Пъзелът на сътворението, фрактален роман

13.12.2016

от Стати Димитров

Фракталите припознаха тази книга за свой дом, който поселиха със словесни изображения, замаяни от хаотични хрумвания, бляскав колорит и усложнен рисунък. „Пъзелът на сътворението” е първият роман, чиято сюжетна конфигурация се разгръща по подобие на фракталните множества. Повествованието „интегрира” изтънчените фрактални форми в художествената тъкан на една експресивна събитийност. Литературата тепърва ще се позовава на тяхното боговдъхновение, за да създава образци, съвършени като преподобните фрактали.

 Във фрактални преживявания, несъгласувани с действителността, са забъркани лицата: Батачко – интегрален съгледвач, опъва тирантите на Вселената; Хрисан – разказвач на притчи, отглежда библейски гълъби в обществена баня; Елмаза – модел, съвместява емоциите си с флоралната индивидуалност на лъскав патладжан; Марципана – ментална педагожка, смирява звяр в бърлогата му с френски ласки; Рамчо – бирен бос, презентира романи; Сивен – специалист по правни аномалии, строи си землянка в парка; Грацил – доктор, води син на училище, връща дъщеря; Вратил – притежател на бронежилетка, сменя се с конник, издялан върху скала; Белян – нелокален продавач на уеб услуги, добива потомство от красавица тровант. Както и други, неустановени  в себе си статуси.

Около съблазнителните фрактални форми се навъртат случки с размирен характер: Плюене на динени семки по мавзолея; Добиване на пиячка посредством мозъчна смърт; Загуба на национален идеал; Висене на фитил от гъза на писател; Съдебно опрощение, позовано на петата поправка; Писане на нова митология, извеждаща българите в челото на народите; Опитомяване на белорък гибон; Надбягвания с ивичести хлебарки; Придобиване на собствен екзоскелет; Прехвърляне на съзнание върху технически носител; Покаяние на престъпен бос; Обучение на  каки в училище за ангели; Провеждане на махленски референдум и т.н.  Подопечните на фракталите знаят, че: „Накъдето и да тръгнат, ще вървят срещу себе си.” Книгата  е убийствено неподходяща за хора, които обитават само една действителност и възприемат живота буквално.                                     

        ПРОЛОГ

    НЯКОЙ МЕ НАБЛЮДАВАШЕ – скрито, настойчиво, заинтересовано. Неспокойни очи гледаха в ръцете ми, сякаш държах пъзела на Сътворението с намерението да го пренаредя. Дадох си вид, че точно това ще направя и вниманието към мен се изостри. Листовете, гъсто изписани, се вторачиха в чувала, който разгръщах. Надигна се ропот, редиците на думите се сгъстиха, готови за последна битка. Словото, напуснато от благоразположението ми, се задъха от гняв и готовност за саможертва. Нямаше да се отдели от междуредието на живота, без да пусне кръв –  на себе си и на мен.

    Оставих чувала и седнах. Изгърбеното лице на свитъците се отпусна, текстовете се присламчиха напред, готови да благославят или да  проклинат. Очите ми се замрежиха, не беше справедливо да им отнема бъдещето. Не носеха вина, че съществуват, аз ги създадох, трябваше да продължа живота им, да им намеря някакво смислено приложение. Не бях ги виждал толкова смирени, знаех, че само чакат да им се размине, за да надигнат глава. Създаваха ми ядове, но не заслужаваха да намерят края си в пункт за вторични суровини. 

    Налях си питие и изпаднах в обичайното си състояние нa неопределена вглъбеност и разколебана съсредоточеност. Провидях още разгневени думи и красиви, отвлечени фигури, които се завихряха около тях. Формите на словото се усложняваха с нарастващ интензитет, но не спираха да наподобяват първоначалната му природа. Думите търсеха и намираха себеподобието си в една усложнена, притчова конструкция, която първо изпълни стаята, след това и останалите светове.

    Предугадих къде съм попаднал - в царството на фракталите, чиято силa съперничи на божието могъщество. Съотнасят странните и красиви форми към хаоса, защото наподобяват неговото поведение. Изглеждат случайни, неподредени, лишени от логически връзки и последователност. Още не знаем на какви закони се подчиняват, но със сигурност могат да ни подскажат един нов прочит на нещата извън нас и на случващато се вътре в нас. Да видят и опишат другите лица на съществуващото, да разтълкуват по различен начин световете, които поселяваме с мисъл и чувства.

    Ние, човеците, сме подобие на Бог, но много повече наподобяваме себе си. Същото вършат и фракталите, които за удобство ще наричам и вариации. Същностната им способност е непрекъснато да се повтарят, да издигат самоподбността си на всички възможни нива – във физическата или духовната реалност. Посредством фракталите целият свят се проявява в един човек, а човекът отразява целия свят. Една напълно нова действителност, подсказана от тях, може да нареди нашето себеподобие до божественото.

