Вельо Горанов с юбилеен спектакъл в „Сълзата“

03.12.2015 1

Празнува с пиесата на Бекет „Последният запис на Крап“

Това е най-трудният материал, който е писан някога. Няма действие. Няма конфликт. Няма сюжет. А хората това искат да гледат. Но мисля, че му намерих цаката. Бекет е единственият, който е писал пантомими. Там е заровил ключа. И аз ще го открия, споделя най-великият български мим за всички времена Вельо Горанов.

През този театрален сезон той празнува 70 тия си юбилей  е решил да изненада многобройните си почитатели този път с… „любовен спектакъл“. Такова е поне подзаглавието в афиша с програмата на „Сълза и смях“, където Вельо играе през последните няколко години. Любов има, но за точно каква любов става дума в пиеса в майстора на абсурда Самюел Бекет, ще разберете, ако гледате представлението.

Идеята за този голям драматургичен хап е на Вельо, но сценично решение и постановка са дело на Борис Радев. Ето какво подсказва режисьорът Радев за невероятната пиеса: „Докато я четях за първи път, се заливах от смях. Героят притежаваше само спомените си, записани на лента. Той беше самотен и отчаян до безнадеждност. Той беше изгубен в педантичното преследване на несъщественото. Той беше един провален особняк, не спиращ да търси „онзи щастлив миг“, за който си е струвало да живее. Както казва Бекет: „Няма нищо по-забавно от нещастието.“  

Самюъл Баркли Бекет е световноизвестен ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература. Най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“, „Катастрофа“, „Краят на играта“, „О, щастливи дни“ , както и „Последната лента на Крап“, която е част от гениалната му колекция от драматургични шедьоври.

Приятелите на Вельо Горанов във фейсбук знаят, че актьорът от месеци репетира като луд, готви се да се пребори с провокациите на Бекет, лута се между спонтанните си съмненията и несподелените си още  способности, но е готов на всичко, за да успее. Ето какво пише в социалната мрежа: „Изненадата ще бъде толкова голяма, че не знам, дали можете да си представите какво ви очаква. Щом аз съм в шок, след като 45 години дишам праха на сцените, не знам вие как ще понесете всичко, което ще видите. Всичко е толкова шантаво, направо мани-мани, както казва народа. Сега съм ангажирал всички приятели от театъра да ми събират кутии от вино. Това е фонотеката на Крап. Дано да ми остане време за репетиции, не че имам много реплики, но трябват много репетиции, за да бъде достоверно присъствието ми на сцената."

Когато  говорим за световната пантомима обикновено се споменават имената на Марсел Марсо и Жан Луи Баро, но когато у нас се спомене за пантомима първото име е това на Вельо Горанов.  Той е роден  в Стара Загора. Завършил е актьорско майсторство, играл е в  българските игрални филми като „И дойде денят”, „Авантаж”, „Всеки ден, всяка нощ”, „Колкото синапено зърно”, „24 часа дъжд“ и др. Той е един от създателите на студио „Пантомима”, а по-късно  основава и оглавява театър „Движение“. Големият Вельо Горанов  възстанови и своя пантомимен опус „Един мим разказва”, играе като отвързан  герой на Достоевски  и пречиства публиката с неговия текст във „Великият инквизитор“. „Последният запис на Крап” не му е последната премиера, защото има намерение да репетира с трупата си и „Швейк” – добрият войник ще се появи, ако е рекъл Господ, в пантомимен вариант през идната година. 

Румен Леонидов