Нататък! Не наляво, не надясно, не напред, а нататък!

07.05.2016

"Съботаж" с Теодосий Спасов и Костадин Бонев

 

 

Съботаж с Теодосий Спасов и Костадин Бонев

 Христос Воскресе,  много – уважаеми, особено скъпи, родни братя християни и сестри християнки, праведни и грешни, и вий, набожни атеисти и безбожни агностици,  здравей, и на теб, о, бедна откъм волнодумство интелигенцийо, самозавряла се в ъгъла на мълчанието и послушанието, бъдете всинца споходени и утешени, бъдете чеда на Светлината, а не осиновени деца на Мрака,  защото отсъствието на светлина в душите ви пречи да бъдете по-силни от вечните несправедливости по света, и да вярвате повече на политиците с неизменните им дори нечовешки недостатъци, а да не се доверявате на  любовта, с която вашите родители – земни и небесни- са ви създали и изпратили тук, на земята, да изпитате отново какво е добро и какво е зло, и да не се държите като неутрални швейцарци, а да речете пред децата си, на чия страна сте, на страната на тарикатите и дяволетата, или на онези, които раздават себе си в името на красотата, изкуството, на съпричастието и съчувствието към ближния.

Джингъл

Румен Леонидов: Днес в „Съботаж“ ми гостуват двама божии служители от Храма на изкуството, на високото изкуство. Това са ангелогласният Теодосий Спасов... Христос Воскресе!

Теодосий Спасов: Во истина воскресе!

Румен Леонидов: Добре дошъл. Казвам Христос Воскресе и на кинорежисьора Костадин Бонев.

Костадин Бонев: Во истина воскресе!

Румен Леонидов: Бонев  три пъти е  обявяван за носител на наградата за най-добър режисьор, забележете, от колегите си в Съюза на българските филмови дейци. Но има и друго нещо любопитно –  Костадин Бонев започва кариерата си на киномагьосник с филма „Ловец на сънища“, в който музиката е от Теодосий Спасов. Поканих ви в днешната събота, преди Томина неделя, за да си поговорим за нас българите, за вярата и безверието в днешното ни общество, за страданията и утешенията, и как се отнасяме към тях. Да си споделим впечатленията от балканското изкуство, от балканската музика, от магията на това „буре с барут“ - Балканите, което, от време на време избухва в дивашки кръвопролития, но инак  непрекъснато избухва в мистични музикални видения, в невероятни вокални възгласи, поетични възклицания и киноразкази. Но нека да започнем този разговор  с посланието на Йордан Радичков, който казваше: „Дали има Бог или го няма – ти живей сякаш Го има“. Теодосий, имаш диск с вълшебната проза на Йордан Радичков. Познаваше се лично с него...

Теодосий Спасов: Да, направихме заедно един такъв албум, книжка, с негови текстове, миниатюри. Албумът се казва „Срещнато по пътя“. Да, аз харесвам неговата позиция. За това смирение и уважение към Бог, към божественото, към великата сила, която ни дава шанс да живеем. И ние да опитаме от живота. Тук, на земята.

 Костадин Бонев: Понеже сме на тема Радичков, много интересно е, че всъщност Радичков със своите послания държи живо детското в хората. Аз поне когато чета Радичков, се чувствам на десет години. Имам усещането, че посланията на Радичков са посланията на майка ми. Една обикновена тъкачка от Трявна. Трябва да ви кажа, че...

Румен Леонидов: Жива ли е?

Костадин Бонев: Не.

Румен Леонидов: Бог да я прости!

Костадин Бонев: Искам да кажа, че богатството, което българите притежават, имайки Радичков, имам усещането, че с годините неговата цена ще нараства. Защото неговата вяра е много особена, много специфична. Тя идва от две неща, Радичков е разбрал две неща. Първо – че вярата е хармония. И второто е, че вярата е познание. Тоест, хаосът е незнание така да се каже. В този смисъл аз лично много се страхувам от вярата на незнаещите. Те са най-опасните. И смятам, че някак си много лесно им даваме път, да ни ходят по главите.

Румен Леонидов: Защото невярващите са мнозинство. Не само у нас...

Костадин Бонев (смее се)

Румен Леонидов: Те са болшинство. Те са повече болшевики, отколкото...

Костадин Бонев: Определяйки вярата като хармония, искам да кажа, че хаотичните хора наистина са много повече. Незнаещите хора също са много повече.

Румен Леонидов: Това, което каза за вярата на Радичков, много ме впечатли. Да, неговата вяра беше приобщаваща, а не противопоставяща.

Костадин Бонев: Точно така.

