Ванга: Бъдещето принадлежи на добрите хора

03.10.2016

Днес е рожденият ден на пророчицата

 

РОЖДЕННАТА ДАТА НА ВАНГА

 Из книгатана  д-р Здравка Методиева, снахата на пророчицата

Както при повечето неща от живота на майка Ванга, така и по отношение на рождената й дата се създаде мистерия. Роднините й посочват датата 31 януари. Фондацията „Ванга” посочва, въз основа на личните документи на пророчицата, 3 октомври. И двете страни, Слава Богу, дават една и съща година – 1911-та.  Появиха се източници, посочващи 1913 г. за рождена. Но на какво основание, не зная... Както казваше майка приживе: ,,И за рождената ми дата ке се спори...“ Тя не обичаше да говори на тази тема, но категорично заявяваше, че са набори с Тодор Живков, т.е. родени са през 1911 г. Когато излезе книгата на Красимира Стоянова, където пишеше, че рождената дата е 31 януари, майка Ванга опроверга това: ,,Не е така, в моите документи пише 3 октомври 1911 г. Не съм родена през януари.“ Неколкократно отсичаше това си твърдение. Красимира се съветваше с нея и не вярвам, че не са обсъждали въпроса за рожденната дата, но можем само да предполагаме какво са си казвали двете. Възможно е самата Ванга да я е подвела съзнателно, знае ли се... Тя обичаше малките интриги и сигурно го е направила нарочно.

Майка Ванга не говореше за възрастта си, дразнеше се, когато някой я питаше на колко години е. Тя не обичаше старостта, искаше да е силна, здрава, за да  помага, да е полезна, а това е присъщо на младите и зрелите хора. Може би затова създаваше мистика около своята възраст.

Има и друга причина според мен: тя е родена в бедно семейство и е седмаче, не е проплакала веднага. Два месеца е била между живота и смъртта, не са очаквали, че ще остане жива. Държали са я увита в говеждо шкембе и овчи кожи, за да порасне, хранели са я със сдъвкан хляб, вързан в тензух, който са й слагали в устата да смуче. Едва след втория месец е надала вой и са чули за първи път гласа й. До есента баща й не е имал възможност да я запише като новородено дете. Едва през октомври, когато е поприключила работата му по полето, е намерил време да свърши тази работа... Някога така е било.

На 3 годишна възраст е останала сираче. Умира рождената й майка, по-късно, на 12 годинки, майка Ванга ослепява. Имала е лоша мащеха, която не се е отнасяла достатъчно добре с малката Вангелия. Животът й е бил труден, слугински и отдаден на семейството. Тя се е грижила за другите, а не те за нея. Годините на детството и юношеството й са мъчителни и тя не искаше да си спомня за тях, или когато го правеше, изпитваше голяма душевна болка и ридаеше с глас.

Може ли сираче, живяло в нищета, лишено от майчина ласка, от всякакво човешко внимание да знае с точност рождения си ден. Затова  тя няма спомен да са празнувани рожденните й  дни. В Македония по традиция основно са се почитали и са празнували именните дни. Майка Ванга не помни да са празнували нейния рожден ден в семейството й, а че на Благовещение скромни са чествали именния й ден. Този празник тя тачеше до последния си миг, денят се превръщаше в най-големия й празник. Отвсякъде идваха хора, за да я поздравят и да я почетат, да й изкажат благодарност за сторено от нея добро, да я попитат дали и тя има нужда от помощта им. Може би това беше причина, когато кръщаваше деца, да им избира име на светия. Както уверяваше: ,,Да си имат ангел –хранител и светия, който да ги закриля.“ Ако близките настояваха за друго име, тя деликатно ги съветваше: ,,Тогава, като няма да има имен ден, празнувайте му всяка година рождения ден.“

Фондация ,,Ванга“ се позовава именно на тези факти от живота й и данните от личните й документи, които съм виждала и аз, защото Димитър Вълчев ги съхраняваше у нас –  личният й паспорт и по-късно личната й карта, където е записана като Вангелия Пандева Гущерова /съпружеското й фамилна име/, родена на 3октомври 1911 г. в гр. Струмица, народност македонка, по-късно българка. Майка Ванга наистина беше македонка, защото е родена в Република Македония, в гр.Струмица. По-късно тя се самоопредели като българка, защото съзнанието й беше българско. Тя празнуваше ежегодно празника Петковден и всяка година на 14 октомври правеше курбан. Това го правеше със чувството, че празнува рождения си ден и канеше всички близки и познати да присъстват. Веселеше се на този ден и бе много щастлива в този миг. За всекиго от града и близките й беше чест да бъде поканен да присъства на празника й. Никой не пропускаше такава възможност да бъде близко до Ванга – да хапне и да пийне заедно с нея... Но дали е родена през януари или през октоври, мисля, че това няма голямо значение. Смятам, че и тя го чувстваше така.

