Публицистка взе Нобел за литература

08.10.2015 9

Това е 67-годишната Светлана Алексиевич от Беларус

 67-годишната журналистка от Беларус Светлана Алексиевич е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература за нейните „многогласни творби, паметник на страданието и смелостта в нашето време“.  През 1985 г. тя написва "Войната не е с лице на жена" - документална проза за участието на жените във Втората световна война. Следват "Чернобилска молитва", "Последни свидетели. Соло за детски глас", "Времето секъндхенд" - която скоро ще се появи и на български. Алексиевич живее в Италия, Франция, Германия от началото на 2000 г. до 2013 г. Сега живее отново в Минск. Работила е като журналистка. Тя е спрягана за Нобеловата награда от 2013 г. насам. След събитията в Крим публикува статия във Франкфуртер алгемайне цайтунг срещу руската политика по отношение на Украйна. 

Вестник  „Сега“ публикува колаж от изказвания на Светлана Алексиевич по публикации в „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Ди Цайт” и "Дойче Веле".


Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е фундаментална.

***

Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през деветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! Свобода!”. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!”. Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да дава израз на народната воля. Путин олицетворява мъжкарството, православието, бляновете да бъдем велика сила - все архаични, митологични, мрачни неща. Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда - и поради това трябва да се надигнем!”. Приятелите ми са объркани. Всички четат книги за възникването на фашизма в Германия и Италия. За началото на революцията през 1917. Движим се неизвестно накъде. Руската интелигенция се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си?

***

Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия - това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната - просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.

Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”. През 20 век не е по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е живял във война и в името на държавата - никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.

По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм руски завоевател”. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир - и сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и станахме най-голямата страна в света”. Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало. Всички мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа” и „поражение” - не случайно военните паради отново излязоха на мода и всички славят „героичното минало” на страната.

***

Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби”.
От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена кауза, ако се налага - ще лъжем. Цялата страна ще лъже”. И тя лъже. Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. Нейният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като онова танкистче с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за пари. Има и осъждани. Разбира се, пропагандата също въздейства. Лично аз вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и да замажем регистрационните номера на машините. Путин е хитър. Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас вика: „Давай, давай, по-бързо!”.

И това всички го знаят. Хората добре знаят, че мнозина са отишли на война заради парите. В интернет платените тролове разпространяват легенди, че от другата страна имало цели батальони поляци и американци, но ранени руски войници, завърнали се в страната, не са ги виждали. Вярно, чували са за тях, но лично не са ги срещали.

***

Страна, обсебена от войната, страна с военна психика. В обществото цари небивала подозрителност. Всички преследват шпиони. Навремето под подозрение в шпионаж попадаха само учените, днес обаче всеки може да излезе шпионин: моряците, домакините, кой ли не. Наскоро арестуваха Светлана Давидова от Вясма, майка на седем деца. Обвиниха я в държавна измяна, за която се полагат 10 до 15 години лагер. Престъплението ?: обадила се в украинското посолство и разказала, че руски войски от Вясма се бият в Донбас, чула го от офицери. А как са разбрали, че Давидова е звъняла в посолството? Издали я съседите. Та нали е война!

От телевизора се лее такъв антиамериканизъм и такава омраза срещу Запада, каквито никога не е имало. Наскоро чаках на стоянка за таксита в Москва. Опашката обсъждаше една-единствена тема: хората очакваха избухването на някакъв вулкан, който щял да погребе под лава и пепел половин Америка. И всички се радваха! Или пък разговорът ми със сина на една приятелка, студент в Московския университет. Русия можела за шест часа да превърне в радиоактивна пепел не само САЩ, но и целия останал свят, уверяваше ме той. Откъде го знаеш това? - попитах го. „Ами от телевизора.”

Многобройни граждански организации, включително и доброволни, бяха обявени за чуждестранни агенти, защото получавали пари от Запада. За какво ли й е на нашата страна списък на чуждестранните агенти? Ето за какво: за да насъсква едни граждани срещу други граждани. И това ако не е гражданска война…

В Държавната дума депутатите сериозно обсъждат дали да не се забрани притежаването на долари и изучаването на чужди езици. Защото младите хора бягали от страната… Скоро сигурно вече ще бъде опасно да разговаряш с чужденци. А неотдавна приеха закон, който забранява на гейовете и лесбийките да взимат шофьорска книжка. Директорката на едно училище в голям руски град беше уволнена, защото празнувала заедно с децата Хелоуин. Уволняват хора от работа само заради едно селфи, вкарват ги в ареста заради безобидни туитове, претърсват жилищата им заради това, че са харесали нещо във Фейсбук.
Страната току-що отпразнува 70-годишнината от победата. В руските градове открито се набират доброволци за войната в Украйна. Това е нашата житейска среда - войната. Единственият свят, в който се чувстваме у дома си.