"СВЕТОГЛАС" с древни химни на православието

11.12.2016 1

Мъжката вокална формация пуска втория си албум "Моление Господне"

 

“Моление Господне” на "Светоглас" с премиера по "Хоризонт" на БНР в предаването "Картини отедна изложба"

 „Слънцето бавно скрива своя диск зад върховете. Лек полъх гали лицето. Изкачваш бавно и замислено стъпалата към храма. В душата ти все повече нахлува лекота и спокойствие. Прекрачваш прага и смирението те обгръща. Тишина… и шепот на молитва… и музика! Вълшебна музика...“

  В дните около Рождество Христово търсим общите знаци на моралните ценности и традициите и затова в „Картини от една изложба“ представяме български автори с духовно мерило.  Най-новият албум на мъжката вокална формация Светоглас е посветен на древните химни на православието ето така според неговите автори:

„Без да има претенциите за антология, този албум е опит за обрисуване на музикалната картина на богослужението в българските храмове през вековете. Още с приемането на християнството в България  през IX век хората търсят надежда и упование в Бога чрез молитва и песнопения. И днес традицията продължава да е жива и все по-силна. В забързания съвременен свят минутите на моление са все по-нужни и търсени от човека.

Проектът „Древните химни на българското православие” представя незаписвани досега църковни песнопения. В издирването на музиката сме се опрели на живата, устна традиция и на стари сборници и документи. И без да звучи помпозно, с право можем да кажем, че това е тяхната световна музикална премиера!

Звукозаписите реализирахме в старинния български православен храм на Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“. По този начин, запазвайки реалната акустика, компактдискът пресъздава естествената звукова картина на църковното богослужение.“ – заявяват певците от Светоглас.

 

Албума “МОЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 декември, след новините от 21.00 ч.

СВЕТОГЛАС МОЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ ДРЕВНИТЕ ХИМНИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Премиера: 16 декември 2016 г.

 ЗАГЛАВИЯ:

 

1.       Кресту твоему – 4:10 

2.       Нине сили – 2:55

3.       Алилуя – 2:18

4.       Тебе поем – 2:06

5.       Святий Боже – 2:57

6.       Плотию уснув – 2:35

7.       Да изправится молитва моя – 2:18

8.       Елици – 2:09

9.       Молитвами Богородици – 1:18

10.   Господи, спаси благочестивия – 2:54

11.   Владико – 2:43

12.   Тебе поем, Господи – 1:51

13.   Спаси ни, Сине Божий – 3:48

14.   Господи помилуй – 1:59

15.   Достойно ест – 2:17

16.   Опело Христово – 4:18

17.   Христос Воскресе – 2:30

 

© 2016 Musica Reservata

℗ 2016 Musica Reservata

 УЧАСТНИЦИ: ФОРМАЦИЯ „СВЕТОГЛАС”: Даниел Спасов, тенор, Станимир Иванов, тенор, Ивайло Маджаров, баритон, Милен Иванов, бас.  Диригент Милен Иванов

Хармонизация по старинни мотиви: Милен Иванов /1, 4, 6, 10, 12/ Останалите песнопения са аноними.

 Записите са осъществени между 1 и 5 септември 2014 година в църквата „Св.Св. Кирил и Методий“ в Клисурския манастир

 Изпълнителен продуцент – Кристина Шопова. Тонрежисьор – Dionissis Batjakis. Дизайн на обложката – Nikos Michalopoulos.

 

ТЕКСТОВЕ НА ПЕСНОПЕНИЯТА:

 Кресту твоему

 КРЕСТУ ТВОЕМУ ПОКЛАНЯЕМСЯ  ВЛАДИКУ И  СВЕТОЕ  ВОСКРЕСЕНИЕ ТВОЕ СЛАВИМ, СЛАВА ОТЦУ И СИНУ И  СВЕТОМУ ДУХУ АМИН

 Нине сили

 СЕ  НИНЕ СИНЕ НЕБЕСНИЙ  СЛАВИМ. НЕВИДИМУ  БОЖЕ  СЛУЖАТ, СЕ БОГО ХОДИТ, СЕ  БОГО ХОДИТ СЛАВИТСЯ...

