"Нов Златорог" пуска "Петата лодка"

28.05.2017

Премиерата е на 31 май 2017 от 18,30 в Словашкото посолство

„ПЕТАТА ЛОДКА”, роман, година 2016, автор: Моника Компаникова, превод: Асен Милчев, изд. „Нов Златорог”, 200 стр., цена 15 лв.

Словашката писателка Моника Компаникова е родена през 1979 г. в Поважска Бистрица, живее в градчето Пезинок (близо до столицата Братислава). Завършила е Висшия институт за изобразително изкуство (има две специалности - цветна графика и живопис). След като участва два пъти успешно в литературния конкурс „Разказ”, дебютира със сборник кратка проза „Място за самота” (2003, 2 изд. 2012, превод на сръбски 2010)), за която получава литературната награда „Иван Краско”.
През 2008 г. става носителка на наградата на „Татра банка” за млади творци. Втората й книга „Бели петна” (2006, 2 изд. 2012) е сред финалистите на най-сериозната  словашка наградата за най-добра проза за годината  Anasoft litera, която й е присъдена през 2011 г. за третата й книга – романа „Петата лодка” (2010, 2 изд. 2011, 3 изд. 2012, преведена е на чешки, полски, немски, унгарски, арабски, а вече и на български ). В Хърватия е включена в поредицата от трийсет съвременни европейски романи. 
През 2013 г. Компаникова публикува илюстрованата детска книжка „Приказки от морските дълбини”, отличена като една от най-добрите книги на годината и получила награда от Словашкия литературен фонд. Пише редовно за вестници и списания, а нейни произведения са излизали в сборници и антологии в Германия, Полша,  Сърбия, Хърватска, България, Чехия, Австрия и Унгария и другаде.    
По мотиви от „Петата лодка” и други нейни разкази възникват няколко сценарии на студенти от висши учебни завения , свързани с изкуствата, в Братислава, кратки анимационни филми, монодрама, театрални постановки…  Свободна адаптация на романа е излезлият на екрана през месец март тази година едноименен игрален филм на режисьорката Ивета Грофова., който в момента обикаля филмовите фестивали в Европа. През 2016 г. ма книжния пазар се появи и последният й засега роман „Сливане”.  В момента Компаникова работи в книгоиздателство „Артфорум” в Братислава.

 Дипломираната художничка Моника Компаникова е  обществено известна повече като писателка. Започва да пише романа си „Петата лодка”, когато се ражда големият й син, и го завършва, когато на света идва по-малкият. Една книга за възрастните през погледа на децата. Светът на децата, който възрастните не виждат. Те търсят спасителната лодка сред скандалите и  неразбирателствата  вкъщи и често намират по-голяма сигурност на улицата. Модерна проза, написана с голяма емпатия – съпричастност.  Критиката не пести суперлативи за книгата, оценявайки способностите на авторката  да пише „крехко за груби неща” , с  чувство за  силна визуализация и поетически детайл. Сравняват прозата на Компаникова с ранните творби на Труман Капоти. 

Моника Компаникова е населила своя роман с тъжни, самотни и преждевременно порасли деца, които са наранени от най-близките си и избягват от тях, сключвайки помежду си тайни съюзи. Детската беззащитност и крехкост тук се конфронтира с безогледността и бездушието на възрастните. Така доминираща тема на книгата става връзката между деца и родители, белязана от недостатъчна близост, интимност и любов. Ситуацията се изостря, когато някой, който не е подготвен да носи отговорност за самия себе си, е принуден  да или доброволно поема отговорността за живота на други. Това е вълнуваща история, която държи в напрежение и очакване читателите. Авторката й вдъхва живот чрез тънката си наблюдателност и талант на разказвач, превръщайки написаното във великолепен роман. В него по неповторим начин се проследява и  линията на развитие на жената от детските и тинейджърски години до старостта.

Преведеният на български роман „Петата лодка” в присъствието на авторката и преводача вече бе представен с голям успех на международния панаир на книгата в Братислава през ноември миналата година.

Сега предстои „българската” му премиера, която ще се състои на 31 май 2017 г.(сряда) от 18,30 часа в Словашкото посолство в София, бул. „Янко Сакъзов” 9.