Румен Иванчев с успех в Рим

12.02.2017

Българският поет и сатирик Румен Иванчев е представен в новата поредица «NAVIGARE» / ПЛАВАМ / на римското издателство «Страници». Публикувани са седем стихотворения и кратка биографична бележка. Със същите творби, преминали през предварителна селекция, той е участвувал във финала на  литературен конкурс. Резултатите от него ще станат известни през месец юли т.г.  Журито е оглавявано от известния италиански поет Елио Пекора. 
Румен Иванчев е роден е в София през 1948 година.  Завършил е ВМЕИ в столицата. Първата му книга с поезия «Сянка на река» излиза в през 1983 г. в  библиотека «Смяна» на «Народна младеж».  Автор е на три сатирични книги: «Чисто и просто», «Маскарад на маскари» и «ДОН САНЧО и Кихот». Има общо  пет книги за децa, последната от които «Играчката на ветровете» е издадена на италиански и английски езици.

 Награди: За първа книга в литературния конкурс «Южна пролет» - Хасково /1983/, Премията «Фараболина» на карнавала във Виареджо, Италия /1993/, Националните литературни награди «Чудомир»  /2015/ и  «Константин Константинов» /2016/.  От   1991 година живее и работи в Рим.

ДВЕ-ТРИ ДУМИ    

Да върнеш смисъла на две-три думи,

това е твоето призвание.

Мълчи, при тебе те дошли са

подир жестоко изпитание.

Не им пречи гнезда да свият

под стряхата на твойте устни

и нека да решат самички

кога и как да те напуснат.

 MAMMA ROMA 

Докато вековете се разхождат

като калинки по дланта ти

от напукан камък,

облаците сучат красота

и розовеят.

Гърдите си защо прикриваш

зад черното ветрило на скорците?

Едно сърце разгорещено 

по стълбите към  Тибър слиза

и после коленичи кротко

пред сенките на ангелите,

увенчали моста.

КРЪГОВРАТ 

Дълги въдици върбите

пуснали са във водата –

там момичетата скрити

своите момчета чакат.

Те през плиткото ще минат,

в глината ще стъпят после.

Като уловени риби

стъпките им ще се проснат,

а след тях реката мътна

ще залее бреговете…

Детството на кръстопътя

с динено фенерче свети.

ПРАСКОВА 

Дръвче, в зелената ти пазва

две праскови узрели греят.

Не те попитах как се казваш

и кой е идвал преди мене.

Между листа като ножове

повика ме да ги откъсна.

Не те попитах как се казваш

и кой е идвал преди мене.

Докоснах ги и сладост тръгна

от устните ми към сърцето.

Не те попитах как се казваш

и кой е идвал преди мене.

От хълма ти сега ми махаш,

с надежда, че съм те обикнал.