ИН МЕМОРИАМ

08.02.2017

      КРЪСТЮ ПАСТУХОВ 

           Харесвам този човек. Разказвал ми е за ранното си детство с прокуденото си от София семейство, с наложената „анатема“ на името на дядо му –  продължила през целия живот и в името на внука. Знам младостта му  - страстта му да общува с много много хора (продължила през целия живот ), със стихията на писането - разкази, приказки, стихове – все ягоди от една поляна(по Андерсен), с тегобата на тежък труд и малко средства  за живот. Живял съм с атмосферата на таваните му, преливащи от приятели, вино, книги, музика. Обитавал съм  нощите  с рок, вино, поезия и упование в доброто…                                                         

             Харесвам този човек. Писахме заедно детски сериали за БНТ с вградени модерни приказки – в тях оживяваше нонсенса, шегата, игрословицата, абсурда,вълшебството и приключението… хиляди хиляди деца са израснали с „Вълшебникът 8 без десет в четвъртък“  (първия  в историята на телевизията ни детски седмичен сериал) и идващото по петите му „Магазинче на приказките“ продължило години да забавлява децата и другите край тях. По онова време имахме  шеговита обща визитна картичка, на която пишеше  „Кръстю Пастухов и Севдалин Генов, Детски“ и това Детски бе вбесило един от скудоумните директори, който скоро след това забрани на Кръстю да сътрудничи на „Лека нощ, деца“ (каква заплаха ще да е било за държавата?!), заради вечната сянка на дядо му.
            По наш сценарий бе заснет  анимационният филм  „Песен от глухарчета“, спечелил  „Сребърен лъв“ във Венеция, по-късно  написахме сценария за първия  детски мюзикъл в българската телевизия „Зелена слънчева пътека“ и той спечели Специална награда на журито в Братислава. Наши мюзикъли излезнаха на грамофонна плоча с песните на Юри Ступел, и прекрасното изпълнение на Климент Денчев…

            В по-новите години, Кръстю Пастухов бе удостоен с  наградите „Свети Стефан“ (1997); „Век 21“ (1997);  грамота и почетен плакет на Министерството на културата за принос за развитието и разпространението на българската култура (2001).

             Харесвам този човек. Поезията го е съпътствала винаги. Той цял живот се е вслушвал в песента на авлигите и коса,  откривал  е капките роса в цвета на латинката, съзирал е любовта човешка в кръговрата на вселената. Пишеше кратки стихотворения  - пространната форма му бе многословна. Стиховете му са  ювелирни  - ако ги проследим от първия до последния му стих те са  цялостен витраж, искрящ от нежност, обич и възхита.

              Харесвам този човек. Кръстю Пастухов  винаги е бил с дарба божия. Не живяхме в нормална държава -  писанията му са ексцентрични, щури, радващи сетивата и неговото творчество щеше да бъде  европейска и световна  величина. 

             Каквото писа… писа! Наша е радостта да го четем!

            Живяхме с този човек  и това ни е подарък !

                                                                      Севдалин Генов