Важното е, че Ванга се е родила, и че я имаше. Важното е, че тя живя в България и се чувстваше българка, и служеше  вярно на България, и на всички хора по целия свят, които имаха нужда от нея. Тя е причина за безброй чудеса в семействата им – излекувани хора, родени деца, покръстени и венчани, заздравени морално семейства, напътствани по правия път лутащи се безверници и морално пропаднали, открити загубени и в неизвестност деца и хора и други, и други чудеса. Или някой ще каже, че това не са чудеса...  А кой друг го може това, колкото самата Ванга... Може би, човек като нея има нужда от малко мистика в житието си, а тя не вреди на никого, нали...

 

 

БОГ, ВЯРАТА

 

За майка Ванга вярата в Бога бе най-важното нещо в живота й. Всичката й дейност бе насочена към това да върне хората при Бога, да влязат отново в храмовете, да спазват Божиите закони, да станат по-смирени и по-добри.

,,Без вера човек е само кръв и после жив дявол. Православието е най-правата вера. Бог е един и той е във всеки от нас. Всеки носи бога в себе си.

Бог е дух и той ни направлява. Важното е човек да вярва със сърцето си. Сега религиите искат да се възползват от каквото сварят, ама тяхното време си отива, иде им краят. Човечеството ще хвърли тия окови. Религията ще има друга задача, ще трябва да се съобрази с новото време. В Библията е казано сичко, но не знаете да я четете. Не бива да се кланяте и кръстите, а в същото време да вършите зло!

Какъв е смисълът да слушате литургия, да се кръстите, а после да вършите лоши неща – да убивате, да крадате, да мамите и какво ли не още... Дойде време да се отдели житото от плявата, да се пресеят добрите от лошите, да се пречисти човешката душа. Това нема да стане на небето, а тук на земята, тук става промяната, тук са изпитанията, Адът и Раят са тук, на тази грешна земя.

В Бога не вервате, а искате да ви помага. Без вера при мен да не идвате, защото не аз, а Бог ви помага чрез мен. Ако слушате Господ, добре ке сте. Ако не, ке се мъчите и ке страдате.

Да си кръщавате децата, за да бегат лошотиите и дяволите  от тех.

Бог е един, независимо кой как го нарича. Пред Бога сички сме равни.

Бог е дал на човека силно оръжие – неговата воля и никаква сила не е в състояние да я срази.

Човек требва да реши на кого да служи – на Бога или на дявола. Това го прави различен от животното. Каква е разликата между човеко и животното – животното, то върви напред, не мисли. Ако срещне река, пак върви напред, не спира, минава през нея, а човекот търси брод да премине, търси мост, заобикаля, не върви направо през водата. Он мисли, разсъждава, намира изход, а животното – не. Ето това е разликата. Ке дойде време, тежки времена ке дойдат, наближават. Хората ке се разделят на групи по вера, ама не верата разделя хората, а сърцето! Има два вида хора – добри и лоши. Нито една религия не учи хората на лошо и требва да се уважава верата на другийо човек. Не можеш да съдиш другите,  само Бог има право на това, он ни е съдник. Нема безгрешни хора, сички сме грешни. Сички сме в ниското, ама Бог ни гледа отвисоко, Он решава кой е прав, кой е крив, а не ние. Нема велики хора, сички сме грешни пред Бога..."

Майка Ванга пророкуваше и това: ,,Ке дойде време религиите ке изчезнат и сички ке верват у един Бог. Ке дойде на свето  най-старото учение. Нема да е скоро, още Сирия не е паднала. Кое е това старо учение аз не знам, не ми се казва..." Ние гадаехме кое е това учение. Тя никога не каза кое е то. Предполагахме, че е хиндуизма, но дали сме били прави?

    

РЕЛИГИОЗНОСТТА НА ВАНГА

 

 Майка Ванга беше религиозна и вярваща. Беше източноправославна християнка. Вярваше в Бог, но не беше фанатичка. 

Беше сляпа и неука. До 1975 г. не притежавеше Библия и когато я получи като подарък от Людмила Живкова, не можеше да я чете, но ние й я четяхме, когато пожелаеше. Тя попиваше всичко чуто с голям интерес и го разказваше на своите събседници, когато се събереха на приказка край нея.

