Ретро-спекции

12.11.2015

Двама художници от Република Македония откриват изложба у нас

Покана 

Имаме удоволствието да Ви поканим на изложбата „Ретро-спекции”, с която в сътрудничество с Националната галерия на Македония в Скопие, имаме възможност да Ви представим двама изключително интересни автори - Йован Шумковски и Благоя Маневски. Изложбата ще бъде открита на 16 ноември (понеделник) от 18:30 ч. в КИЦ на Р. Македония в София (ул. Оборище 7).

Благоя Маневски и Йован Шумковски са едни от най-известните и важни имена в създаването на македонската съвременна сцена. Те са представители на генерация творци, които от средата на осемдесетте започнаха със своите дейности и в края на тази и през следващото десетилетие извършиха помествания и осъвременяване на визуалното художествено изразяване на национално ниво. Техния „революционен“ подвиг, който се преливаше и през съдържателно-концептуалния дискурс и през техническо-технологическите иновации на времето, е причина за насоките, които по-късно последваха и други художници при оформянето на македонския художествен паноптикум. Те днес са главна халка в образователната система (като професори на Факултета по изобразителни изкуства) и в моделирането на профила на бъдещите творци.

 Въпреки като изразителност много различни, все пак често пъти излагат взаимно, защото на духовно ниво са много сродни, като винаги носят духа на времето и актуалността. Изложбата Ретро-спекции не е тяхна ретроспекция, въпреки че името допустимо носи такива асоциации, но всъщност става дума за завръщания назад с непоказвани произведения или чрез синестезии, чиято аналогия може да се намери в предишни идеи, концепции и произведения. Един вид гмуркане назад, с цел да се даде една нова звучност и яснота, днес и сега.

Йован Шумковски с част от своя цикъл произведения назовани „Близко минало и една антиципация“ (избрани съответно на пространството на Културно-информационния център на Р. Македония в София), именно с делата „Първа плоча“ и „Епитафия“, се завръща на свои предишни и непоказвани реализации, съдържащи съчетание на повече ретро елементи, именно интересно съчетание на бетона- като материал припомнящ му на детството и на делата на неговия татко, с когото пораствал и вдишвал духа на креативния чин, в който „заробва“ елементи като следи на едно време, събитие, момент, настояще (много специфично за неговото визуално изразяване), а другия е спектър интереси, които за него винаги представявали интерес, а това са дискурси за пространството, града, съразмерността, елементарната зависимост и разбира се обществено-социалния вход в такавата казуалност.

Благоя Маневски пък, в рисунките „Неспокойствието“ и „Спокойствието“, по някакъв начин ни завръща на неговите „Логични картини“, но и на по-ранните рисувателни експерименти, в които постигнатия елемент на линията (пластична или рисувателна) е ключов. Линията създава съдържанието на произведението, гради пространството на самото произведение, но и окупира определено пространство, следователно на предишния стремеж на Маневски за пространствено-пластична трансформация на двуизмерната плоскост на произведението в триизмерен строителен елемент на определено пространство. За разлика от предишните свободни линии оформящи „обема“ на рисунката, този път автора използва линийка, като пледира за въвеждане на индустриалния елемент – т.е. включването на машинния елемент в нашия обществен живот, не само по отношение на техниката, но и по отнишение на това, че ние самите се превръщаме в машини които сляпо „щанцат“ определени наложени правила на игра. Линейното повтаряне все до цялостното изпълване на цялото пространство създава хроматични диференциации придаващи посока на действото. 

Ретро-спекции на Шумковски и Маневски е интересно преплитане на някога и сега в техните индивидуални линии на развитие, но и на някога и сега в един по-широк обществен контекст. От тук произлиза и тяхната винаги интересна актуалност и свежест.

Ана Франговска