Румен Леонидов: Нека да кажем... Бог да го прости, Хайтов, който противопоставяше непрекъснато. На нещо. Докато вълшебникът Радичков приобщаваше. С доброта. С разкаяние. Със смирение, което не трябва да бъркаме с примирение. Четох някъде, че ти на десет години си кръстен.

Костадин Бонев: Не, аз съм кръстен на 40 дни.

Румен Леонидов: Така ли?

Костадин Бонев (смее се): Да.

Румен Леонидов: Но от десетгодишен знаеш кой ти е кръстника, кое е отчето...

Костадин Бонев: Не, аз на десет години вече бях кръстник. Кръстих друго малко бебе в Трявна.

Румен Леонидов: Колегите журналисти са объркали това. И мен ме объркаха.

Костадин Бонев (смее се): Много е възможно. Но в малък град като Трявна християнството беше нещо, което се подразбираше от само себе си. Разбира се, аз познавах свещеника, който ме е кръстил – поп Христо. Играех с неговите внучета. Обикновено мястото на  игра беше двора на църквата.

Румен Леонидов: Свят човек ли беше той? Защото сега много от атеистите казват „какво ще им целувам тия мазни ръце, гледай ги какви са“. А те не всички са...

Костадин Бонев: Той ми се струваше много хубав човек. И мисля, че беше такъв. Но в годините нещата се променят. Не знам защо тръгнах да споменавам днес родителите ми, но и баща ми, и майка ми в последния си път бяха опяти от пияни свещеници. Така че понякога и това се случва.

Румен Леонидов: Добре. Съвсем накратко. Теодосий, сигурно ще пуснем едно цяло парче, до два часа, когато ще започнат новините. После пак ще продължим. Кой те въведе във вярата? И как стана това? Помниш ли?

Теодосий Спасов: Аз съм роден с тази вяра. Вярата за мен е онова зрънце, което е в нас, в душата ни.

Румен Леонидов: Колкото синапено зърно.

Теодосий Спасов: Да. И то покълва. И се издига като едно разклонено дърво... до Бога.

Румен Леонидов: Поет си! Но да чуем "Джипси данс", "Цигански танц" от "Балканска треска, после новините в 14 ч. и ще продължим напреж.

Джингъл: СЪботаж с Румен Леонидов.

Румен Леонидов: И не само с Румен Леонидов, но и с божиите служители в храма на изкуството – виртуозът Теодосий Спасов и режисьорът Костадин Бонев. Музиката подбира Бояна Андреева. Звукорежисьор е Орлин Проданов. Редактор е Савелина Спасова. Продължаваме напред. Дори не напред, а трябва да кажем- продължаваме нататък. Защото Теодосий, припомних си една твоя сюита, гледах я в youtube, която започваш с призива: „Не напред, не на ляво, не на дясно, нататък!“. И публиката започва да ръкопляска.

Теодосий Спасов (смее се): Да, това беше една пиеса, която се роди в Амстердам преди много години. Провокирана от Румен Тосков, нашият голям музикант, който си замина от този свят. Бяхме приятели. Когато отидох в Амстердам за първи път в моя живот, Румен вече беше пристигнал за концертите, които трябваше да изсвирим там. И аз оглеждайки се около хотела го попитах: „Рупе, къде може да се отиде в този прекрасен град?“ И той пушеше цигара, имаше и това чувство на заекване. Каза ми: „Н-н-н-н... нататък!“ И така се появи.

Румен Леонидов: Страхотна метафора. Да кажем, че слушахме „Джипси танц“. Откъде беше това парче, което пуснаха колегите?

Теодосий Спасов: Да, това е от нашият албум „Балканска треска“, който излезе преди една-две години. Тази идея произхожда от седем-осем и повече години. Кристиян Ярви беше инициатор.

Румен Леонидов: Той е естонец, диригент.

Теодосий Спасов: Да, едно от световните имена, които в момента се спрягат. Един от авантюристите при смесването на различни музикални култури в едно. Беше дошъл на наш концерт във Виена. Заедно свирихме с Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, двама изключителни представители на Балканите, китаристи. Ярви беше се повлиял от нашето свирене. И попита дали нямам нещо за симфоничен оркестър. Казах, че мога да приготвя. С Том Кюнстлер, и с втория оркестър на Виенската филхармония, Ярви тогава бе главен диригент, свирихме първата „Балканска треска“, по-късно последваха концерти с Лондонския симфоничен оркестър, с филхармонията на Монако, със Скопска филхармония и с оркестъра на радиото и телевизията на Лайпциг, където по настоящем Ярви е главен диригент. Това е нашият албум, който носи тази пиеса „Джипси данс“, цигански танц. Предстои концерт след няколко дни.

