«АБЕ ТИ КЕ МИНУВАШ ЛИ ИЛИ КЕ СЕ РЕПЧИШ?»

24.10.2016

Румен Иванчев и дон Санчо в една книга

Миналата седмица в Клуб «Алкохол» на Столичната библиотека отекна трезвен смях. Такова нещо не се случва на всяко представяне на нова книга. Може би най-много за явлението допринесе невероятната актриса ТАТЯНА ЛОЛОВА, но заслуга имаха и епиграмите, стихотворенията и афоризмите от книгата на Румен Иванчев «Дон Санчо и Кихот». Авторът предостави на «Факел» част от словото на МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на вестник «Стършел». Според него, то е послужило за капак на вечерта:

«… Радвам се да видя толкова хора на премиера на книга, толкова хора, които са предпочели да дойдат тук, в библиотеката, вместо да седнат вкъщи пред екрана, в компанията на кандидат-президентите или в друга компания – на бигбрадърите. Уверявам ви: направили сте верния избор. Казвам ви го като читател и като редактор, който пръв е чел творбите на сатирика Румен Иванчев, включени в тази книга. Първо съм ги изпробвал върху себе си, пък виждате, че нищо ми няма – гаранция, че тази книга не съдържа консерванти, оцветители и ГМО-та, опасни за вашето здраве, нещо, което не може да се каже за телевизионните шоута и реалити-формати.

Вестник «Стършел» навремето имаше много кореспонденти. Днес има един, но от Рим. Румен Иванчев е българският стършел, който жужи във Вечвия град. Макар и отдалечен на хиляди километри, сатиричният му талант не къса връзката с родината. Вместо да се шляе безметежно по «Пиаца дел пополо», по « Пиаца ди Спания» или пък по мостовете на Тибър, Румен Иванчев не  спира да се вълнува от ставащото в България и с перото си да оправя нашите кривици. Изглежда Рим е подходящо място за писане на сатира…  Навремето там, в Рим, един друг писател, Николай Василиевич Гогол, написа своите «Мъртви души» - най-суровата и точна картина на тогавашна Русия. С таво напомняне не искам да правя връзка между тук присъстващия автор Иванчев и отсъстващия по уважаеми причини Николай Василиевич. Но и Гогол е определил книгата си като «поема», и в книгата на Иванчев има поеми – ето ви едно странно съвпадение между двамата… Ясно е защо – и нашият автор, като много други сатирици, ще да е излязъл от ръкава на Гоголевия шинел…

Книгата с епиграми, стихове и афоризми на Румен ще ви изненада с неочаквани хрумвания, както понякога в живота ме е изненадвал с неочакваните си хрумвания и самият автор. Веднъж пътувахме с него и с покойния Йордан Попов /мир на смеха му!» към Македония.На македонската граница тук присъствуващият Румен Иванчев влезе в спор с граничния македонски полицай. Полицаят му поиска документ, а Румен му представи два документа – българска и италианска лична карта. Полицаят каза, че трябва да мине с единият от двата документа, а Румен искаше и с двата – според него и двата са равнопоставени – и българската, и италианската лична карта са еднакво важни за него. Полицаят го гледа, гледа, па му рече: «Абе ти ке минуваш ли или ке се репчиш?».

« Аз съм за принципа!» - му отвърна Румен и дръпна дълга реч за принципите на международното право, за правилата в Европейския съюз и свободното придвиждане на хора и идеи.

Получи се точно като при срещата на Дон Кихот с козарите, когато странствуващият рицар им дръпва една дълга реч, от която козарите нищо не разбират и се чудят дали да му изпеят песен или да го набият – в крайна сметка, първо му пеят, после го бият…

Така се готвеше да постъпи и македонският полицай с нашия римски сеньор, добре, че ние с Йордан Попов бързо го отдалечихме от граничния пункт.

Ето такъв странстващ /между София и Рим/ рицар на доброто е нашият сеньор Румен Иванчев и често остава неразбран от козари, мулетари и полицаи, също като испанския идалго, който е споменат в заглавието на премиерната книга. И тук ще ви кажа, че всяка прилика между двамата сеньори е случайна.

Накрая идват пожеланията… Пожелавам много читатели на новата сатирична книга на поета Румен Иванчев, а на автора – да продължава напред със сатиричната си перо. Сатирата не може да оправи света, не може да оправи България, но пък си струва да се опитва…»