 Алилуя

 АМИН, АЛЕЛУЯ,  ГОСПОДИ  ПОМИЛУЙ

 Тебе поем

 ТЕБЕ  ПОЕМ, ТЕБЕ  БЛАГОСЛОВИМ, ТЕБЕ БЛАГОДАРИМ,  ГОСПОДИ  БОЖЕ  НАШ

 Святий Боже

 СВЯТИЙ  БОЖЕ, СВЯТИЙ  КРЕПКИЙ, СВЯТИЙ  БЕЗСМЕРТНИЙ  ПОМИЛУЙ НАС,    СЛАВА ОТЦУ  И СИНУ И СВЕТОМУ  ДУХУ, АМИН

 Плотию уснув

 ПЛОТИ, ЯКО ТЕБ СЛАВАЮ  ГОСПОДУ И ВОСКРЕСИ  ЕСИ И УКРАСИ НИ СВЕТ, МИРА  СПАСЕН.  ПЛОТИ  ГОСПОДИ, ЯКО ТЕБ  СЛАВАЮ ГОСПОДИ  И  НЕВЕ    ВОСКРЕСИ

 Да изправится молитва моя

 ДА  ИЗПРАВИТСЯ  МОЛИТВА ТВОЯ, ЯКО МОЛЕНИЮ  ЖЕРТВА  ВЕЧЕРНАЯ

 Елици

 ЕЛИЦИ ВО КРЕСТУ, КРЕСТИТЕ СЯ, ОБЛЕКОСТЕ СЯ, СЛАВА И СВЕТОМУ ДУХУ И     НИНЕ И ПРИСНО И ВО ВЕКИ ВЕКОВ, АМИН

 Молитвами Богородици

 МОЛИТВАМИ  БОГОРОДИЦИ, СПАСИ, СПАСИ НАС

Господи, спаси благочестивия

 ГОСПОДИ,  СПАСИ  БЛАГОЧЕСТИВИЯ И УСЛИШИ НАС, ВО ВЕКИ  ВЕКОВ АМИН, СВЕТИ БОЖЕ, СВЕТИ КРЕПКИЙ, СВЕТИ БЕЗСМЕРТНИЙ, ПОМИЛУЙ  НАС, СЛАВА    ОТЦУ И СВЕТОМУ  ДУХУ И  НИНЕ И ПРИСНО И  ВО ВЕКИ  ВЕКОВ,  АМИН

 Владико

ВЛАДИКУ И СВЕЩЕННОНАЧАЛНИКА  НАШЕГО, ГОСПОДИ  СОХРАНИ  НА МНОГАЯ ЛЕТА  ВЛАДИКУ!  /ПО СВ.Й. КУКУЗЕЛ/

 Тебе поем, Господи

 ТЕБЕ  ПОЕМ, ТЕБЕ  БЛАГОСЛОВИМ, ТЕБЕ  БЛАГОДАРИМ. И МОЛИМТИ СЯ, БОЖЕ  НАШ

 Спаси ни, Сине Божий

 СПАСИ НИ,  СИНЕ  БОЖИЙ,  ВОСКРЕСНИ НИ ИЗ  МЕРТВИ. ПОЮЩИЯ ТИ  АЛЕЛУЯ     СЛАВА, ОТЦУ И СИНУ И СВЕТОМУ ДУХУ, ВО ВЕКИ ВЕКОВ, АМИН

 Господи помилуй

 ГОСПОДИ  ПОМИЛУЙ /многократно/

 Достойно ест

ДОСТОЙНО ЕСТЬ, ЯКО ВО  ИСТИНУ, БЛАЖИТИ И ТЯ  БОГОРОДИЦУ, ПРИСНОБЛАЖЕННУЮ И НЕПОРОЧНУЮ И  МАТЕРЬ  БОГА  НАШЕГО, ЧЕСТНЕЙШУЮ  ХЕРУВИМ И  СЛАВНЕЙШУЮ  БЕЗ СРАВНЕНИЯ  СЕРАФИМ, БЕЗИСТЛЕННАЯ  БОГА СЛОВА  РОДШУЮ  БОГОРОДИЦЕ  ТЕ  ВЕЛИЧАЕМ

