Неща за обичане

20.10.2016 1

Стихове от новата книга на Елка Василева

 

 

 

Из „Неща за обичане”

 

 

****

Разпиляха се всички монети

от последното ресто

на лятото.

Есента ги събра

и отиде да си купи

печени кестени.

Последната ябълка от дървото

остави за мен.

Вкус на слънце –

милостиня за дългата зима.

 

 

СПОМЕНЪТ

                      На Антоний

 

Той пристъпва на пръсти -

неизменно и тихо.

Притаява се в тъмното

и вика дъжда.

Пропълзява към билото,

дращи с нокти

и пие росата

в утаения цвят

на предзалезно слънце.

Изведнъж се превръща

в прегладняваща сянка

и яде ненаситно

хоризонта и времето...

После пак се снишава,

гъделичкан от облака,

приласкан от светулките

и приспан от щурците...

Той - споменът.

Кристалната топка,

в която душата

търси покой.

 

 

****

Познавам тази улица.

По нея се разхождаше любов

през всичките сезони,

трансформации

и ретроспекции...

Навярно точно нея съм сънувала,

когато са се спускали по водопада на кръвта

онези звуци на екстаз

по-истински

от всичките измислени

несъвършенства на живота.

Познавам тази улица.

И продължавам

да вървя към нея

през лъкатушните отблясъци

на паметта

за щастие.

 

 

ОТКРИТИЕ

 

Не винаги е болка самотата.

Понякога е тихият оазис

за отдих от суетния и шумен пикник.

Понякога е ключ за стаята на спомените,

в която спят най-живите ти тайни

и там е картата, указваща посоките

към скритите врати и чекмеджета.

Не винаги е болка самотата.

Понякога е нужното пространство,

в което никога не се загубваме...

 

 

НА ЪГЪЛА НА ДНИТЕ

                                         На Йосиф Асса

 

Загърбвам материалните неща...

И значи ли това, че помъдрявам,

или че съм по-близо до нощта,

в която безвъзвратно се стопяват

илюзии, тревоги, настъпления,

несбъднати любови, сбъднат грях...

Къде ли ще попадне здраво семе,

от билката, която насъбрах?

Наследството ми - думи, думи, думи...

безценни, ако някой разплете

възторженият им невинен възел

и кодът им навреме разчете...

А аз разчитам кода на небето

в синкопите на вечната вода,

която ме повтаря, и потретва

в непокоре`н копнеж по свобода.

 

НА РЪБА НА ВРЕМЕТО

 

Защото съм безпомощна
пред неизбежното,
провирам в лабиринта от възможности
усуканата прежда от натрупани
тъги,
любови,
вероятности
и сбъднато...
По възлите – за утрешното знаци
пълзи на любопитството лианата
и сътворява тайни кътчета за срещи.
Защото, 
може да се предположи, 
може,
че в някоя оранжева неделя
ще ме намери истинската същност
на цялото обречено пътуване...

 

 

Елка Василева е родена в гр. Враца.  Филолог и журналист. Автор е на стихосбирките: „И желание вместо забрава“/1991/, „Може би за хубаво“/1994/, „Кръстопът на желания“/1999/ и „В скута на сянката“ /2005/, „Анатомия на спомена”- електронна книга /2012/. Нейни стихове са публикувани в антология „Поети, влюбени в морето”, сборник хайку „Приливна вълна”, списанията „Пламък”, „Литературен свят”, „Простори”, „Но поезия”, „Палитра”, „Море”, Magazine BULGARIA и др. Включени са и в издадения в САЩ  двуезичен алманах „Сезонът на деликатния глад”/2013/.  Превеждани са на английски, руски и френски. Носител е на втора награда от националния конкурс „Поетични хоризонти на българката“ /Разград, 1999 /; литературна награда на община Бургас за активно участие в литературния живот – плакет „Пегас“ /1999/; годишна награда за поезия на името на Христо Фотев /2005/; първа награда в конкурс „Море от вино“ /2005/; награда от „Поетични звуци“ /2008/, „Жени и вино, вино и жени“/ 2009/.