Изложба „Памет за бъдещето“

01.02.2016

Националният военно-исторически музей отбелязва 100 години от своето създаване

Поредицата от събития, свързани с тази годишнина, започна на 29 януари 2016 г., когато беше открита изложбата от дарения „Памет за бъдещето”.

На събитието присъстваха над 100 съпричастни с дейността на музея: дарители, приятели и дългогодишни сътрудници на тази национална институция, научни работници, военни деятели, журналисти, дипломати, сред които беше и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси и неговата майка Лилия Паси – и двамата са дарители на НВИМ.

Доц. д-р Соня Пенкова – директор на НВИМ – благодари на дарителите и прикани гостите и бъдещите посетители да оставят своите писмени послания в специално поставената за случая Капсула на времето.

Тя връчи на всички дарители (43 на брой) грамоти за дарението, което са направили през 2015 г., както и пропуск за филиалите на НВИМ в страната (Варна и Пловдив). На самото събитие бяха направени нови дарения: от Атанас Елдъров, от военния фоторепортер Димитър Бебенов, от внука на ген. Георги Тенев и др.

Гостите разгледаха музейната експозиция от даренията. Сред тях са уникалните снимки (100-годишни оригинали!) от Първата световна война, подарени от мене – Анжела Димчева – на които може да се видят генералите от Седма Рилска дивизия, както полковници и други офицери от командването. На всички снимки присъства и моят дядо – кап. Христо Димчев. На две от снимките той е заедно с художника Константин Щъркелов, който рисува на фронта. От историческите архиви е известно, че Константин Щъркелов е направил повече от 700 скици и рисунки – акварели и портрети – по време на Първата световна война.

В изложбата се откроява парадният мундир на първия български летец Симеон Петров, дарен на музея от неговата внучка Рада Сеченска, както и документи и отличия на първия водолаз в Българската армия и участник в Руско-турската война Густав Карлсон. Те са дарение от неговия внук Валентин Йорданов Карлсон. Виждаме вещите на един от чужденците, дали живота си за българската кауза – Луи Айер, загинал като командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк при отбраната на Дойран през 1916 г. Личната му сабя с ножна, войнишки кръст и ордени са дарени от внука му Луи Коста Айер. Сред експонатите се отличава и бинокълът на Тодор Паница, станал част от фонда на музея чрез неговата потомка Елисавета Миладинова, а вниманието привлича българско бойно знаме от 1937 г., дарено от частния колекционер Димитър Нейков със съдействието на Главна дирекция „Национална полиция“.