Майка Ванга поиска Библията от Людмила Живкова на първата им среща. На Людмила й бе трудно да изпълни това желание, но успя и когато я посети в Петрич, след като се бе прибрала от болницата, лично й я донесе. Тя направи това много дискретно, защото ако се беше разбрало, че тя разпространява Светото писание, недоброжелателите й щяха да го използват срещу нея.

Тази Библия беше много ценна и за майка, и за нас. В онова атеистично време кой можеше да си позволи да я притежава и как можеше да си я купиш, без да бъдеш наклеветен на властите!? Това за нас беше невъзможно и немислимо. Майка Ванга се беше опитвала по много начини да се сдобие с нея, молеше свещениците, които идваха всеки ден при нея, но не се получаваше – беше трудно.

Когато получихме Библията, ние я криехме и я пазехме много зорко. Показвахме я на най-близките ни хора, само ако майка ни кажеше да го направим.

В моменти на тревога и притеснения, тя ни караше да я извадим от скривалището й, слагаше пръст между страниците й и там където се отвореше, започвахме да й четем. В тези сраници тя търсеше прозрение и упора.

Майка Ванга спазваше религиозните празници и изискваше от близките си и хората, които я посещават, също да ги почитат. Тя държеше строго на българските и християнските традиции. Не можеше да спазва дългите пости, но постеше в определени дни. Караше се, когато някой парадираше, че пости. Казваше, че това се прави за пречистване на душата и тялото и не е нужно цял свят да разбира, когато се прави.

Когато някой я попиташе дали има Бог, тя много се ядосваше, нервно чукаше по масата и се караше: ,,Как да няма Бог, има разбира се. И ти ще живееш по божиите закони, неверник такъв!"

Изключително много държеше на църковните ритуали. В къщата й редовно се правеше водосвет. Посещаваха я верни на нея попове, т. е. които няма да я издадат на властите – по-възрастния поп Щерьо, известен с духовитостта си и вицовете си, към когото изпитваше особено уважение. Даваше му малки подаръци – плат за расо, обувки, дрехи и други неща. По-младият, поп Васко, всяка сутрин идваше при нея, допитваше се за някои билки – учеше се на билколечение. Посещаваха я отец Ангел Кочев, отец Живко, отец Йордан, отец Михаил и др. доверени божии служители.

Една от стаите в къщата в Петрич майка Ванга бе превърнала в параклис и там те сядаха и разговаряха за черковните и житейски проблеми. Всяка сутрин тя първо влизаше в тази стая и заставаше пред иконите си да се помоли и да се зареди за трудния ден. Там сядаше с много скъпи гости, за да се съветва с иконите си. Светците от иконите й говореха. Във всяка стая имаше икони – по една, по две.

С нея сме посещавали често Роженския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Бачковския манастир, черквите в Мелник. Любимата й черква в Петрич беше ,,Св.Петка", коята се намир в края на града. В манастирите майка Ванга се срещаше с игумените и монасите. Те я посрещаха с нужната почит и уважение. Радваха се, че е дошла при тях, че им оказва тази чест. Разговаряха с нея, споделяха проблемите си – лични и черковни, съветваха се с нея, съветваха и нея. Майка не уважаваше тези, които не служеха праведно на Бога, а повече на дребните човешки слабости и когато имаше възможност ги порицаваше. Казваше, че такива попове отвращават хората от църквата и са вредни за нея. Открито ги критикуваше и изобличаваше.

Когато църквата в България се разцепи на два синода, майка Ванга много страдаше и постоянно повтаряше, че това не трябва да се допуска, че църквата трябва да е единна, да бъде една за хората. Тогава ще е силна. Спомням си как Благовест Сендов, тогава председател на Народното събрание, я успокояваше, че в Гърция има няколко синода и това не пречи на вярващите. Но тя му се възпротиви, не се съгласи с него. Настояваше у нас да има един синод, който да бъде силен и да служи както трябва на черковните дела.

Майка Ванга пророкуваше, че ще дойде време, когато хората ще се молят само на един Бог, че разликите в религиите ще изчезнат и ще има само една религия, но това ще се случи в далечното бъдещето. Тогава светът ще бъде по-добър и по-красив.

Майка изключително много държеше на кръщенето и венчавката като религиозни ритуали и средство да се преборим с дявола. Когато дойдеха при нея хора с болно дете, тя първо питаше кръстено ли е това дете, защо не сте го кръстили до сега, как искате да не е болно? "Първо ке го кръстите и ако не се оправи, пак ке дойдете при мен." Съветваше хората кога да направят това, съобразено с черковния календар.

