„Бяло върху бяло“

11.06.2015 | автор:  Мартина Дечевска1

Новата пиеса на Майя Праматарова с дебют в Ню Йорк

   Фотограф Владимир Гусев 

“….Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.

Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -

доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето....”

                                  Емили Дикинсън*

         Емили Дикинсън е един от най-ярките примери какъв неразбран приживе Странник може да бъде поетът. Смятана за ексцентричка от жителите на родния си Амхърст, Масачузетс, Дикинсън е пословичнo тайнствена. Легенди се носят за нейния уединен живот – към края тя почти не напуска стаята си, която й дарява жадуваната свобода. Днес са публикувани над 1800 нейни стихотворения, но докато поетесата е жива са отпечатани по-малко от дузина. Историята й носи класическата окраски за живота на артист, изпреварил времето си и останал неразбран. Стихотворенията й, обикновено без заглавия и с неконвекционална пунктуация, са прониквания за смисъла, смъртта и безсмъртието. Тяхната странна мелодика и полуритмичност са уловени и предадени чрез преводите на Цветан Стоянов.

        Бялото от дрехите на Емили, преминало през всекидневната прашилка на живота, достига до нас чрез новата пиеса на Майя Праматарова „Бяло върху бяло“ („White On White”). В превод на Анджела Родел, текстът е включен в репертоара на Steps Theater – мултикултурният нюйоркски театър, основан преди двайсет година от режисьора Слава Степнов. Първата си среща с публиката пиесата направи на 30-ти май в прочит на шест жени с различни националности и акценти – белгийка, две рускини, американка, шотландка и българка + три музикални инструмента – пиано, банджо и юкилейла.

          „Степнов искаше да представи най-вече текста и затова донякъде предпазваше актрисите от излишна игра, която, би била "по принцип“, когато не е протекъл цялостен репетиционен процес. Интересно бе решението му за поезията на Емили, структурен елемент на текста, да произтича като че от звука на пиано, а после да възниква като текст, защото това създаде ефект на присъствие и отсъствие. Музикален бе и ключът към образите в текста, колкото реални, толкова и въображаеми, възникнали в главата на един бездомен човек“, каза Майя.

        Прочитът беше топъл, лаконично загатващ и примамващ към предстоящата постановката. Изборът на българката Джина ДиДонато, с леко прегракналия й глас, за ролята на Бездомната, която говори и пие твърде много, бе точен и разкриващ стоицизма и цинизма на бивша актриса, загубила всичко, но не й усета си за безвремието на изкуството. Минало и сегашно, музика и поезия, интелектуални монолози по време на рециклиране на пластмасови бутилки, документално и фикция, реално и сюрреално преливат в чувствено по женски приключение, което категорично отказва да приеме етикети.

         „Стиховете на Емили Дикинсън са само отправна точка за размислите в текста, които са повече плод на мои представи и игри на въображението за времето и любовта, отколкото реални докосвания с конкретни факти от живота на поета. Има леко отместване на фактoлогията, която по принцип е точна. Tова са по-скоро парчета истории, чути-недочути, четени-недочетени, които съзнанието на едната от героините - Бездомната жена, която винаги чете - е пречупило по свой начин.“ -- добавя Праматарова, която е работила като драматург за театрална работилница „Сфумато“, Народния театър „Иван Вазов“ и е един от създателите на onewaytheater.us.

         Идеята за пиесата й хрумва след посещение на дома на Емили Дикинсън и конкретно след като има шанса да влезе стаята й – нереставрирана, остъргана до мазилка преди ремонта, но с останала тук-там боя по стените – жълта охра от времето на Емили. Текстът се опира на документи – писма и стихове, но в по-голяма степен на въображаемото, пречупено през съзнанието на бездомната странница.

        Репетициите на „Бяло върху бяло“ започват и в Русенския драматичен театър и българската премиерата ще бъде през септември. Режисьор е Венцислав Асенов, сценограф Калина Терзиева, a в постановката ще видим актрисите Лидия Стефанова и Мариана Крумова.

________

Превод Цветан Стоянов

Мартина Дечевска e журналист и автор на киберпънк романа „С@МОТ@“