    Вариационните линии и мрежи определят пространствените ни координати между Доброто и Злото. Ако фигуралната  благосклонност ни отреди точното място, при нас непременно ще дойдат подходящите хора и ще се случат предначертаните събития. Всички необходими условия ще се съберат в изходната точка, от която ще тръгнем към мисията на своя живот. Фракталната текстура придава достоверност на преживяванията в зримото и невидимото. Едно художествено повествование, което се позовава на фракталната словесност, изглежда хаотично, неподредено, но може да се превърне в експозиция на самото Сътворение, чийто пъзел не е окончателно наредeн.

    Изсипах непромокаемия чувал и се хванах да приглаждам смирените и горделиви ръкописи. Няма да ги насочвам, да им проправям път, фракталите ще решат в каква сюжетна конфигурация да ги разположат. Сигурен съм, че ще потвърдят техните земни и небесни прозрения в една по – смислена сложност.

@

    ПОД ПРОЗОРЕЦА МИ ЗАМИРИСА на трева, не прясно окосена, а специално отгледана и изсушена. Някой сви цигара и я запали. Тъкмо наглеждах приятелите си в  таймлайна и се чудех как не им омръзна да си обновяват състоянието и да се фукат със скандални снимки. Всеки събираше лайкове и качваше селфита, образци на разюздано поведение: орална ласка в претъпкана тоалетна или похотлив език между краката на палава булка. Кадрите показваха още разтърсващ секс с ученичка, огънала предния капак на москвич, анална задявка върху двугърба камила на плажа, водно колело, отрупано с педали, които се връткаха един друг. Участниците в пикантните задявки май не бяха осведомени от Батачко, че „Сексът е утеха за неудачници, които не могат да решат един троен интеграл”. Пуберът пушеше под прозореца ми и се чудеше докъде съм стигнал с фракталните си буйства. Взех две бири и слязох да си поговорим.

    Момчето предложи да опъна от цигарата, аз му дадох изпотено стъкло.

    - Ако някой знае всичко за Големия взрив, то това е първата бездомна, разплута и незадоволена Черна дупка, която никога няма да си отвори устата и да каже какво е видяла – впусна се в обосновани предположения бъдещият студент по сингулярна партиципация. На него му беше все едно дали пространството е право като корабна мачта или изкривено като краставица, невидяла Европейска директива.

    – Братчето ми, – продължи алхимикът на вероятните трансмутации – не вярвам фракталите да са по – сговорчиви от другите вселенски обитатели, но те непрекъснато преповтарят най – ранните си спомени. Макар да ги усложняват до степен на пълна неразпознаваемост, запазват техния първообраз. Освен това, винаги са ти под ръка, защото съществуват във всички реалности.

    Цигарата догаряше, малкият отворко се боеше да не го въвлека в протяжен, неконвертируем разговор. Все пак опитах:

    - Вариациите са „отклонение” от темата, интерпретация на мотива, негов различен прочит. Със своите мрежи те оплитат чувствата, прозренията, въображението, таланта, мислите ни - все ясно обособени фрактални обекти. Преподобните форми вече влизат в творческия процес като ново, могъщо вдъхновение. Призвани са да избавят художествената литература от скуката, от нейната предвидимост и интелектуалната посредственост.

    Пуберът настъпи фаса и си подаде ръката:

    - Ще изхвърля бутилките, никъде не ги вземат. Според мен стъклото разгръща фракталните си форми само докато съхранява някакъв градус, после губи мисловната си пълнота. Кога ще полеем новия ти роман?

    Не бях му говорил за книгата, оразмерена според задъхания колорит на фракталите  и  индивидуалната им способност да се усложняват до степен на вселенски сюжет. Събирачът на интегрални величини се беше досетил сам. Налагаше се да го изненадам с нещо друго.

    - Имам две крастави жаби, донесох ги от Австралия, скрити в манерка с блатна вода. Мога да ти дам едната.

    - Какво да правя с нея? Колкото да я целувам, няма да се превърне в принцеса, с която да се фукам във Фейса.

    - Не трябва да я целуваш, само да я ближеш.

    - Занасяш ли ме?

    - Грамотно момче си, знаеш какво е триптамин. Веществото се съдържа в слузта, която покрива кожата на жабата. Лижеш и садиш интегрални рози в някоя вселенска леха.

    - Жестоко! – малкият ми налетя с изплезен език. Интересът му към разговора се върна:

    - Познавам едни стартъпи, страхотни пичове, много яки. Пикаят иновативно, пърдят иновативно, повръщат иновативно, всичко правят по невъобразим начин. Сигурен съм, че специално за теб ще измайсторят нещо смайващо, нещо, което ще накара фракталите да си изкажат и майчиното мляко.