Румен Леонидов: На 11 май. На Свети Свети Кирил и Методий, когато църквата отбелязва отделно от държавата нашите първоучители. Тогава ще бъде това грандиозно събитие, уважаеми слушатели, с което ще се открие тазгодишното издание на Салона на изкуството в НДК. На 11 май, сряда, 20 ч, зала 1. Надявам се, че ще бъде невероятно преживяване, дано да стигнат билетите. Малко по-късно ще чуем парчета и от този албум. Влиза ли „Балканска треска“ в албума?

Теодосий Спасов: Да, да. Имаме. Ще завършим също с едно Калайджийско хоро, което е също от този диск.

Румен Леонидов: ( звуци от улицата, които влизат в студиото).Чувам линейки, чувам мотоциклети, които преминават като неодушевени предмети през ефира на студиото. Но преди да продължим към балканската магия, нека приключим с темата за вярата. Към теб, приятелю Бонев, казваш, че духовността винаги е била потъпквана. Винаги хората, които са носили искрата на духовното, са били и гонени, и преследвани, и неоценявани. Но това е тяхната съдба. Онези, които са я приели като даденост, не свирят фанфари, не са дали пари за някакви благотворителни кампании. „Моето упование е, че нещата така или иначе ще си дойдат на мястото.“ Всичко ли казано в това? Има ли продължение?

Костадин Бонев: Мисля, че това е по-скоро нашата орисия. Човек не бива да заема героични пози, когато прави неща, които смята за важни. Просто това е част от нашето верую. Така сме свикнали, така смятаме, че това е правилно. А когато човек смята, че така е правилно, то... Да, разбира се...

Румен Леонидов: То тогава е и праведно.

Костадин Бонев (смее се): Възможно е.

Румен Леонидов: Добре, коя е най-голямата обида за хората на духа? Неразбирането на тълпата, неоценяването им в момента? Или това, че те живеят с оскъдни средства, или всичко, което дойде от Бога, отново отива пак за нови нови филми, нови дискове, за хляб, сирене и вино?

Костадин Бонев: Много е странно. И мисля, че е доста простичко. Няма по-лесно нещо на тоя свят от това да нараниш артист. Защото артистът всъщност е човек без кожа. Всичките му нерви са отвън, на повърхността. И най-елементарното нещо е да го натиснеш така, че да го заболи. Много е лесно.

Румен Леонидов: Но от това пък се ражда изкуство. Или не? От болката се ражда изкуство, а не от щракането с пръсти.

Костадин Бонев: Така е. Но човек... Имам усещането, може и да не съм прав... Но не може да творим рационално, когато е сит.

Румен Леонидов: Да не кажем „преял“.

Костадин Бонев: Да. Това имам предвид. И в по-широк смисъл. Толкова малко му е нужно на човек. Не е нужно да искаме повече от това, което можем да поемем и да понесем на плещите си, мисля аз.

Румен Леонидов: Единствено, което можем да поискаме е повече енергия от небето. За да можем да продължим напред.

Костадин Бонев: Хубаво е, когато човек бива разбиран. Неговите послания стигат до там, където той ги е пращал. Не е добре непрекъснато да живеем със синдрома на Касандра – тази пророчица, на която никой не е вярвал.

Румен Леонидов: И не е задължително всички да ни харесват, всички да ни обичат. И да бъдем единствените представители на това време. Теодосий, в едно интервю прочетох нещо, което много ми хареса и което е мое верую. Ти казваш следното: „Да, би трябвало човек да е приятел с Бога, защото  това е целта. Ние хората да сме приятели с Господ, и той да е приятел с нас. Но не намирам човешко и божествено в словата „имай страх от Бога“.“ Защо този страх се проповядва непрекъснато, а не се казва „обичай Бога!“? Защо трябва да ни е страх от Бога? Ние да не сме...

Теодосий Спасов: Страхът се налага от администрацията. На тези божии служители, които са създали цялата тази администрация.

Румен Леонидов: Институция.

Теодосий Спасов: Да. Според мен те не служат вярно на идеята. Първоначалната идея. И затова те би трябвало да казват „обичай Бога“, или „Не се страхувай от твоя приятел Бог“.

Румен Леонидов: Точно така. Иначе би трябвало...

Теодосий Спасов: Ако има страх, тогава могат да те манипулират.

Румен Леонидов: Да, тогава има подчинение. А защо трябва да сме подчинени на Бога? Той ни позволява дори да го отричаме, дори да спорим с него, дори и някоя псувня може да отнесе, неприлично казано. Но това са отношенията между двама приятели, между Баща и син, между дете и Отец.

Теодосий Спасов: Например, аз съм имал ситуации. Чувал съм глас тежка ситуация, в която си мисля, че божественото като глас страшно приличаше на гласът на баща ми.

