Кое е святото дете?

23.11.2015

Репортаж на Анжела Димчева

Кое е Святото дете?

Това ще разберем, когато прочетем новия сборник с разкази на Христос Хартомацидис „Святото дете” (ИК „Жанет 45”, 2015), който беше представен в галерия Credo bonum на 17 ноември 2015 г. в София. За любопитните ще кажем, че Христос е българо-гръцки писател, роден през 1954 г. в Казанлък в семейство на гръцки политимигранти. Израства в София, където завършва медицина през 70-те години на 20 век. Още в студентските си години пише първите си разкази, участва активно в Кабинета на младите писатели-студенти, публикува. След 1980 г. живее в Гърция, работи като шеф на лаборатория по биохимия, но през целия си живот пише. Издава книги и на български, и на гръцки – 4 романа, 3 сборника с разкази, 2 стихосбирки, няколко пиеси.

Писателят Румен Леонидов разказа спомени за годините, когато са се пресекли техните житейски пътища. Той импровизира върху темите, сюжетите и идеите на Христос: „Най-после неговият български литературен паспорт се върна, отдавна той е известен гръцки писател. В новия сборник светът не е чисто гръцки, той е доста български, балкански, дори съветски. Виждаме няколко типажа от авганци, които живеят в Гърция; тук има самодиви, които са проститутки, най-различни хора и ситуации. Това е прекрасно подредена книга, написана от човек, колкото реалист, толкова и символист. Релефен е днешният ден на Гърция – с кризата и страха на хората за бъдещето. Талантът на Христос ни вкарва  в различен стил, препраща ни към неща, които младите хора у нас не знаят. Той е писател, който не на всяка цена иска да прави впечатление, но читателят ще усети, че  прозата му притежава оригинална пластика. А два разказа са написани от името на животни... едно домашно куче, което е улично псе, и за една хлебарка монах, която вярва в Бог, но този Бог се оказва човек, невряващ в Господ. Сблъсък между микро света и макро света, а помежду тях е Относителното. Четем поетичен тип споделения, които не ни шашардисват, а ни вълнуват с добронамереността си, но и с чувството за ирония, с вглеждането в онова, което обикновено подминаваме... Всяко дете е свято. Дори и цигането на Христос, което може да лекува всичко, но не и себе си от отнетата му позитивна енергия. Има вълшебства в света на Хартомацидис и той вярва в тях, понякота и с двусмислена усмивка...”

 Христос Хартомацидис благодари на аудиторията за вниманието към него, благодари и на редакторката София Несторова (изд. „Жанет 45”). Той определи Румен Леонидов за духовен предводител на тяхното писателско поколение. После беше провокиран с няколко въпроса от публиката относно темите на романите си и жанра, който предпочита. „Темата сама ми подсказва жанра, започвам да пиша и текстът сам става разказ или роман” – каза Христос Хартомацидис.

 На снимката: Христос Хартомацидис и Румен Леонидов