 Опело Христово

 ВО  ХРИСТЕ  ЖИВОТЕ  ГРОБЕПОЛОЖЕН СИ ТИ  СВОИТИ  КРЪСТИЕ КАТО ДАВАШ НИ ЖИВОТ НА СМЕРТНИТЕ.  СЛАВА  И  СВЕТОМУ  ДУХУ И ВО ВЕКИ  ВЕКОВ  АМИН. ДА  ВОСПЕВАМЕ  ЧРЕЗ  СТРАДАНИЯТА  СЛАВА ОТЦУ И СИНУ С ТВОЕГО  ВОСКРЕСЕНИЕ

Христос Воскресе

 ХРИСТОС  ВОСКРЕСЕ ИЗ МЕРТВИЙ, СМЕРТИЮ  СМЕРТ  ПОПРАВ И СУЩИЙ ВО  ГРОБЕ  ЖИВОТ ДАРОВАВ

 ВСТЪПЛЕНИЕ: МОЛЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Историята на църковната музика в България е дълга и богата. Българите приели официално християнството при Княз Борис І през 865 г. и получили автономна архиепископия през 870 г. със седалище в Плиска. Тази архиепископия била под юрисдикцията на Константинопол, от където, естествено, дошли първият иерарх (първосвещеник), духовенството и теоложките и литургични книги. Но независимо от това, най-ранната история на българската литургична музика е забулена в тайна, тъй като не са оцелели никакви други ранни източници освен косвено свързан с нея и откъслечен материал като Болонския псалтир (от началото на 14-ти век),  Синодиконът на Цар Борил (1211 г.) и Зографският Трефологий (Драганов Миней), Meпaion съхраняван в библиотеката на Зографския манастир в Планината Атон.

Когато се стига до превеждане на гръцко-византийските литургични текстове на славянски, става ясно, че византийският мелодичен репертоар неизбежно следва да се приспособи към химнодията на новия език. Пристигането на учениците на св.св. Кирил и Методий през 886 г. насърчило Княз Борис I да нареди на Българското духовенство да изнася църковната служба на славянски; през 893 г. Славянският език станал официален литургичен език. Царуването на Цар Симеон (893-927 г.) било златен период, за чието най-значимо постижение се смята въвеждането на Кирилицата, което е имало важни последствия за развитието на славянския свят. Съществуващите до l4-ти век музикални източници сочат почти изцяло устна традиция, но за въвеждането на късно-византийския репертоар и неговата система за записване свидетелстват редица забележителни източници от 15-ти век, включително двуезични ракописи на славянски и гръцки езици.

Под отоманско владичество Българската национална идентичност и култура били запазени и развити в славянската идентичност на манастири като Рилския, Троянския, Етрополския и Черепишкия в България и в Зографския на Атон и от средата на 18-ти век има постепенно национално пробуждане, започнало с проповед, написана от св. Паисий от Хилендарския манастир в планината Атон през 1762 год. В началото на 19-ти век в България се разпространила гръцката реформа на невми-нотите, подета от Тримата Учители, но Българските песнопения със Славянски текст започнали да придобиват ясен национален характер в творбите на псалти-композитори като Неофит Рилски (1783-1881) и Йоасах Рилски и Димитър Златанов (Градоборчето), и двамата работили активно през първата половина на 19-ти век. Печатните литургични книги с музикални ноти водят начало от теоретичния трактат „Гледало” през 1849 г. и „Възкресник” на Никола Трендафилов, използващи реформираните невми-ноти за предаването както на адаптациите на творби с гръцки текст, така и на оригинални композиции.

Трябва да споменем, че репертоарът от песнопения, известен като „Болгарский распев”,  запазен в руски и украински източници от 17-ти и 18-ти век нататък, е ясно очертан и връзките между „Болгарский распев” и други, руски репертоари от песнопения вече стават очевидни.