На някои казваше: ,,Оставете го на моите грижи, аз ке го кръста, пък да видим дали нема да оздравее." И ако родителите на болното дете се съгласеха, веднага започваше подготовката за кръщенето.

Ако някой от младоженците не бе кръстен, кръщаваше го преди венчавката. Стотици хора покръсти тя. Всичките ги приемаше като нейни деца и им ставаше духовна майка – калимана, което идва от гръцки и изначава добра майка, т. е. кръстница. Казваше: ,,Сложи ли му се мирото, стане ли християнче, ке видите как детето ке се успокои". Така и ставаше.

Майка Ванга винаги носеше икона в себе си. Когато тръгнеше на път, грабваше чанта или торбичка, в която имаше икона и свещи. Съветваше и мен, и другите около нея да носим със себе си икона и свещи, да тръгваме с вяра.      

Постеше и взимаше причастие. Това направи преди да замине за правителствена болница и дни преди да напусне този свят. Взе и прошка от нас. Имаше уговорка с митрополит Пимен да я посети, за да направи последно причастие и изповед.

 Вярата в Бога накара майка Ванга да построи черквата "Св.Петка" в Рупите. Останалото са спекулации и злепоставяне на Ванга и нейната мисия.

Може ли човек, който не е религиозен, не е вярващ, не е християнин, да постигне всичко това? А тя беше сляпа и неука жена, но вършеше неуморно задълженията си на християнка. Както казваше: ,,Аз не съм светица, аз съм мъченица..." Такава се чувстваше, защото страдаше и се измъчваше – душевно и физически, но се раздаваше за другите.

Някои църковни служители изказват мнение, че с живота си тя не е насърчавала хората към християнство, не е споменавала в сеансите си Исус Христос и Бога. Може да са прави, не мога да отсъдя. Слава Богу, че има духовници, които мислят и обратното. Майка Ванга обичаше да посещава Роженския манастир и често заедно ходехме там. Посещавахме обителта тайно преди 10 ноември 1989 г. и явно след тази дата. Всички, клирици и миряни я посрещаха винаги с добре дошла.

Имаше период, през който манастирът беше подготвен да стане

туристически обект и беше преминал към Комитета по туризъма. Това щеше да е пагубно за черковната обител. Щеше да се превърне в хотел, да има ресторанти, кафенета, барове и какви ли не дяволски неща. Служителите, които стопанисваха манастира, споделиха този си страх с майка Ванга. Знаеха, че тя е близка с Людмила Живкова и би могла да им помогне. Така и стана. В една от срещите си с нея тя сподели за проекта, който бе подготвен и бе започнал да влиза в сила. Людмила бързо се запозна подробно със случая и осуети изпълнението му. Представете си какво би станало с тази историческа ценност, тази света обител, построена преди Рилския манастир и служила от векове на християнската вяра в Петричко-Санданския район, при съхранението на българщината и религията ни по време на византийското и турско владичество.

По стените на Роженския манастир се съхраняват живописните пластове на различни епохи, когато е влизал в пределите на България или Византия. Тук е и чудотворната икона на Света Богородица, която се разнася по света. Майка Ванга винаги влизаше в стаичката на иконата да се моли и да черпи сили от нея. Сега нейният портрет е сложен до тази икона.

В България господстваше атеизма и безверието, християните не можеха да влизат в черквите свободно, без да са тормозени и заплашвани от партийните власти. В същото време майка Ванга караше безброй хора да приемат и изповядват християнската вяра чрез кръщенето, чрез молитвите, чрез делата си, да спазват религиозните обичаи и ритуали чрез венчавката и посещенията си в църквите и манастирите. Тя без страх посещаваше тези свети места на България  и проповядваше за единство на българската църква.

Същият този човек пожертва здравето и живота си, за да построи храма на Рупите, с последните си, угасващи сили, за да върне вярата в Бога, да направи хората по-добри и по-щастливи. Други казват, че е служила на дявола и злите сили на земята, че в нея са се вселили зли, низши демони, които чрез нея са постигали демоничните си цели над хората, търсещи нейните услуги и вярващи в нейните способности. Питам се къде е истината ... Така ли се служи на дявола... Знам, че той не е винаги толкова черен, че да го разпознаем, но той може ли да върши всичко това, толкова ли на добър се прави, за да ни заблуди и да го следваме чрез постъпките на майка Ванга?

А може ли да се служи едновременно и на дявола, и на Бога... Това, че науката не можа да обясни феномена Ванга трябва ли да я приемаме като обладана от зли, низши демони и сатаната?

