"Арабеск" по пътя на Изгряващото слънце

17.11.2016

Балетът събира почитателите на поезията и танца

Това е необичаен синтез в спектакъла  на Балет Арабеск, който  събира почитателите на поезията и танцовото изкуство на 18 ноември от 19 часа на сцената на Музикалния театър. Построена върху книгата “Сянка от копнеж”, едноименната премиера  на най-авторитетната танцова трупа в България, която през 2017 става на половин век, дописва с почерците на трима хореографи образци от японската класическа поезия танка, създадена преди близо 1200 години. Заедно с тяхното  съвременно ехо в стиховете на Силвия Стефанова.

Не за първи път хора на изкуството от различни жанрове черпят вдъхновение и идеи от древната японска литература.  Портрети на 36-те големи поети на Япония, наричани още “36-та безсмъртни поети” от антологиите с японски песни “Манйошю” и “Кокиншю”, са били представяни в Парижкия музей за източни изкуства Гиме.

През 2008 г. Националната опера в Париж и Гранд театър в Женева заедно поставят опера на основата на 65 стихотворения танка на японската поетеса Идзуми Шикибу, родена около 970 г.  Благодарение на блестящите преводи на япониста Братислав Иванов и на издателство “Изток-Запад”, българският читател  също познава някои от тези произведения. Заедно с поезията на бележитите японски поети - Какиномото но Хитомаро (662-710 г.) - негови поеми са писани, за да бъдат представяни в императорския двор, а родът Какиномото е известен с връзките си с клана Сарум, за чиято основателка се смята богинята на японския ритуален танц Аме но Узуме но Микото; Оотомо но Якамочи (718-785 г.) – японски държавен служител, губернатор, военен командир, известен политик, издигнал се до позицията на Шонагон и един от най-плодовитите и значими писатели на своето време; Ива но химе но Оокисаки – поетеса и съпруга-консор на император Нинтоку, управлявал от 313 до 399 година; Оно но Комачи (825-900г.) – живяла в периода Хеян и превърнала се в символ на красивата жена. Поезията й се определя като “изпълнена с тъга и крехкост”, а на съдбата й са посветени редица пиеси Но; Мурасаки Шикибу – писателка и поетеса, придворна дама, родена през 978 г. в Киото. Известна най-вече като авторка на класическия роман “Сказание за Генджи” и др., те всички са част от книгата “Сянка от копнеж”.

През 2012 г. изданието е дарено на японски българисти, на японския парламент и на училища и институции в гр. Хагаши Мацушима по време на посещението на българската парламентарна делегация в Страната на изгряващото слънце. В писмо до авторката Силвия Стефанова, стихосбирката получава висока оценка и от тогавашния посланик на Япония у нас Н. Пр. Такаши Коидзуми. Извън тази необичайна книга обаче, има ли нещо, което да свързва древната японската поезия с например… средновековната българска литература? Отговорът е да. 

Танка са първите написани на японски език и с японска азбука стихове. Те се появяват като противовес на китайското влияние и китайските йероглифи. Първите и най-значими произведения на средновековната българска поезия и литература също са свързани с утвърждаването на една нова азбука – глаголицата и кирилицата. Чрез танка  японският поетичен език се оформя в самостоятелен литературен род. Преславската и Охридската книжовни школи също възникват като самостоятелни литературни средища. Успоредно с преводната византийска литература, те слагат началото на оригинални и с висока стойност старобългарски творби като “Азбучна молитва”, “За буквите” и  “Проглас към евангелието”.

Първата танка принадлежи на брата на великата богиня Аматерасу (смятана за родоначалник на японските императори) – бога на моретата и бурите Сусаноо но Микото. Според японците танка притежавали магическа сила. Средновековната българска поезия е с подчертано сакрален и призоваващ характер. Не случайно  “Азбучна молитва”  (893-894) на Константин Преславски започва така:

Аз се моля богу с тия думи:

Боже на всяка твар и създателю

на видимите и невидимите [неща].

Господа — живия дух — изпрати

да вдъхне в сърцето ми словото,

което ще бъде за благото на всички…

И японските, и българските средновековни поети създават произведенията си в близост и под закрилата на тогавашните царе, императори и князе. Нерядко авторите остават неизвестни, но въпреки това до нас са стигнали имената на видни представители на тогавашната управляваща и просветителска аристокрация. Японските танка са събрани в десетките свитъци на т.нар. Императорски антологии. Старобългарската книжовност се развива в съзвучие с политическите интереси на българските владетели.

