Шатри в центъра на София

30.06.2015

От Петровден до петък

 Пет дни  ще продължи Панаирът на занаятчиите, който сред десетина години забрава, отново се върна към живот. Десет бели шатри са разпънати на пъпа на столицата – пред бившата Централна баня, която днес е  Музей на историята на София. Майстори приложници от цялата страна, последователи на древните български умения да извайват и изписват с ръцете си неподражаеми предмети, слязоха от Планината на паметта, за да покажат, че не всичко е забравено.

И столичани получиха рядката възможност да разгледат и да се нагледат на необичайните бижута от сребро, да отделят повече взор на майсторите на стъкло, на дървени и порцеланови предмети за бита и украса, на глинени изделия, гарнирани с естествена кожа. Някои пък постояха в захлас, докато майсторът медникар Йоланта Ценова изкованата пред очите им поредната медена съдинка и им обясняваше как се съхранява външния им вид.  А няколко деца с помощта на чичкото грънчар завъртяха колелцето с малко глина, за да си изработят сами сувенир за спомен. Петгодишната Алис и други  две момиченца оцветяха със специални бои декоративни свещи. По-натам се виждат  ръчно изтъкани тънки тъкани, извезани с нашенски шевици български бродерии, весело разкрасени огърлици и обици, оригинални, ръчно ковани ножове в кании от естествен материал.

Този Петровден ще се запомни, ако наистина стане началото на ежегоден преглед на приложната българска фантазия. Ще се запомни, ако красивият му, приказен ансамбъл от бели шатри  не разпряга впряга си единствено пред Централна баня в София, а успее да обиколи и другите по-големи мегдани на нашето провинциално отечество.   

Дано инициаторите от Задругата на занаятите стане още по-задружна, за да й бъде обърнато достойно обществено внимание.  Днес на това сдружение му викат   Националната занаятчийска камара, което не променя неговата същност, но го товари с повече съвременни задължения. И те са в една единствена посока – да се намерят начини на показ да бъдат вадени само  най-органичните образци на трикольорната ни традиция, най-близките до изкуството постижения на занаятчийската сръчност, наследена от предишните поколения уметници, калфи и чираци.  

Този панаир ще мине и замине, който видял – видял, който чул – чул. Да се надяваме, че ще чуем и ще видим, че и други градски общини са му дали безплатен подслон, че белите му шатри  са кацнали и на други български  места, където още я има Планината на паметта и където съвсем не са забравили мисията и майсторлъка на старите занаятчии.