Безродници позорят българската историческа наука

09.03.2017 9

Лично мнение на преводача Огнян Стамболиев

 БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА

                                                                                              Огнян СТАМБОЛИЕВ

Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници /  сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 - 1759/,  книжовници, поборници,  революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на значими автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски. Но от десетина години, като видях какви  позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах същинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи, за да споделя тези редове.

Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд  стотици джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България /дори най-високият ни връх носи турско- арабското име Мусала, нещо като „близо или прослава на..Алаха”!/, за превръщането на български народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителството и парламента...

Писах неведнъж по тези проблеми и непредубедените издания, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания. Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни не само от турци, но и от българи- безродници. А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят. За съжаление, у нас има немалко журналисти и редактори – безродници.

Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци в науката днес. За наследниците на Иванчо Хаджи Пенчевич /един от съдиите, изпратили на бесилото Левски!, Георги Пашов и др, но мисля, че в миналото те не са били  чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и помнят и техните „заслуги”:

Проф. ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет.

Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турския управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Сравнява го с Петър Велики! Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е  бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: „реформите” му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са...османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г. Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета/ с подобна униформа е ходил и той!/, един жалък хотел и турска баня...Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи. А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста/ Русе, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от ретроградното турско робство, когато се превръща в нашата първа и главна врата към цивилизована Европа, за да бъде любим град и на първия ни княз Александър Батенберг.  Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град /като повечето в империята/  с 22 джамии и с много малко българско население – то е било прогонено главно в селата, за да оре, сее и жъне и да храни омразната империя, осакатила ни за векове. А и първата жепелиния Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него. А за настилката й са използвани камъните от стените на варварските разрушените стари български столици Плиска, Преслав и Велико Търново. И тази фалшива, протурска книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др.

Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски  език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера  и културния деец Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев.

Тази работлива и упорита дама открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински  Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади,  дори уроци в  училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Работи активно за турското дружество  към ДПС „Гюнеш”. Наскоро  издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето” или За държавника- реформатор Мидхат паша”,  същия този  турски главорез, когото сравни, представете си с...Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара  у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха! А в този срамен пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи  завинаги по мирен път, уж, като „дуалистична монархия” / ?!/, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане?

През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец, земеделският лидер и историк  ЙОРДАН БОРИСОВ. В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е ...„завършил Сорбоната в Париж” - само за един месец, през които е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат. Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало мащабно национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно  поляците да честват с руснаците двойното си поробване, испанците с арабите  или пък  италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние?

       Писателката ВЕРА МУТАФЧИЕВА / известна и с  агентурното си име... „агент Атанас”/?!/, беше сред изтъкнатите наши османисти- туркофили. В този дух е и част от литературното й творчество, особено  претенциозния й, откровено протурски роман „Случаят Джем”. Автор на много трудове по темата „турско робство”, тя упорито го нарича „османско присъствие”. Наистина, колко недостойна, жалка позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с архивите, и да налагаш подобна невярна, обидна, срамна формула?  Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии”, „че българските селяни живеели сравнително спокойно под турско” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален,  ужасяващ период от нашата история /осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева  предава – в известен смисъл- и родния си баща, големия наш историк проф. Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като  достоен защитник на българската национална кауза, го определяха като „великобългарски шовинист”.

          Наскоро в интервю за „24 часа” един социален антрополог ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ  направо „научно” обобщи, че българската култура и цивилизация произхождали от...османската. Всичко у нас било вторично, а по време на робството българите много обичали да носят турски фесове,  считали за своя столица и любим град Цариград, а пък Мусала / в български превод „слава на Алаха”, представете си и това позорно название още не е променено!/  било изконното име на върха. На най- високия връх на България! Но защо да се чудим след като въпросният учен е на ясла при Сорос и съветник на политици.  А  експремиерът, под натиска на турския посланик реши турските топоними да останат. Нещо което никоя уважаваща се страна в света не би допуснала. Дори бившите колонии промениха държавното си име: Цейлон стана Шри Ланка, а Сиам – Тайланд.

         Не друг, а един  бивш български ексдепутат и ексминистър на образованието , при това историк,  ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си –  съвместно с турски историци- османисти!, в която формулата „турско робство” да се зачеркне и  замени с евфемизма „османско присъствие”. Все едно евреите да  напишат историята си под диктата германците и да отрекат Холокоста, а арменците от Геноцида от 1913, защото всъщност и нашето петвековно робство е било геноцид, при това най- страшният и най- мащабният в човешката история! Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници, които застанаха на страната на развилнелите се „молещи се мюсюлмани”, част от тях доведени нарочно с автобуси чак от Косово с ножове и железа пред софийската джамия. Друг историк заяви: „Геноцид у нас изобщо не  е имало, да се говори за това е „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка...” и други подобни нелепости, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост. Прочетете само коментарите в Интернет. Жалко и срамно!

       Друг учен от Софийския университет, проф ХРИСТО МАТАНОВ, написа и издаде пак с турски пари книга за – забележете: „славното” „ културно”  наследство  на Турция в България от времето на робството... Наистина, голямо наследство: джамии и минарета, грозна примитивна ориенталска архитектура, кючеци, маанета и нищо друго... Нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: "Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!". Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство, е имала Доницети и Верди, а Полша под руско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно и варварско беше единствено нашето иго. То ни осакати за векове - промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с некрасиви турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Тук ще отворя една скоба за неинформираните: при падането на България под робство българите са наброявали 2, 2 милиона, англичаните 3,3 милиона. През 1879 сме били едва 3,3 милиона, докато Англия е нараснала до 33 милиона. А сега колко щяхме да бъдем? Направете сами тази сметка, уважаеми читатели. А демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60-милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.

 А ето какво казва великият Юрий Венелин по този повод:

„Ако тоя народ не бе претърпял значителни загуби от дълготрайното желязно и опустошително турско иго, от убийствената политика на Високата порта; ако тоя народ останеше и досега да господствува във всички земи, обитавани от него, то сигурно може да се предположи, че сега би могъл да бъде тъй многоброен, тъй колосален, колкото е и руския...”
         В един от сайтовете – „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив  ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации / напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са... много по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Видяхме ги сега на огромните митинги. Това признание на българина, считащ се за интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил...анадолец! Не знаех, че те, османците, били много по-културни, по- възпитани, по- издигнати и по-добри от нас?!... Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в някой лукс кварталите на Цариград и Анкара,  или пък в снимачните павилиони за долнопробните турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на  някои категории  наши телезрителки ?  /Жалко, че вече имаме и телевизии, които работят срещу България. / Е, такава безродност  още не бяхме виждали!

Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола,  истинската Турция, където всяка година убиват по „морални” и „цивилизационни” мотиви повече от 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види колко жестоко се отнасят там към кюрдите, един многоброен народ, все още без права и държава.

        Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2 или 3% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е  това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно.

          И не им пожелавам да узнаят...