Румен Леонидов: Това е описано в пресата. Сега ще го прочета…

Теодосий Спасов: А, и това ли си намерил…

Румен Леонидов: /чете/„Теодосий е чул Божия глас. Веднъж в последния момент, в движение се мята в последния вагон на влака за Панагюрище. Извървява коридора, стига до трето купе от началото на вагона, в който няма никой друг. "Настаних се и започнах да си чета. В един момент съм заспал. Събудих се от страшен трясък и в лявото ми ухо, като пърхане чух гласа на баща ми: "Как си? А, добре, нищо ти няма!". И тогава напълно се събудих. Влакът беше спрял, чух глъчка от хора, идващи от предния вагон, а други надникнаха в купето ми през прозореца откъм коридора. "Еееее, ти си щастливец бе, момче! Трябва да черпиш! Ела да видиш какво е станало!", развикаха се те. Излязох и що да видя - едно дърво беше паднало върху последния вагон, върху първо и второ купе, прескача трето, моето, но до края на вагона всички прозорци са натрошени и като ножове са забити в кожените седалки на купетата. Само моето купе беше невредимо! Има сили над нас, има ангели, които ни пазят и вярваме в тях", разказва музикантът преди време.“

Румен Леонидов: Чудя се защо непременно трябва да ни се случи  чудо, за   да повярваме, че има небесни сили. Някакви невидими сили, към които ние сме незрящи. Трябва ли непрекъснато чудеса да ни се случват? Или по-скоро трябва да приемем, че – както казва Радичков – и да Го има, и да го няма Другият свят, ти живей сякаш Го има. Да бъдеш почтен, праведен, колкото можеш. Да спазваш най-важните правила, а когато ги нарушиш,  да поискаш прошка. Опрощение.

Теодосий Спасов: По-гениално от Радичков  не мога да дам отговор.

Костадин Бонев: Мисля, че чудесата са непрекъснато около нас. Въпросът е, че човек трябва да умее да чете посланията им. Те са непрекъснато около нас, просто не винаги ги виждаме. Е, понякога ги осъзнаваме, разбира се. Що се отнася до това, което преди малко зачекна, да, така е, Бог е милостив преди да бъде страшен. Той е милостив, така че просто не знам какво трябва да направи човек, за да може да разгневи Господ. Той е прощавал на много по-големи грешници, отколкото сме ние с Теодосий, така че.... (смее се) И на нас ще прости, когато сме сбъркали.

Румен Леонидов: Вие сте служители в храма на изкуството, и това, което казвате, че има Бог, че има ангели, това стига до душите  на повече нашите слушатели , и на вас повече ще ви повярват, отколкото, ако го каже някой представител на Светия Синод, или някой епископ от  „Александър Невски“.  Но да ги оставим засега настрана. Коста, дай още две думи за твоите филми. Имаш  един за „Магията на българския иконостас“. Това сигурно е документален . От 2001 г. Може би е за  онази прочута, невероятна колекция на икони в Трявна…

Костадин Бонев: Аз съм тревненец. Във фирма се разказва за логиката на  изграждането на иконостаса, за подредбата на иконите, това винаги винаги много ме е интересувало. Освен и този филм за Петър Динев, който...

Румен Леонидов: За който по-сетне ще стане дума…

Костадин Бонев: Искаше ми се по най-простичък начин да разкажем какво всъщност съдържа един иконостас, защо под разпятието има череп, защо отдолу е „Шестоднева“, историята на Адам и Ева, защо иконите на втория ред са с такива, а на първия ред са други. Най-хубавото е, ако човек успее да го разкаже. Така че ако човек дори и никога да не е влизал в църква, да може да разбере. Тук  стигаме до нашето образование. Понеже сега се водят много спорове дали трябва да има вероучение в училище. Хубаво е да има вероучение, но съветвам хората, които отговарят за това намерение, просто да вземат старите учебници от 20-тте и 30-тте години. А да не се занимават с някакви псевдонаучни дивотии, с които ще се опитат  да пълнят главите на децата.

Румен Леонидов: Добре, Теодосий, какво парче ще чуем сега, коя пиеса предстои?

Теодосий Спасов: Това е първата пиеса от последният ми албум, който се появи преди броени дни. Продукция на БНР. Със заглавие „Белези“. „Канара орманска ръченица“ се нарича.

Румен Леонидов: Чета: „Албумът е посветен „На моите родители Пенка и Спас“. Живи ли са?

Теодосий Спасов: Заминаха си.

Румен Леонидов: Бог да ги помилва! Те слушат в момента. Да чуем част от „белезите“ на Теодосий Спасов.

