„Игли в съня” – премиера в „Перото”

06.03.2017

В Украйна излезе от печат новата книга с лирични фрагменти „Игли в съня”, чиято авторка Анжела Димчева настоя пред издателство „Твердиня” (гр. Луцк, 2017) изданието да е двуезично (български  и украински език), за да може да се разпространява и у нас. Така 300 бр. от книгата са вече в София. На 10 март 2017 г. (петък) от 17,30 ч. авторката кани в Литературен клуб „Перото” своите приятели и почитатели на премиерата на луксозното томче, илюстрирано с 18 великолепни рисунки от Райна Дамяни.
В събитието ще вземат участие тримата преводачи Виктор Мелник, Микола Мартинюк и Бойка Драгомирецкая. Музикални интермедии – Калина Томова (сопрано) и Мила Михова (пиано) – две млади музикантки, студентки в НМА „Проф. Панчо Владигеров”.Водеща: Райна Дамяни

 „Игли в съня” съдържа 140 афористични и лирични фрагмента. Книгата започва с предговор от Любомир Левчев и завършва с послеслов от проф. Кирил Топалов. Ето малки откъси от тези текстове:

 Любомир Левчев:

„Казвал съм и друг път: Не надеждата умира последна, уви! Последна умира омразата. Нека помислим за илюзиите, които се разтопяват днес пред очите ни – това ни казва с тези фрагменти авторката.  „Игли в съня” е своеобразен влог в критико-есеистичната мисъл на българската литература – написана от поет и литературен критик, познаващ добре проблемите на българските писатели. Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното – отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест. Тук ще видите всичко това.”

 Кирил Топалов:

„Някои от тези „фрагменти” са всъщност ядро на „неразгънато” в традиционна форма стихотворение, други звучат като поанта на стихотворение, което едно по-опитно читателско съзнание може да предположи, в трети надмощие в по-голяма степен е взело по-житейско-, или по-абстрактно-философското осмисляне на споменатите „неща от живота”. Прави впечатление широкият кръг от „теми”, които изграждат пространството на авторската художествена интерпретация, а подчертаната изповедност на тази интерпретация, характерна и позната черта на творческата нагласа на Анжела Димчева от досегашната ѝ поезия, не само прави книгата авторско-читателски разпознаваема, но и допринася тя да се възприема повече като поетическа, отколкото като есеистично-етюдна.”