Илинден. Песен за смъртта на Леонид войвода

19.07.2015 5

110 години от 2 септември 1905 г., когато Леонид Янков загива в Гюров Дол, край с. Гявото, Гевгелийско

  

 Тръба тръби в Гевгелия,

Леонида чета сбира.

Гледа го свети Илия

и му дума два-три сбора.

 

Де си тръгнал Леониде,

де си тръгнал, капитане,

срещу тебе войски идат,

люта брана ке настане.

 

Първа войска Гевгелийска,

втора войска е Дойранска,

трета войска е Струмишка,

се аскери, баш душмански.

 

Сам ги води падишаха,

сам си, сине, с малка свита,

три илядо са с Аллаха,

а с Христос сте три комити...

 

Немаш ли си майка, татко,

немаш ли си две дечиня...

Та си тръгнал да си патиш

за народ и за Родина...

 

Сам отвръща Леонида,

сам си мръщи гъсти вежди:

Аз съм български комита,

и пред фес не се навеждам.

 

Тая глава що я имам,

дека още права стои,

ке я пратам, дар да сторим,

чак в султанските покои.

 

Мойта вера – стара вера,

мойта мъка – македонска.

Турците от страх треперят,

ке се бием с трите войски.

 

Мен такъв ми е оброка,

со читаци да се стрелям...

Мойто око – точно око.

Ястреб в полет го уцелвам.

 

Три илядо спроти трима...

Ме предаде гръцки шпионин...

Мойто сърце – динамит е.

Мойта душа – кървав огин.

 

Бой се бием, бой от пладне,

ей, бре, турци, черни гърци,

душа давам, в плен не падам.

жив не падам в чужди ръци,

 

Загинал е юнак Томе,

Таушанов на баира...

Бери китки, бела моме,

и душите им прибирай.

 

Слънце зайде, рано зайде,

месечина е огрела...

Що огрея толкоз рано,

черна ли дойде неделя...

 

Мойто либе – манлихера,

мойто ложе е дъбрава.

С два куршума в револвера

аз на турчин се не давам.

 

Ей, ти тебе, юзбашийо,

баш джандарин, гевгелийо,

ке ти кажам две-три думи –

имам само два куршума.

 

Ей, ти тебе, баш серсеме,

по един за теб, и мене.

Триста души съм споминал,

три илядо срещу трима.

 

Ела, вака, по-навака,

да ти велим два-три лафа.

Срам да му е на султанот,

срам за царство агарянско,

срам за царските джамии,

дето прати толкоз войска,

две момчета да убие...

 

Мойта песен – недопята,

два патрона в револвера...

Вардар варди ми децата.

А душата – стара вера.

 

Тръба тръби в Гевгелия,

лежи Леонид убиен...

Гледа го Свети Илия

и лице си в облак крие.

 

И лице си в облак крие,

ой, войводо, ти, юначе.

млад комита, харамия,

цела Гевгелия плаче,

 

плаче тейко, вие мама,

плаче мало и големо,

лежи кървав на мегдана,

лежи мъртъв, капитана,

 

плюят го мухи зелени,

глава му на кол набиват,

храчат го мангали черни,

и кълнат го баш серсеми.

 

Семка гнила, семка малка...

Семка наша, семка жалка.

 

Сбрала се е Гевгелия,

мъртъв лежи Леонида.

Пита го Свети Илия,

думи му отгоре идат,

 

що требва ти, Леониде,

бой да водиш со поганец,

бой да водиш, да загинеш

млад, напети, капитане...

 

Отговаря Леонида,

с мъртва си уста отвръща:

Пак готов съм да умирам,

ако в живите ме върнеш!

 

Нас у родната утроба

род на гибел ни орисва.

Нас заченват ни бунтовни,

Истанбул да го бастишем...

 

Те си бранят падишаха,

ние браним Македония.

Те загиват за Аллаха,

ние мреме за свобода...

 

Нас ни раждат и обричат

да умрем по своя воля.

Други ориста си сричат,

Ние пишеме история.

 

...Гроб му копат в Гевгелия,

гроб му копат, пеят песен...

Жив е харен харамия,

не е Леонид убиен...

Леонид не е убиен...