ФАКЕЛ

100 години от рождението на писателя Паун Генов

30.06.2015

Писателят Паун Генов е четвъртият от ляво

Навършиха се 100 години от рождението на Паун Генов - поет, писател, историк документалист. Той е роден на 29 юни 1915 г. село Средногорово, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък. Сред любимите му учители са Стефан Попвасилев и Чудомир. В читалище „Искра” слуша лекции на Асен Златаров, Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Александър Балабанов и Владимир Русалиев, с когото остават приятели цял живот.

След гимназията се връща в Средногорово и като председател на читалището поставя основите на издателска библиотека „Селско възраждане“. В нейната програма пише: „Да култивира в душата на селянина любов към книгата и към ония, които обричат перото си в служба на него. Да работи за нравственото усъвършенстване и духовното прераждане на селото – основа на държавата и човечеството. Да разсее мрачния облак на невежеството, суеверието и злобата човешка. Да внедри в сърцата добродетелите на утрешния човек.“

Литературната си дейност Паун Генов започва много млад – още през 1930 г. публикува в детски вестници, а през 1933 г. редактира и пише във в. „Хоризонт“ – обединително звено на младите провинциални писатели. Завършва философия в СУ „Кл.Охридски“. Бил е редактор и журналист е във в. „Младо село“(1936-1938), „Трезва младеж“(1936) , „Светлоструй“(1939-1941), „Народно земеделско знаме“(1945-1947), „Земеделско знаме“ (1948-1950), „Кооперативно село“ (1953-1963). Член е на Съюза на българските писатели от 1940 г . и на БЗНС.След 9 септ.1944 г. е репресиран.

Паун Генов е автор на книгите със стихове и поеми „Нова вяра“(1938 г) и „Предпролет”(1940) ; на поемата „Владая”(1946); на биографиите „Коста Тодоров“ (1947) и „Янко Забунов”(1948). През 1975 г. издава стиховете „Приятна болка”, през 1983г. „Един живот в стихове”, а през 1985 г. стиховете „Откоси от моята нива“. С интерес се четат неговите романизирани биографии „Райко Даскалов – история на един кратък, но с бури изпълнен живот”(1973) ; „Петко Д. Петков. Живот между два изстрела”(1978 и 1980); „От бащиното рало до държавното кормило“ (документални разкази за Ал.Стамболийски),(1981) ; „Поет и държавник” (Животопис на ЦанкоЦерковски); „Земята беше твоя жребий” (Книга за Стамболийски),(1989).

Паун Генов има много преводи на руска поезия и е съставител на избрани произведения на Димана Данева и на Коста Тодоров. Автор е на множество статии и рецензии за литература, кино, изобразителни изкуства. Лектор в много читалища в цяла България. Умира на 7 август 1999 г в София.

Предлагаме ви две стихотворения на Паун Генов, които ни предостави синът му поетът Севдалин Генов.

МАДОНИ

на Васил Стоилов

Откакто аз го помня,

рисува все мадони -

красиви селски майки

в ръцете с младенци.

Край тях – цветя градински,

дървета свеждат клони,

нагиздени наесен

с обагрени венци.

Напети, снажни майки,