    - Първо жабата или контакта с твоите пичове?

    - Партньори сме, трябва да си имаме доверие. Но щом си нетърпелив да осребриш своята наличност, отиваме при моите хора. Жабите ще почакат.   

    Откъм паркинга пропищя клаксон, майката на иновативния трепач на интеграли го призова да й помогни с торбите, трябвало да се качат до последния етаж, а асансьорът не работел. Партньорът ми в ритуалното общение с крастави жаби се напъти към возилото, недоумяващ дали родителката му се запасява с провизии, предвид някое предстоящо бедствие, което мрежите още не бяха коментирали. Напомних му, че уговорката остава. Разбира се и двамата знаехме, че си чешем езиците, но ние правехме разлика между физкултура и култура. На другия ден, при същите обстоятелства, продължихме да се лашкаме по вятъра. Батачко придаваше на израза значението „напушвам се”, аз го разглеждах като „привеждам съзнанието си в състояние на неговата другост”.

    - Остави жабите, братчето ми – подхвана момчурлякът. – В зоните на военни действия всички се натискат да влизат в лазарета, където карат ранените бойци. Ближат раните им като вълци, защото съдържат наркотични вещества, които притъпяват болката. Едни умират, други се възнасят на седмото небе. Ако познаваш подходящ санитар, може да си осигуриш достъп до безплатен източник.

    Припомних му, че подобна обвързаност е неоправдана от естетична гледна точка. Въпреки всичките си залитания, продължавах да се придържам към по - изтънчените начини за възлизане в динамично променящата се извънсетивна действителност:

    - В Галерията за модерно изкуство подреждат някаква шантава изложба Можем да им пробутаме всеки боклук за експонат от тоталитарния период. Намират ми се няколко табуретки, ако ми помогнеш да наловим  жаби, ще одерем кожата им и ще облицоваме пособията за сядане. Посетителите ще се разчекнат да се гъзополагат върху тях, защото ще ги представим като „Неустановени форми на екзистенцията”.

    Пуберът призна, че в идеята има хляб и се хвана да смята колко пари ще изкараме. Дръпна чертата и съобщи, че ще излезем на печалба само, ако мултиплицираме ефекта от сядането върху табуретките, което не било по силите ни, защото трябвало да висим по цял ден в изложбената зала, напътствайки седалищните части на посетителите. Той, обаче, знаел една история, която можело да ни донесе пари, стига да я доразвия творчески:

    - Един откачалник от Курило непрекъснато гълтал разни предмети, за да го пратят в стационара на по – лек режим. Докторите му пребърквали корема поне веднъж седмично и вадели земеделски сечива, дърводелски инструменти, предмети за лична хигиена. Писнало им да хабят упойки и консумативи, а и лимитът не им не го позволявал. Зашили му един цип на корема и облекчили работата си. Една сутрин заварили откачалника с отворен цип и извадени черва, играел си с тях, правел сложни плетеници и твърдял, че от лабиринта има само един изход.

    Обещах да помисля, но ми се стори прекалено откачено да навържа нечии черва в художествено повествование. По – скоро бих се хванал с еректилните преживяванията на оловния войник, влязъл в магазин за обувки:

    - Дайте ми един ляв ботуш – рекъл на продавача, който бързо преценил кой номер носи.

    - Не ги продаваме поотделно – пояснил търговецът. – Вървят по два, предлагаме ги само на чифтове.

    - Но аз имам само един крак, не ми трябват два ботуша – възразил оловният войник.

    - Тогава прав ти път – ядосал се продавачът и му посочил вратата. – Ако продавах по една обувка, да съм се разорил.

    Войникът се засилил и му набил един шут в гъза. Въпросът е какво го е подпирало, докато замахвал с единствения си крак? Дамите веднага ще се размечтаят за мъжки атрибут със съответната здравина и размер.

    Момчето ме слушаше разсеяно, пръстите му шареха по клавиатурата на смартфона. Изглежда пишеше някакъв есемес.

    - Текст за обява – уточни пуберът. – Баща ми продава стария си таралясник и помоли да съчиня някоя амбициозна обява. Ако свърша работата, ще кихне една двайсетачка. Вече съм напреднал: „Автомобилът съдържа всичките петдесет нюанса на сивото и още толкова на пепелявото. Върху теглича цъфтят рози, мацките сами се връзват за него и се оставят да ги влачите накъдето поискате”. Трябва да добавя нещо за седалките, помогни.

    Дръпнах за последно от цигарата и се съсредоточих:

    - Местата за сядане са облицовани от известен дизайнер, който притежава сертификат с подписа на Кевин Клайн. Тапицерията е изработена от кожите на потентни глигани, чието меню включва предимно трюфели от Умбрия. При нужда вътрешното пространство може да се превърне в конферентен център, удобен за презентации, партита и тренинги.