Разликата е в това, че докато повечето танка са посветени на любовта и природата, старобългарската поезия и литература (9-18 в.) има преобладаващо религиозен и християнски характер.

За книжовниците на средновековна България  бог е далечен и незрим и може да бъде достигнат само чрез молитви, служение  и похвални слова. В света на древна Япония, божественото е тук и сега – в шума на тръстиките и вишневия свят, в бурите и силуетите на планината и океана, в любовния шепот, в луната и утринната роса, в тленността, но и безсмъртието на съзерцанието и тъгата.

Как Балет Арбеск се справя с тези предизвикателства в своята нова премиера “Сянка от копнеж”? С дълбоките пластове от културни и исторически натрупвания, които разделят, но и магично свързват Изтока и Запада?

Спектакълът, съдържащ три едноактни балетни миниатюри по хореографията на Боряна Сечанова, Анна Донева и Антъни Мидълтън оставя у зрителя емоцията на съвършеното, нюансите на най-дълбокото вглеждане в себе си и мечтата за пътуване във времето. Структурата му наподобява поетичната форма в японските класически стихове – ренга. При нея всеки творец се оттласква от творбата на предишния.  Резултатът е един неочаквано красив театър от музика, поезия и танц.

Първата миниатюра - „Капка в океана“ е на хореографа от Великобритания Антъни Мидълтън по музика на Добринка Табакова. През 2013 г. талантливата българска композиторка бе номинирана за наградата Грами за своя авторски диск “Струнни пътеки”. През 2016 г. по повод 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, нейна кантата бе изпълнена в църквата “Света Троица” в родния град на великия драматург и поет. 

Танцувалният прочит на Мидълтън в спектакъла на Арабеск е повлиян от източната естетика, скулптура и философия и изследва парадоксите на празнотата, в която всеки от нас е сам със себе си, но и изпълнен с отсъстващото присъствие на другия. Пустотата като метафора на сгъстяващото се и движещо се време, озвучена от изпълнени “наопаки” от края към началото музикални мотиви, заедно с една монументална, но и интимна експресия на тялото, в която всичко е енергия  – такива са “капките в океана” на хореографа. Който признава за себе си, че живее в движението и че за него движението е танц.

Двете премиерни пиеси на Анна Донева и Боряна Сечанова пък търсят връзката между светоусещането на безсмъртните японски поети и днешните български творци чрез отгласа на любовното чувство. То е затрогващо интимно, но и философски надхвърлящо времето.

Втората миниатюра „Шепот“ на хореографката Анна Донева е по музика на Дмитрий Шостакович. С много динамичен танцов език фигурите на танцьорите сякаш напомнят графиката на йероглифи. А изборът на Шостакович! Който е сред най-противоречивите руски композитори на 20 век, забраняван и възхваляван, творил по стихове на Пушкин, Блок и Цветаева и под влиянието на Мейерхолд с  безспорен принос за развитието на музикалния театър.

Надали в този избор има случайности. Забележително е и “задочното” преплитане на поезия, музика и танц прелетели от 8, през 20 и та чак до 21 век.

Третата пиеса - „Удоволствието да не правиш нищо“ е по хореография на Боряна Сечанова и музиката на Телеман. Съвременник на Бах, признат за най-продуктивния композитор на всички времена, създател на над 1000 църковни кантати и на 44 опери. Музиката му е интересно обработена чрез импровизациите на живо на талантливия български виолист Валентин Геров (член на Квартет „София“), който зрителите ще видят на сцената на Държавния музикален театър.

 Кимона, японска звучност, игра на нюанси, съвременна експресия, вдъхновение и страст са кодовете в изпълнението на танцьорите от „Арабеск“. Заедно с културните върхове на едни от гениалните творци на европейската музикална класика. Така отново тайнството на вечното изкуство и неумиращата любов от книгата „Сянка от копнеж“ заживява на сцената:

Не е любов,

Нито мечтание

Само сянка от копнеж

Лунен лъч в облак

Притихнал.