Аз и ти сме ангели разрушители...

16.07.2016 3

Две посвещения от 1977

 

  Ангели - разрушители

                                 На Виви

Пет етажа над земните крача –

под краката на градските гълъби,

храня с въздишки пауна на здрача

и го давя с горчивите жълъди...

Аз

и

Ти сме ангели – разрушители,

виж колко пера остават в зъбите на гребена!

Ние с теб сме свободни съжители

и свободата ни е разтребена...

 

Чуваш ли? – някой упорито звъни.

Не отваряй!

Това е хазяйката-скука...

Целуни ме, да ѝ платим.

Виж – луната виси като клюка.

 

Ето пак – весел чудак,

пет етажа под нас –

праща търсещ сигнал – ах, интимно!

Къде ти е стълбата?

Искам да сляза оттук – през балкона –

в задния двор на нашата взаимност...

 

Да потърся дивите ягоди...

Да изтръгна на смока езика.

Да се изкискам на черните дяволи.

И на воля да се навикам...

 

И да вляза в реката със дрехи,

и да вдигна пръски до Бога...

Да изхлипа по мене гората,

да заплаче, а аз да не мога...

 

И да сложа птица във пазва.

И камък да хвърля за вчера...

 

…Ако слезеш внезапно при мен,

недей да ми казваш

какво съм убил за вечеря...

 

 

Черен връх

                                  На В. А.

Допълзяхме до нищото и вече се спускаме.

От дъното на безумието

до смисъла на безсмислието.

Оооооооооооо! – какво дълго ехо!

Дръж. се здраво за въжето на гръбнака ми – падаме!

Всяка нощ в себе си

и пред себе си – падаме!

Аз настигам майка си във фунията

на безвремието,

ти летиш след душата си

към брега на соленото езеро...

Сякаш сме алпинисти – слизаме и взаимно

се подсигуряваме – падаме!

Липсва ни кислород – падаме!

Халюцинация е, че живеем...

Но сме далече от смъртта, щом

се смееш понякога...

И от очите ти падат снежинки –

големи като лавини...

Те ме затрупват и ставам

за тебе невидим.

От вледенените ми дробове

търси изход бялата мишка...

Това е моята обич. Превърни се,

моля те, в котка, и отново я искай!

Стисни я със зъби и си кажи:

„Трудното мина!“

Няма нищо над нас.

И под нас едва ли ще има.

Вече нямаме нужда от мечти
и мускули...

Нас ни очаква само голямото,

най-голямото спускане.