Творческа вечер на Дьорд Сонди

19.09.2016

БЪЛГАРИСТ, ПОЕТ И ПРЕВОДАЧ, ПО СЛУЧАЙ НЕГОВАТА 70 ГОДИШНИНА

Днес,  19 септември, понеделник, от 18ч. в Унгарския културен институт Дьорд Сонди събира приятели и съавтори преводачи. Срещата ще води  Пламен Дойнов, стиховете ще чете Веселин Мезеклиев, а музикалният съпровод ще е от Ангел Ангелов-Джендема.

           Хайку за мен е колеблива междинна сигурност. Тръгва и пристига. Двусъставно, двучленно е. От до. Между тах, да: единствеността на центробежното нежно напрежение – тя опитва да го расейва, разтърси… тъкмо в интимно премятане. Откъсва от нещо цяло, ала го откъсва ако и то е елемент с присъщна цялост. Моментът на откъсването е задължително (желателно) възпоказване: ето. Помръдване от… е опит за живот в думи дотам. Или обратно: отдотам дооттук. А междувременно и междусловно: едно скърцане на вирната глава, едно дивно мълчание, едно безспирно дудукане, едно дори допиране на начало и край… Леко точният път на ясното между. Може би, понякога, дай боже и игриво. И окова обикновено на изящно и естествено броене.

прошка от прашинка

бяхме във вятърен впряг

капнала птица

****

юмручни пръсти

далечина мъхее

веропроводи

****

сепва се камък

свита вяра се лута

слово-махало

****

огън към огън

недей чак пригалва, не –

ще се впламтят!

****

брулени брилянти

куцука и смях

плевел ме обрива

****

нося кръста ти

ала треска от него

съм в твойте очи

****

рог под копита

плод изхранва червея

път пеперуден

****

донеси маджун

челното си място ей

нека остъкля

****

река боли

мост вклиниха между нас

прах се вкаменява

****

тялото ти е плод под

тялото ти – тих

залив из мене

****

съска пламък на роза

обич-акула

разпитваща цев

****

глухи капани

жабешки раздори все

кваквам само

Дьорд Сонди завършва унгарска и българска филология в Будапеща. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където през 2007 г. се пенсионира като главен съветник. През 1975-1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския университет „Климент Охридски”, пак там е гост-преподавател по „Унгарска филология“ през 1980-1981 г. и през 2004 2009 г. До 2014 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично списание „Хемус“ в Будапеща и на списание „Език и литература”. Директор на Унгарския културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София (1999-2004). През периода 1980-1999 г. е отговорен редактор за българска литература в Издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, от 1999 г. - главен редактор на месечното списание за литература „Напут“, от 2003 до 2016 г. е директор на издателство „Напкут“, от 2016 г. е главен редактор на електронното издание-www.naputonline.hu. През 1984 г. в София защитава кандидатска дисертация на тема „Съпоставителен анализ на българския и унгарския глагол” и става доктор.

Публикации: учебник „Български език за говорещи унгарски (в съавторство) (1982); Унгарско-български разговорник (1984) – в съавторство; стихосбирка: „Разбирам ли?” (1994), стихосбирки на български език „Припада диагоналът” (1992), „За ек вам” (1996). Написал е двеста нови и допълващи статии за български писатели, литературоведи. Превел е повече от 12 хиляди страници проза, 20 хиляди стиха от български език (дълга поредица от самостоятелни книги), броят на преведените автори е близо 400; на български език (като съпреводач) три хиляди стиха, две драми; над петстотин публикации (на унгарски и на български език), участва в съставянето на близо три дузини антологии в Унгария и България. Представителна сбирка на художествените му преводи „Прелетни цветя” (Vándorvirágok), Напкут, 2010. („Фиданки и трохи” /Magoncok és morzsák/. Кратки форми на 168 български автора. Напкут, 2006 г., 550 стp.).

Награди: Награда „1300 години България” (1981), Орден „Кирил и Методий” (1985), Награда „Марин Дринов” на БАН (2001), Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2002), Награда „Стоян Бакърджиев” на Съюза на българските преводачи (2003), Орден „Отец Паисий” на Министерство на образованието на България (2006), Награда „Златен будилник” на БНР (2007), Награда „Златен век” (2015), Орден „Жан Моне” (2015), Награда „Атила Йожеф” (2015) и още 14 – български – министерски, медийни и други (между които и малцинствени) награди и отличия. В Унгария 5 награди за качество за сборници с преводи през 1980-те години (Емилиян Станев: „Антихрист”, Любен Петков: „Зелени кръстове”, Захарий Стоянов: „Записки по българските въстания”, Алеко Константинов: „Бай Ганьо”, „Българи от старо време” (антология).