Като такива ли определят феномените си и другите народи и нации? Такъв ли беше Нострадамус, Пития и др. пророци и оракули по света?

Една бедна, простовата, сляпа жена, чийто живот от самото раждане е белязан с трудности, та до края на сетния й земен път, страдаща физически и терзана душевно, измъчвана, подигравана, използвана от властта – не е ли това физическата мъка, която изисква християнството от последователите си и която преживяваше Ванга.

Опрощението, присъщо на християнството, не прозира ли то дори в завещанието й, направено в полза на държавата – същата тази държава, която я тормозеше, заплашваше, дори бе готова да я убие, за да се отърве от нея и заразата, която тя сее сред хората. А тази зараза бе вярата в Бога.

Подстрекаване към християнство – не го ли постига чрез убеждаването да се вярва, че има Бог и че трябва да му служим чрез добрите си дела, кръщенетата, венчавките, молитвите в черквите и манастирите, борбата да се запазят тези черкви и манастири. Построяването на храма "Св.Петка" не е ли в полза на вярата?

Казано е: ,,Не си прави кумир, не си създавай идоли". Майка Ванга е превърната в идол от много хора, но тя има ли вина за това? Не е ли тук вината на църквата, която позволява да си създаваме идоли и кумири?

 От една страна обвинявана, че разпространява вярата в Бога, от друга страна – че не разпространява вярата в Бога.

Езикът й бил груб, държала се заповеднически с владиката. В момент, в който тя бе тежко болна и изтощена, до края на силите си от рака, който я надвиваше, когато бе безсилна пред църковните служители в България, в момент, в който тя трябваше да се защитава и да постигне целта –освещаването на храма, първия храм, строящ се след промените през 1989 г., когато хората в България вече чакаха на Рупите с нетърпение освещаването на първата постсоциалистическа черква, може би тогава майка имаше право да бъде нервна и груба, защото бе притискана от чисто човешките, материални слабости на църковните служители, в лицето на владиката Натанаил, да предаде собствеността и стопанисването на черквата на Св. Синод, а не на фондация ,,Ванга".

 Отказът да бъде осветена църквата от служители  на Светия синод бе ход на владиката, с цел да се  упражни натиск и майка да отстъпи – да даде правомощията за стопанисването на храма на тях, а не на друг. Това бе основната причина за неволите й – парите, парите... Както казваше тя много пъти: ,,За пусти пари се продадохте!".

Защо същите тези черковни служители не заеха по-ясна и точна позиция, когато се започна и се строеше храмът, когато бе представен за обсъждане проекта на черквата в Светия синод, а те просто чакаха и действаха подмолно? Защо тези хора не се намесиха и не й дадоха по-рано напътствия, в които тя със сигурност щеше да се вслуша и щеше да изпълни?

 Кой е прав, на кого да вярваме?

 Всеки сам трябва да прозре и да намери истината за себе си. Засега няма кой да ни помогне. Няма я Ванга.

     

 

 ЧОВЕКОТ

 

,,Човекот е една нищожна прашинка, шо се носи във Вселената. Он е нищо, суетно същество, що е заредено с божествена искрица! Затова се възгорде и си позволява да изследва тайните на свето. Надхвърли ръсто си. Търси истината за Космосо, прави открития, иска да разгадае сички тайни, ама не знае дег да търси. Сичко е у самите човеци и в старите свещени книги. Там е истината. Четейте Библията – Новийо завет, глава 13.

За мен сички хора са еднакви, равни, не права разлика, но най-мраза  жени, шо одат по мъже и тия, шо богохулстват, и лъжат."

 

 СВЕТЪТ

,,Ке дойде ден, кога лъжата ке изчезне от лицето на земята. Нема да има войни, нема да има алчност, завист, злоба и насилие над хората. Хората ке станат добри. Тия, шо ке останат живи, ке знаат колко струва живото и ке го пазат, и ке му знаат цената. Нема да е скоро, но ке стане. Ного има още да го изпитват човеко, ного страдания му предстоят до тогава..."

Така майка ни описваше светлата прогноза на развитието на човечеството и света като цяло. Беше изключителен оптимист и ни караше да вярваме в доброто и в спасението.

,,Дойде време да се отсее плявата от житото. Бъдещето принадлежи на добрите хора. Они ке живеат в един чуден свет – красив, който не можете да си го представите дори. Ке дойде време на труд, любов, мир, спокойствие и братство между сичките хора по земята. Нема да се тепат и убиват. Границите ке изчезнат и сички хора ке са едно цело, с една вера. Ама нема да е скоро!"