Музика

Румен Леонидов: продължаваме разговора с Костадин Бонев и с Теодосий Спасов. За тези от вас, които не се досещат кой е известният режисьор,  много известен в средите на интелигенцията, и като сценарист, ще кажа. Той прави първоначална грешка. Завършва обучение в „Карл Маркс“, със специалност „счетоводство и отчетност“. Бързо се осъзнава и през 80-та година завършва театрознание в тогавашният ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“... През 1990 г. специализира кино и телевизионна режисура пак във ВИТИЗ. През последните две-три години нанесе два много важни, но нежни удара с филмите – игралният „Потъването на Созопол“ , през 2014 г. бе  награден на фестивала „Златна роза“ и документалният „Никола Вапцаров. Пет разказа за един разстрел , който през 2013 г. взе награда на фестивала „Златен ритон“. Но твоят първи филм е е „Ловци на сънища“. И е посветен на какво? Между впрочем първата му част днес, събота,  беше излъчен по...

Костадин Бонев: БНТ Свят.

Румен Леонидов: БНТ свят, който никой не гледа...

Костадин Бонев (смее се)

Румен Леонидов: А защо не го излъчат по БНТ1? Или това не е моя работа, нито на разни радиопредаванията. Добре, шегувам се. В този филми участва и Теодосий със своята великолепна музика. /Към двамата/ Разкаже за него…

Костадин Бонев: Това беше лудо приключение. Филмът го започнахме 1989 г., а го завършихме 1991 г. Причината, разбира се, бяха събитията през които преминахме през тези две-три години. Трябваше да посетим  много места в чужбина. Беше трудно. Слава богу, успяхме да снимаме в бивша Югославия, в Сърбия и Хърватия, преди войната. В Румъния снимахме 40 дни след убийството на Чаушеску.

Румен Леонидов: Какво снимахте?

Костадин Бонев: Става дума за художници, примитивни, самоуки художници, които са започнали да рисуват без академия.

Румен Леонидов: Наивисти.

Костадин Бонев: Това са т.нар. наивни, или наивисти. Някои от тях са световноизвестни. Предимно сръбските и хърватските, по-малко известни румънските и българските .

Румен Леонидов: Македонски има ли?

Костадин Бонев: Не, просто не стигнахме до там. Има, разбира се, и в Македония има такива наивисти. С моят оператор Константин Занков бяхме и съсценаристи. Мислехме да направим и трета част, в която да направим филм за ислямските художници наивисти на Балканите, но тая част така и не се случи. Та тогава работихме с Теодосий и беше страхотно. Записвахме в „Балкантон“. Той направи тогава страхотна авантюра. Чу музиката от едно манастирско клепало в манастира „Съмбатедасус“ в Румъния. И каза: „От това ще направя музика“. И направи удивителна импровизация, която записа. И след това пиесата я вкара в свой албум. И досега това е един от моите най-любими моменти, и сега, когато след толкова години гледам този филм.

Румен Леонидов: Втората серия ще бъде излъчена през следващата събота?

Костадин Бонев: Да, пак от 11 ч, по БНТ Свят.

Румен Леонидов: Дано да има начин да ги видим и в мрежата. Теодосий, какво си спомняш от този филм? Твоят интерес към Балканите е по-отпреди...

Теодосий Спасов: Да, това беше наистина прекрасна покана. И то не за едносериен филм, а за няколко сериен. Преди това бях канен за два филма в документалното кино. Марио Кръстев ме беше канил, Олга Сагаева също. Но когато получих тази покана, разбрах, че това е момента, в който трябва да се задълбая по-дълбоко в правенето на филмова музика. Това са ми първите стъпки във филмовата музика. И Коцето Бонев ми подаде ръка, за да мога да вляза във филмовия свят. Беше  много вълнуващо. Той може би е от моите кадеми, орисници.

Румен Леонидов: Както казват – краставите кучета се надушват през различните изкуства. Неслучайно те е поканил.

Костадин Бонев: Така е. Ако ми позволиш, само ще допълня. Настина по това време Теодосий беше много млад. Но има нещо, което е уникално при този човек. Разбира се, от тогава сме много близки приятели,  но Теодосий Спасов не просто навлезе в някаква чужда територия, за да обяви, че е най-добрият.  Теодосий създаде своя собствена територия, което е уникално. Единици са хората, които могат да създадат своя собствена територия и да бъдат разпознаваеми толкова дълго време. Страхотно му се радвам. Смятам, че той се развива. Той е изключително различен през годините. От края на 80-тте, началото на 90-тте... и досега. Той създаде удивителни неща. Направи много хубава музика и за един игрален филм, който се казва „Граница“. Той  прави музиката на всичките филми на Иглика Трифонова. В момента има номинация на Българската академия за музика. С два филма...

