Първоаприлско

12.06.2015 | автор:  Румен Леонидов

Ще ми се да беше поредната шега на Тошко Климентов, но не е. Загубихме го завинаги.

 Това е писано по повод 1 април, преди доста години.  Климентов го хареса за предговор към бъдещето му издание с избрани стихове и епиграми.  Но смъртта го избра преди да види  сборника си с  тъжни остроумия.     

От кого е тази епиграма: ”Политиците си личат по заслугите, но истината в това се крие: вземи едните, че удари другите, за да останем само ние!”.

Не е от Радой Ралин. А от Тодор Климентов – поет, майстор на късия сатиричен стих. Връстниците му отдавна потънаха в залеза на социалистическата си известност, а Тошко още не е познал зенита. Защото в онези строги години талантът му не бе издигнат до небосвода на фалшивата популярност.

Наскоро Т. Климентов бе за втори път удостоен с почетното звание “Рицар на усмивката” заради рими като тези: ”Най-хубавото от пиесата бе падането на завесата”. Или еволюционното: “Бащата е “за”, а майката – “анти”. Дано не се пръкнат мутанти!”. Ето и едно „Пенсионерско предложение”: “Почне ли човек да остарява, ще не ще, се вдетинява. Затуй правим уместни заявки: да ни бъдат изплащани и детски добавки!”. 

Какво още трябва да знаем за Тошко – детето, което никога няма да се пенсионира? Сътрудничи тук-там, пише текстове за “Златният кос”, диша, без да вреди на никого, благодарен характер. Вечно е усмихнат: ”Жените или виното? Кое от двете има превъзходство? Зависи от годината на производство!”.

Днес младите любители на смеха не знаят какво е сатира и не правят разлика между палячо, палаш и паламарка. Затова се кискат на всякакви идиотски изкривени физиономии, сервирани като аламинутни пълнолудия или чрез инфантилно разлигавени смешници.  
    
И няма да схванат екологично чистата злъч на Климентов, според когото държавата ни е като слива: “Аз съм слива чародейка, чародейка-скорозрейка, скорозрейка-европейка! Времето си не пилея и преди да цъфна – зрея”. А в диалога между Т.К. и тукашните ни порядки може да се чуе следната реплика: “Всички трябва да знаят, че мръсните пари не миришат, а ухаят!”.

Не е смешно, но е вярно. Този тъжен сатирик не може да ни накара да се превиваме от смях. А само да се замислим.