Александър Секулов написа продължение на „Островът“

08.12.2015 2

Новата му книга „Скитникът и синовете“ разказва за светлината, която губим, докато растем и намираме, ако пораснем

„Сиела” и Александър Секулов зарадваха почитателите на съвременната българска литература с дългоочакваното продължение на романа „Островът”, повторил наскоро читателския си успех и в Сърбия. „Скитникът и синовете”  е вече на щандовете на книжарниците, както и на фирмения кът на издателите на Софийския международен панаир на книгата.

Преди години „Островът” предизвика полемика дали е роман за деца, роман с деца или книга за възрастни. Самият Секулов е лаконичен: „Книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето. И доколкото животът е разговор на всеки човек с Бога относно протичащото и изтичащо време, и доколкото всички книги описват този разговор, то и всяка книга е за всички. Искам да разказвам добре интересни истории за неща, които ме вълнуват. Нищо повече.”

И това ясно личи в новата му книга – „Скитникът и синовете” разказва за светлината, която губим, докато растем и намираме, ако пораснем. В новата история ветроходна лодка с четири момчета, куче и странен капитан се отклонява от пътя си, хвърля котва край пуст албански залив. От тъмната нощ изплува рибарска гемия без отличителни знаци и екипаж с неясни намерения. Какво ще се случи, ако сред момчетата, мъжете и кучето, озовали се на едно и също място, има и  момиче с очи като зелени гейзери? Дали няма да се появи някого, когото  изобщо не очакват, за да ги следва в лабиринта на светлината?

Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите”, „Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища”, както и на поетичната книга „Карти и географии”, на сборника с есета „Високите каменни хълмове” и на пиесата „Няма ток за електрическия стол”.

ПРОЛОГ

Това е старият театър на светлината.

Река от бистър  юнски въздух нахлува с миризма на евкалиптови гори, омесва се с ухание на лимони, портокали и рожкови сред тайнствени, заключени градини, губи се в мрака на вековни маслини, громоли в крайбрежни пещери, гуши се о светлозелени тела на смокини, прониква се със сол, пясък и влага от облаци и вълни, носи семенца от равнец, риган и градински чай, вдига крясъците на децата и ги пуска като лястовици да носят блага вест на нас, оцелелите в ковчега на останалите сезони, изправени по бреговете на Гърция: Пенелопа, която преде светлината и прави света видим дори за изнурените очи на своя бог.

Къде си бил, преди да стигнеш лятото?

И бил ли си, когато ветроходи не прекосяват тъмносиния гръб на Йонийско море, а след тях сребърният въздух не повтаря с танцуващи и пеещи кристали - като благословия - имената им?

         Прашинки в розата на ветровете, те тичат с разперени ръце да прегърнат любимите си бури, да напрегнат въжета и ветрила, да свалят ръжда от кости и котви, да махнат рачета и прилепала от киловете, за да се носят сред вечната вода, да прелъстяват острови, да се оставят да бъдат прелъстени сред щастлива забрава и отново да  плават и пристават, да разсипват смехове, истории, молитви и ругатни, но съвършено гръмогласно, свободно, шумно и неприлично, както подхожда на всеки, чието убежище са сироко и мелтем, драмудана и леванте, бореа и нотос, мистрал и буненте, както и братята им, останали без име, но неотменно водещи в път.

         И някъде там, из посоките на света, по-скоро - вън от тях по собствена воля, отплавал върху корпуса на куража, воден от насладата да бъде свободен би трябало да плава капитан с насмешливи очи, стиснал руля с едната ръка, а с другата вдигнал наздравица за жените, които го очакват, тананикайки си:

         Толкова лодки изпратих, една ли не стигна брега ти? Една ли не пренесе тялото ми до твоето, една ли не видя светилника ти на входа на пристанището?

         Някъде по света навярно има такъв капитан, невъзможно е да няма, ние вярваме в това, но той определено не е на борда на БЪРБОЛЕТА, яхта с две мачти, дървен борд, тъмнозелен корпус и синя палуба, провираща се в тясното гърло между Керкира и страховития албански бряг към протока Отранто.