След края на Втората световна война и официалното признаване от Константинопол на автокефалността на Българската църква Патриаршията е възстановена за втори път през 1950 г. като през 1953 г. е избран новият патриарх Кирил. Дотогава участието на полифонични хорове в църковната служба вече се е утвърдило и съвременната литургична практика в България обхваща два паралелни елемента: това, което е в основата си неовизантийски репертоар изпълняван на черковно-славянски език, голяма част от който е транскрибиран със западно-европейски нотни петолиния в началото на 20-ти век от Петър Динев (1889-1980 г.) и репертоар, основан върху руската полифония от 19-ти век. Между известните композитори на такава полифония са Атанас Бадев (1860-1908 г.), Добри Христов (1875- 1941 г.) и Апостол Николаев  (1886-1971 г.).

Огромният интерес към българската музика, породен от преиздаването на звукозаписи от Марсел Селие през 80-те години на 20-ти век беше съсредоточен върху творбите на Филип Кутев (1903-1982 г.) и други. Този проект се състоеше от аранжименти на народна музика в утвърдения от Кутев стил, но литургична музика се изпълняваше също и от хорове, които работеха с този репертоар използвайки характерния звук на народните песни на „Мистерията на българските гласове”.

Такова взаимодействие между писмената и устната традиции се използва от квартета „Светоглас” в този диск записан в църквата „Св. Кирил и Методий” в Клисурския манастир (чието първоначално основаване датира от  1240 г.), чрез творческо съчетаване на различни елементи на религиозната музика на България.

Така чуваме образци от  български мелодии, запазени чрез устно предаване, изпети с подходящия вокален стил и използващи в голяма степен исон (исо) или провлачено пеене или дрон, българските разновидности на неовизантийските мелодии (особено откъсите от „Възхвала на Велики петък” и пасхалния химн „Христос воскресе”, както и „Молитвами Богородици”), мелодии от руски произход (анти-трисагионът „Елици во Христа”) и „Владику и священоначалника нашего” от великия кантор и композитор от 14-ти век св. Йоан Кукузелис (Кукузел), който е много обичан в България и неговите композиции често се изпълняват на Славянски език. Той е бил много влиятелен новатор и представител на калофоничния (красив) стил на византийското пеене, а също така е светец на Православната църква, като празникът му е на 1 октомври.

Има и нови композиции на диригента на групата Милен Иванов („Кресту твоему”, „Тебе поем”, „Плотю уснув” и „Господи, спаси благочестивия”), написани специално за „Светоглас”. В тях е използвана техника от всички тези различни традиции, събирайки в едно старото и новото и символизиращи по подходящ начин сливането на музикални култури, които допринасят за богатото наследство от литургична музика на България.

 Ivan Moody

 ЗА МЪЖКАТА ВОКАЛНА ФОРМАЦИЯ „СВЕТОГЛАС”:

 Формация „СВЕТОГЛАС” представя своеобразна панорама на различните музикални диалекти и стилове от традиционното българско фолклорно изкуство и старата църковна музика. Изпълненията на формацията се простират от острите характерни интервали до облагороденото тоноизвличане на ортодоксалната практика.

Формацията е създадена през 2009 година от Даниел Спасов и Милен Иванов - солисти на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”. „Светоглас” е от първите български мъжки вокални формации, чиято цел е да представи богатството и красотата на старинното българско мъжко църковно и  народно пеене.

 Новото във вокалната и сценична практика на формацията е представянето за първи път на музикални творби от фолклорната култура, които не са звучали никога досега. Това са песни от най-стария български фолклорен пласт, полифонични творби на базата на традицията, импровизации, старинни монодични и хармонични църковно-славянски песнопения.

През 2012 година излиза първият албум на „Светоглас”, наречен „Колелото на живота”. Той е издаден с подкрепата на програма „Култура” на Столична община. През 2014 година по покана на гръцка музикална компания формацията осъществява проекта с църковни песнопения „Моление Господне”.

Певците имат многобройни концерти в България, записи в Българското национално радио, участия в Българската национална телевизия, самостоятелни турнета в Норвегия, Русия, Испания, Великобритания, Белгия, Италия и Колумбия.

 „Светоглас” - това е спонтанен израз на българската фолклорна традиция, на красотата и мистиката  на старата музика и нейната съвременна вокално - сценична интерпретация.

 

ПРЕПРАТКИ:

http://www.svetoglas.com/index.php

www.facebook.com/SvetoglasQuartet