    - Не се надъхвай, братчето ми – прекъсна ме точно на точката Батачко. – Вече си вързах хонорара, не си хаби думите, остави ги да се чифтосват насаме.

    От него разбрах какво вършат думите, останали сами - мърсуваха в потайните кътчета на съзнанието. Съзнанието, съзнавах аз, никога не е едно и също и никога не пребивава на едно място. Не води уседнал живот, скита където му видят очите. Когато търси Бог, става смирено. Определям това състояние като молитвено, за да го отличавам от другите му проявления, които повтарят всички особености на първообраза, но в различни конфигурации. Към вече дефинираните видове, бих добавил: матраночно, визално, санторално и просиларно съзнание. Не вярвам думите да правят едно и също във всички тези форми. Впрочем, нищо не е окончателно закрепено на  мястото си – нито животът, нито смъртта.

    Вселената наподобява мрежа от неявени или от разпознаваеми елементи, чието разгръщане извлича себе си от Големия взрив. Фракталните структури се устремяват в разгърнат строй към безпаметните координати на времето. При някои от фракталите  настъпват изменения и деформации, изкривявания и посуквания, които сгъстяват пространството, отклоняват го от първоначалната му праволинейност, създавайки материя и обективни реалности. Познатата действителност може да се окаже творение на преобразени фрактали, които прикриват образа на света, сътворен от Бог. Вариациите не са единственият градивен елемент на Вселената, но те оразмеряват себеподобието си в нейните предели.

    Фракталите представят една картина на живота, ненадмината по своята красота и сложност. Доколко е правдоподобна, обаче, всеки решава сам. Квантовата неопределеност не е най – силната им страна, но със сигурност те не са отделени от волята и славата на Създателя. А това е нещо, което ние, човеците, не сме наследили от Отца си. Бог оставил Адам на слабата му човешка воля, не му дал силата и величието на своята. Впрочем, не бил длъжен да го прави, иначе не би се наложило да ни спасява.

    - Братчето ми, не се мъчи да вкараш всичките си представи в един монолог – върна ме при топлата бира Батачко. – Един куршум стига за цял живота, но една словесна презентация не върши същата работа. И аз имам идея за Големия взрив, но фракталите малко ми убягват, не са главно действащо лице.

    В началото всичко веществено било събрано в едно невъобразимо малко топче. Въпросната миниатюрна сфера, уплътнена до краен предел, била разделена на две равни части. Едната съдържала материя, другата антиматерия. Взривът никога не можел да активира и двете половини, гърмяла само горната или само долната част на топчето. Веществото, което изригвало, се разпространявало мигновено, създавайки световете и структурите на Вселената.

    Балонът се раздувал с бясна скорост, обемайки все повече материя, пространство и енергия. Сякаш нямало какво да попречи на Вселената да се разширява. Недокоснатата от Големия взрив половинка на топчето, обаче, изпълнявала ролята на опъната пружина, която се разтягала до време и стигайки своя предел, се събирала обратно. Цялата Вселена се връщала на старото си място, свивайки се до предишния си размер.

    Следвал нов Взрив, който активирал втората част от топчето и се  раждала друга Вселена. Материя и антиматерия се редували да създават нови Вселени, които циклично се разширявали и свивали, проявявайки по различен начин своята обособеност. Разумът се скита между началото и края си, неспособен да проумее защо толкова малко неща зависят от него.

    „Боже всемогъщи! - обърнах се безмълвно към Създателя. – Ами, ако Вселената застине в мига на своето раждане, сътворяване или внезапен край, какво ще пропусне да види съзнанието? Може тъкмо там да е скрито знанието, от което имаме нужда, за да пораснем до вселенски размери.”

     Батачко намекна, че представя в опростен вид хрумването си, защото не съм разбирал от математически величини и сложните уравнения щели да ме объркат. Попитах го дали пружината, която дърпа Вселената обратно, може да се оприличи на разтегнати тиранти. „Разбира се”, потвърди интегралният предсказател.

    - А какво ще стане, ако тирантите не издържат на напъна и се скъсат? – опитах се да го развеселя. – Пробитите гащи на Вселената ще паднат и голият й задник ще лъсне като тиган на месечина?

    Хлапето зяпаше към отминаващия трамвай, сякаш преценяваше дали може да го догони. Обърна се към мен и ме накара да вдигна ръката си с дланта нагоре. Намери, каквото търсеше:

   - Представи се, че линията на живота ти се пресече с трамвайната линия. Не е задължително да настъпят неблагоприятни последиците. Едни различни пространствено - времевите измерения могат да променят естеството на събитието, да го превърнат в нещо друго. Например в едно мило и отзивчиво момиче, което да полива твоите залинели метафори и да ближе  фракталните ти рани до свършека на света.