Теодосий Спасов: Три...(смях)

Румен Леонидов: Колкото и да ти е неудобно, Теодосий, трябва да кажа, че тази територия е колкото поднебесна, толкова и наднебесна. Защото разковничето на всеки талант е в това – да рисува, да пее, да свири, да пише, да прави филми не само за земляните, но и за висшите, светлите сили, които наблюдават и виждат всичко, и ни подкрепят. Нека минем към филма „Служение“, посветен на Петър Динев. Голям български музиковед и композитор на църковна музика. Това е много малко известен филм в твоето творчество.

Костадин Бонев: Защото е направен много отдавна, Румене. През 1996 г. От тогава са минали 20 години. Слава богу, без някакво тъпо изхвърляне, трябва да ти кажа, че съм изключително доволен, че такива филми, правени преди двайсет и повече години, продължават да живеят, имат своя живот. Търсят се, има интерес към тях. А Петър Динев е уникална личност. Той е един от стоиците на българското изкуство. Живял е изключително скромно. Направил е това, което е трябвало да направи, а то е колосално. От цялата средновековна църковна музика той е транскрибирал от средновековните знаци, наречени невни, на съвременен нотопис. Неговата музика се изпълнява не само в България, но и в Русия. Неслучайно  нещата, които е написал, се сравняват с църковната музика, която е създал в Русия Чайковски, или – да речем – Добри Христов у нас.

Румен Леонидов: А у нас много малко, извън музикалните сред,много малко и се знае за него.

Костадин Бонев: В момента няма църква, в която да не изпълнява музиката на Петър Динев…

Румен Леонидов: Но това не се обявява. В едно друго радиопредаване ти казваш, че Петър Динев има мащабен цикъл - „На реках Вавилонских“, който и до ден днешен не е изпълнен. Стои си нотиран и чака своя час. Теодосий?

Костадин Бонев: Така е, така е. „На реках Вавилонских“ е великденско, мащабно музикално произведение, което до този момент не е изпълнявано. Съществува партитурата, разбира се. Да, наистина, един ден...

Румен Леонидов: Може би някой ден радиооркестърът ще го изпълни, който ще участва на 11 май заедно с Теодосий и с нашите приятели от Сърбия и Македония?

Теодосий Спасов: Аз имам една пиеса, която съм писал преди години. Казва се „Да оставим за утре“.

Румен Леонидов: (смее се)

 

Теодосий Спасов: Тя никога не беше изпълнена. Явно сложно съм я написал. Аз можех да я изсвиря. Спомням си, че веднъж преди години я предложих за нашия радио оркестър, това беше произведение за симфоничен оркестър в четири части. Поканиха ме на премиерата. Отидох. Свириха до трета част и ме повикаха на сцената за поклона. Излязох и попитах концертмайстора: „Какво стана, защо не изсвирихте четвърта част“, а той каза „Да оставим за утре“.

Румен Леонидов: Когато му дойде времето. Добре, да вървим нататък с поредното парче от... Какво ще бъде то?

Теодосий Спасов: Да, това е от  „Дунавско братство“,  състояло преди два месеца…

Румен Леонидов: Много хубаво. Дунавско братство.

Теодосий Спасов:Беше  организирано от нашето Министерство на културата, от унгарското посолство и културен му център. Съвместно с двама български музиканти и още пет от Унгария. Минахме през доста градове, в страни, където минава Дунав. За това се казва  „Дунавско братство“. Беше много успешно турне. Предстои да представим същата програма и в Унгария. В нея са включени  водещи музиканти на Унгария като Михай Борбей с неговото трио, те са от най-спряганите джазови музиканти за Унгария. Или Никола Паров и неговата съпруга – Агнеш Херцку, прекрасна певица. Сега ще чуем пиесата „Яфо Хоп, която композиторът е създал, посещавайки Израел. И то специално Тел Авив, и квартала Яфо.

Румен Леонидов: Там живеят много български евреи. Да чуем...

Музика

Румен Леонидов: Какво беше това чудо! Уважаеми слушатели, трябва да бъдете много щастливи, защото слушате това предаване на живо. Вярно, можете да чуете  на запис във фейсбук, където „Съботаж“ има специална страница. Може да го чуете и от сайта на БНР, но там е без днешната музика. /Към Теодойси/:Какво беше това? На какви бяха тези инструменти?

Теодосий Спасов: Да. Това е много интересен състав. Кавалът го чухте, той се различава, защото имаме български уши. Но има и кларнет, който свири в клезмър стил, еврейски стил. Има и цимбал, много характерен за Унгария и Румъния, национален инструмент. И един перкусионист.

