Георги Константинов с авторски рецитал

30.09.2016 1

Най-новата му книга "Вечно подранил" вече с второ издание

Най-новата стихосбирка на поета Георги Константинов "Вечно подранил", издание на "Хайни", вече има второ издание. То бе представено на 28 септември от 19 ч. в Студио 5 на НДК  с авторски рецитал и песните на д-р Христо Деянов по стихове от книгата. Не са една и две творбите на известния ни поет, които са вдъхновявали и създателите на песни. Така в песенния ефир се появиха почти класическите "Обичам те дотук", "Миг като вечност","Гара разделна", "Вземи се в ръце" и редица други, станали любими на няколко поколения българи. Д-р Христо Деянов за мнозина е познат от предаването "Здравословно", но той е автор на много песни по стихове на Г. Константинов. Второто издание на стихосбирката "Вечно подранил" е с предговор от поета Петър Анастасов.

 

 

  

 

КОЯ ШЕГА...

Коя шега
те натъжава?
Коя тъга
те весели?

Кой път
със мене те сближава?
Кой път
от мене те дели?

Във твойта плахост
бяс 
съзирам.
Във твойта смелост
тръпне страх.

Мълчанието ти разбирам.
Но думите ти
не разбрах.

Запомних
погледа през рамо,
снега, от стъпки почернял...
Пристигна късно.
Тръгна рано.

След тебе литна моят шал.

 

НАЧАЛО

Всяка сутрин
се раждам отново.
Всяка сутрин
отново проглеждам.
Проговарям, прохождам отново.
И започва внезапно
денят.

Над главата ми,
в синьото време
преминава оранжева птица
и крилете и тихо отнасят
уморените
нощни звезди.

Водопад от нечакани звуци
ме повлича със утринен шемет.
Вдигам длан
и немирните багри
се подреждат във мойте очи.

Аз съм тук.
Не останах във вчера.
Аз съм в днешните мисъл и тяло.
Всяка сутрин е само начало
на безкрайния
мой
живот.

 

 

МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА

 

Тя обърна към мене

очите си сини

и направи душата ми

на стърготини -

на хиляда години

в онзи миг се видях.

А тя бе съвършена –

като сън, като грях...

 

Не сестра медицинска,

а сестра на Афродита –

и не в бяла престилка,

а в морска пяна обвита.

Невъзможна и строга

белоснежна мечта –

на педя от сърцето ми

се усмихваше тя.

 

Аз пък чудех се в тази

романтична картина –

Как да и дам проклетото

шишенце с урина?

 

 

ТРУДЕН ЗА РИСУВАНЕ

 

Един художник

много дни наред

се мъчи да направи мой портрет.

А спира по средата разтревожен....

Ти имаш, казва, образ невъзможен.

 

Не си грозник. Не си и хубавец.

поглеждаш умно,но не си мъдрец.

Чертите ти, най-общо, не са груби.

Но в тях финесът някакси се губи.

 

В шегата криеш своята тъга.

но чувствам, че не бива с теб шега.

Уж с левия си профил си известен -

отляво гледан, той изглежда десен.

 

Не казвай, че парите мразиш ти.

но мразиш, знам, богатите крадци.

Уж благ е твоят взор, понякога - уплашен,

но щом прошепнеш "Баста!", ставаш страшен....

 

Не си удобен, друже, в този подъл век.

не си удобен -

даже за портрет.

 

 

ЗА ПЪТЯ

Ти не споделяш

моята идея.

Ти не възприемаш

моето изкуство.

Или да кажем -

не харесваш

моя начин на живот.

 

Не се обиждам.

 

Защото и този, който

върви обратно

на моята посока,

също участва

в правенето на пътя.

 

 

 

СПЕСТЕНА ОБИЧ

(из мой забравен бележник)

 

Не гледам придирчиво на света.

Макар че моят дълъг ден познава

бездомен хляб и шумна самота,

щастлива болка и горчива слава.

 

Изпитах всичко. И останах цял.

Но често бях от себе си различен...

О колко малко обич аз съм дал

,на хората, които ме обичат!

 

От техните прощаващи слова

усещам днес вината си предишна....

Животът ми е грешна чернова,

която нямам време да препиша.