, която иска да вдигне плакатите /: Не, не ги докосвайте!

МАРИ: Я стига! Не ме ядосвайте!

/Мари вдига метлата си и я развъртява над главата си. Тримата доктори се разбягват./

ЙОНЕСКО / намесва се /: Внимавай да не удариш докторите!

/След като навива ръкавите си, Мари се отправя към докторите, които се приготвят да посрещнат ударите й./

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / на Мари /: Позволете ни да ви обясним...

МАРИ: Какво толкова има да ми обяснявате?

ЙОНЕСКО: Мари, сега вече знам какъв е смисъла на костюма... /Рецитира./: „Костюмът в театъра трябва да обедини формата на произведението с неговото съдържание.”

МАРИ: Такаа... Нали вие написахте една пиеса, в която имаше един герой- пожарникар?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ / подскача, шокиран /: Пожарникар ли?!

ЙОНЕСКО /на Бартоломеус Втори /: Ах, аз просто така, без никакви намеци...

МАРИ /на Йонеско/: Да, герой- пожарникар, такъв беше, и вие му сложихте пожарникарска каска, внимавайте, не беше булчински венец...Така, че тогава вие обединихте формата със съдържанието!...Нали?!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /още не отърсил се от страха си от Мари , на Йонеско /: Наистина, написали сте проза, но без да знаете това!

ЙОНЕСКО / на Мари/: Мари, тези господа са точно тук, за да ме научат как са пиша!

МАРИ: Извинете ме, господин Йонеско, но вие май наистина сте болен!

/ Мари удря две плесници на Йонеско. /

ЙОНЕСКО: Ах, каде се намирам?

МАРИ: Бяхте хипнотизиран, господин Йонеско. Аз просто ви събудих.

/Силно объркан, Йонеско се оглежда наоколо, опипва се, сваля шапчицата и плакатите./

МАРИ / на Йонеско /: Те нямаше на какво друго да ви научат!... На тези нещастни доктори изглежда някой друг трябва да има дава уроци как да правят театър.

ЙОНЕСКО / на Мари/: Наистина ли мислиш така?

МАРИ / на Йонеско /: Разбира се! Вие сте чудесен човек.

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / обиден /:  Как така? Как така? А тогава какво ще стане с театрологията?

МАРИ / изтиква докторите към вратата /: Много ми пука за вас! / Изблъсква ги доста грубо./  Хайде, пръждосвайте се оттук!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ:  Добре, ами какво ще стане със спектаклопсихо- социологията?

МАРИ: Хайде, чупката, разкарайте се оттука!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Ама вие знаете ли кой съм аз?

МАРИ: Вече казах: веднага изчезвайте от тук! Чупката! Да ви няма!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Добре, ами какво ще стане с декорологията?

ЙОНЕСКО / уплашен /: Мари, Мари, почакай малко...По- леко... Ще ме разсипят в своите вестници!

МАРИ / изблъсква тримата доктори до вратата и тиква в ръцете им плакатите /: Не се страхувайте от тях! Тях не ги бива за нищо! Учени?! Тунеядци! Само харчат парите на данъкоплатците! / на докторите /: Вземете и това! Хайде,  марш оттук!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / до вратата /: Добре, ами науката на всички науки? Костюмологията?!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Първи  /: Ах, не, не, костюмологията!  Костюмоквинтесенцията!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Бартоломеус Втори /: Какво означама това?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ами,  есенцията на костюма. Костямологията създава костюма!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Не, няма есенция на костюма. Костюмологията създава костюма!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Нищо подобно!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Значи ти се есенциалист?!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Ще рече феноменалост?!

/Двамата доктори се хващат за гушите./

БАРТОЛОМИУС ТРЕТИ / на другите двама /: И всичко това само заради вас! Дървени философи! Глупаци! Сноби! Кретени! Говеда!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на Бартоломеус Трети /: Ти си тъпак! Ти си сноб! Ти си кретен!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ /на Бартоломеус Трети /: Булеварден критик!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Аз ли съм бил сноб?! ... Добре, съгласен съм, но аз съм сноб от класа, докато вие...

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Не, ти си един прост бакалин!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Те, ти си простак!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Говедо!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ /на Бартоломеус Втори /: Свиня!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ / на другите двама /: Нерези!

ЙОНЕСКО: Господа, моля ви, успокойте се!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Палячовци!

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ : Клоуни!

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ: Жалки циркаджии!

МАРИ / на докторите /: Хайде, омитайте се оттук! Вън! Вън! Вън! Хайде! Метла!

ЙОНЕСКО: Мари, моля те, бъди малко по. учтива.

МАРИ : Господин Йонеско, няма защо да се страхувате от тях!

ЙОНЕСКО: Може би имаш право.

МАРИ / на докторите /: Хайде, по- скоро! Вън! Вън! Метла!

ЙОНЕСКО / на доктороте /: Господа, моля ви, не се сърдете, не се обиждайте.

/Докторите най-сетне излизат, изблъскани грубо от Мари. Зад кулисите се чува: „Костюмология, театрология, костюмоквинтесенция, психоспектаклология... толология... тология...”

Йонеско, още доста неспокоен, се спира до вратата и слуша: „тология... тология...” Затиска ушите си с длани да не чува повече, след което се връща успокоен до бюрото си, сяда, поглежда към вратата и казва: /

ЙОНЕСКО: Е, стига! Стига! Хайде! Достатъчно... Пиесата е готова... Върнете се сега на сцената!