Румен Леонидов: Коце, признавам си, не съм гледал документалните филми, освен този за Вапцаров, но четох, че имаш за старци останали сами в отдалечено село, както и лента  за спасяване на хиляди  еврейски деца, пътуващи през България. Кой е този филм?

Костадин Бонев: Казва се „Корабите са пълни“. Филмът имаше премиера в Израел, във филмотеката на Йерусалим. Вече минаха десет години откакто е направен.

Румен Леонидов: Излъчван ли е по нашата национална телевизия?

Костадин Бонев: Не. Но иначе обиколи света.

Румен Леонидов: Да, сега когато се обединят националното радио с националната телевизия, ще има пълна чуваемост. Искам друго нещо да те питам. Струва ми се, че „Потъването на Созопол“ май се посрещна в чужбина по-добре, отколкото у нас. Той получи повече награди и по-голямо признания в чужбина, отколкото в България? Или не съм прав?

Костадин Бонев: Не знам. Не мога да правя такива генерални  изводи.

Румен Леонидов: Понеже от две година следя много внимателно всички успехи на филма в чужбина, знам, през колко много фестивали премина и колко много номинации получи.

Костадин Бонев: Така е. Фестивалите навън са факт, те са ясни.

Румен Леонидов: Там няма родни хора в журито.

Костадин Бонев: Но филмът има поразително количество ревюта в българското интернет пространство. Харесва се от младите. Стоя повече от година в репертоара на няколко кина. Така че не съм недоволен от неговото посрещане от българската публика. Мисля, че беше приет нормално. В скоро време ще изтече и необходимия срок, за може да бъде излъчен и по националната телевизия. Допускам, че до месец-два ще мине и по БНТ. Иначе наистина продължава да обикаля различни фестивали,  така е.

 

Румен Леонидов: Но филмът за Вапцаров „Пет разказа за един разстрел“ беше потресаващ, ако използвам нарочно този русизъм, той е разтърсващ филм, и излезе по националната телевизия. И много българи, живиещи в чужбина го видяха.

Костадин Бонев: В чужбина го показахме на няколко места. Ивайла Александрова беше с него в Барселона. След това с нея бяхме в Лондон. Българите го приемат безапелационно. Чужденците, които са  извън бившия соцлагер малко трудно схващат за какво точно става дума. Но това е естествено. Този филм е фокусиран за българската публика. И е предназначен за нея.

Румен Леонидов: Ти се чувстваш еднакво добре и документалното, и в игралното кино. Няма да те питам дали може от „Случаят Вапцаров“ да се направи голям игрален български филм...

Костадин Бонев: Може, но няма да го направя аз.(смее се)

Румен Леонидов: Даваш възможността на друг режисьор, така ли… Добре. Нека  се върнем към 11 май. Чухте в рекламите, че на този ден в цялата ни страна ще има тържества за преводната литература. Странно защо за преводната литература, когато това е много български празник? Вярно, че и преводната литература е част от нашата съвременна култура, но моята мечта е от 11 до 24 май в цялата страна да се извадят на показ всички творци - от самодейно начало до местни поети, писатели, художници. Да бъдат показани на обществото и по националното радио, и по националната телевизия. Но това мое предложение скоро няма да се осъществи. Но затова пък дай да разкажем за „Дунавска треска“, за този съвместен проект... Като чуя думата „проект“, ме избива уртикария... Или думичката „предизвикателство“... Как живяхме 45 години без предизвикателство, или без проекти? Не знам. Но това друга тема. Кой е Мирослав Тадич, той е много по-малко известен у нас в сравнение с Влатко Стефановски, който често гостува в Българи, а е и гений.

Теодосий Спасов: Мирослав Тадич е по-млад от Влатко Стефановски. Той е сърбохърватин. В Белград е живял. Започва своето музикално образование там, по-късно специализиа класическа китара в Италия. В момента е преподавател по джаз и етно музика в Калифорнийския университет. С Влатко Стефановски имат два издадени албума като дует и са много активни в своята концертна дейност . Аз бях поканен преди години като специален гост на тяхното дуо. И се появи албума „Трета майка“.

Румен Леонидов: Ти ли ги измисляш тези заглавия?

Теодосий Спасов: Трета майка на музикантски македонски жаргон означава трети запис.

Румен Леонидов: Аха, аз път друго  си помислих… Нали освен Богородицата, която е наша майка във вярата, и всеки от нас има по една майка, пък още една, трета ... Добре. Братята македонци имат хубав музикантски жаргон. Мирослав освен китарист, композитор, е и импровизатор. Вие тримата свирите в едно трио. И сега ще бъдете в центъра на този грандиозен концерт…

Теодосий Спасов: Точно така. Около нас ще бъде Симфоничния оркестър на БНР и Смесения хор на радиото.

Румен Леонидов: То ще бъде небивало симфонична  история. Кое ще преобладава? Джаз?

Теодосий Спасов: Това е идеята. Да се смесват стиловете и културите. Да има хомогенност. Това става, разбира се, с внимателно чувство и прецизна доза. Диригент на целият този музикален спектакъл е Кристиян Ярви.

Румен Леонидов: Да кажем още веднъж кой е той. Роден е в столицата на Естония. Емигрира в САЩ в най-ранна възраст. Виж ти, и той бил е емигрирал в Америка. Явно  всички пътища минават през САЩ, колкото и да им е неприятно на някои хора... Но да продължим:т ой е много талантлив пианист, завършил е музикалното училище в Манхатън, след което дирижира в Мичиганския университет. Започва своята кариера като асистент във филхармонията на Лос Анджелис. Колко време ще продължи тази музикална ферия  и кога ще репетирате? Репетирате ли изобщо?

Теодосий Спасов: Да. Репетираме. Мирослав идва по-рано от Влатко и Кристиян. От понеделник до сряда са репетициите. Почваме сутринта и завършваме с концерта.

Румен Леонидов: Пускате ли публика да ви гледа как репетирате? Както сте го правили в Пловдив, по време на  джаз срещите.

Теодосий Спасов: Винаги. Ние имаме нужда на репетициите от публика.

Румен Леонидов: А който не успее да отиде на репетициите, може да отиде и да си купи билет. Те са от 15 до 40 кинта. Като 10 лв  са за ученици и пенсионери. Е, още  една година ми остава и щях да мина и аз...

Теодосий Спасов: Евтино...

Румен Леонидов: Евтино щях да мина, но билетите може да се намерят на билетния център на НДК. Който иска, може да се включи в „Балканската треска“. Треска, в която не става дума за дялане, а за разтърсване. Коце, кажи какво възнамерява да направи твоя божи талант в скоро време?

Костадин Бонев: В момента с моят приятел, сценариста Влади Киров подготвяме документален филм, в който искаме да разкажем за разпада на Османската империя. От възцаряването на султара Абдул Хамид до идването на власт Кемал Ататюрк. Това, разбира се, включва е арменският геноцид вътре.

Румен Леонидов:А  българският?

Костадин Бонев: Всичко е вътре, как... Турският преврат, Яне Сандански, македонците, арменците... Имаме цяла арменска рота, която е участвала в Балканската война. Много интересно може да стане.

Румен Леонидов: Добре. Приключваме, уважаеми слушатели. Честит 7 май на всички, които работят в радиата и телевизиите у нас! Този празник се почита в Русия, Беларус и България. Хубава тройка. Честит Георгьовден на патерица, е на копие на нашият любим приятел Георги Василски от програма „Христо Ботев“. Да си жив и здрав, Жоре, да радваш хората, и те да те радват! Това беше всичко. Следващото предаване ще бъде излъчено от столицата на Христо Фотев – Бургас. До скоро!

 П.П.

Още  филма на Костадин Бонев – “Служение”,  посветен на Петър Динев – голям български музиковед и композитор на църковна музика. “Когато продуцентът Любомир Халачев ме запозна с темата, трябва да си призная, че знаех много малко за Динев и започнах в крачка да разбирам за какво става дума, споделя режисьорът. За нас беше много важно да влезем в личния му живот, да разберем що за човек е бил. Открихме неговото тефтерче, в което той е записвал важните, но също и най-незначителните неща от ежедневието си. Един от големите му приноси е, че възстановява нещо забравено в нашата музикална култура.” Става дума за това, че след турското нашествие в България в края на XIV век много от църковните книги са пренесени в Русия. Там те са съхранени и в тях са запазени средновековните български песнопения, които в руската музикална култура се наричат “Български разпев”. 

„Този разпев е изписан със специфични старинни знаци, т.нар. невми – отбелязва Костадин Бонев. – И Петър Динев успява да извърши колосален труд, превеждайки огромна част от намерените църковни песнопения от старите невми на съвременен нотопис. Освен това, той е блестящ композитор, който, като всеки отдаден изцяло на творчеството си човек, е живял изключително скромно. Аз не знам дали той щеше да стане известен, ако не беше Борис Христов, който да изпее неговата творба “Разбойника благоразумнаго”. И по този начин хората да научат, че има такъв автор, който в този тип музика стои редом до Чайковски. Казвам това напълно сериозно, музиковедите са убедени, че е така. Парадоксалното е, че неговото огромно творчество и до този момент не е в пълна степен известно. Той има един мащабен цикъл – “На реках вавилонских”, който и до ден днешен не е изпълнен. Стои си нотиран и чака своя час.”