/Шумовете зад кулисите рязко стихват, след което, един след друг, тримата Бартоломеус се връщат и се нареждат в дъното на сцената, зад Йонеско, койато става от мястото си и казва: „Госпожи и господа,...”

 

МАРИ/ появява се с гарафа с вода и чаша в ръка /: Един момент. Може би сте жаден?

/Налива вода в чашата. Йонеско жадно я изпива./

ЙОНЕСКО:Благодаря ти, Мари! / Обръща се към публиката в залата /: Госпожи и господа.../ Изважда лист от джоба си и си слага очилата. / Госпожи и господа, текстът, който проследихте досега беше до голяма степен изваден от писанията на присъстващите тук доктори. И ако ви е било малко скучно, бих искал да подчертая, че вината не е моя. А ако пък сте се позабавлявали, вината също не е моя.... Бартоломеус / посочва Бартоломеус Първи /: е педант. И Бартоломеус / посочва Втори /: също е педант. Колкото до Бартоломеус / посочва Трети /: той е прост, но не е педант. Аз сега упреквам тези доктори, които са открили някои съвсем банални и доста елементарни истини и са ги облекли в един твърде сложен и труден език, който от своя страна е превърнал елементарното в истинска глупост. Но тези истини, както всички истини, когато са елементарни, са и твърде спорни.  Тогава,  това е известно, те се превръщат и в догми. А критиката, дами и господа, трябва да бъде описателна и конструктивна, а не разрушителна и нормативна.  Така, че докторите, както вярно забеляза Мари,  която има само основно образование, имат още доста да се учат. И да разберат, че творецът, истинският творец, е единственият истински свидетел на своето време, на своята епоха. Само той може да опише вярно своето време, да го изрази по начин, който е и тайнствен, и привлекателен, и интересен, и свободен. И всеки натиск върху него е всъщност едно насилие – историята на литературата го доказва. Критиката, доколкото има правото да съди, трябва да съди  единствено по художествените закони, не и по научните. Химията е чудесна наука, но няма какво да търси в музиката, биологията няма нищо общо с критериите  на живописта или архитектурата, както астрономията с политическата икономия или социологията. Ако например, анабаптистите искат да видят в една театрална пиеса илюстрация на тяхната религия, нека да го направят. Но ако решат да подчинят всичко на тяхната анабаптистка религия и да ни  накарат да я приемем, тогава сигурно ще се противопоставя. Що се отнася до мен, аз вярвам искрено в бедността на бедните хора, оплаквам я – тя съществува и може да бъде обект на театъра, но заедно с това вярвам, че и богатите могат да имат страхове и страдания. Само че не в бедността на бедните и в меланхолията на богатите аз съм склонен да потърся драматичното. За мен театърът е сценична проекция на вътрешния мир на човека, на неговите мечти, сънища, тревоги, желания. И след като аз не съм сам на този свят, като всеки от нас, в глъбините на своята душа, следователно и в душата на всеки от нас, се крият същите чувства, тревоги, надежди, съмнения, желания.И тези съмнения и желания не са само мои. Те са част от едно древно наследство, от една дълбоко скрита зестра, която принадлежи на цялото човечество. Това наследство, въпреки вътрешното си разнообразие, е връзката между нас, хората, нашият универсален език. 

/Мари взема робата на единия от докторите и се приближава до Йонеско, който започва да говори все по- важно и нравоучително./ 

И всичко това е основата, базата на нашия универсален език. И тъкмо желанията, надеждите, копнежите, копнежите, сънищата, както и всички скрити конфликти са изворът на нашите действия и постъпки. / Разпалва се до агресивност. Започва да говори с тържествен и малко комичен тон и по- бързо. / Виждате сега, дами и господа, и аз вярвам, че езикът на живописта или на модерната музика, както и езикът на физиката или на висшата  математика, също и на историята – всички те са доста по- напреднали и по- развити от езика на философите, който е останал доста назад.... Докторите са все по-назад и по-назад, защото, както казваше и баварският учен Щайфенбах и неговият ученик от Америка Джонсън... /В този момент Мари бързо поставя върху раменете му тогата на доктор./ Но какво е това, Мари? Какво правиш ?

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Какво правиш, Йонеско?! Ти на сериозно ли се вземаш?

ЙОНЕСКО: На сериозно, да... Не, всъщност, не... Да... Не...

БАРТОЛОМЕУС ТРЕТИ : И ти ли ще ставаш академик, Йонеско?

БАРТОЛОМЕУС ВТОРИ: Значи тъкмо ти, който така мразеше да слуша лекции, сега си решил да започнеш да ги четеш и ти? Така ли?! Ха- ха, Йонеско и лекции?! Та това е абсурд!

БАРТОЛОМЕУС ПЪРВИ: Значи сам падна в собствения си капан?! Ха- ха!

ЙОНЕСКО: А, не, не в никакъв случай!

МАРИ: Какво пък, защо не опиташ? Поне за малко?  Стига да не ти стане навик, като на тези тук.

ЙОНЕСКО: Господа, моля да ме извините, но това което се случи сега, вече никога няма да се повтори. Обещавам ви. Това беше само едно малко изключение...

МАРИ: Изключение, но не и правило, нали мили ми господин Йонеско?

 

Париж, 1955                           завеса