Учени бойкотираха премиерата на „Безсмъртната Хенриета Лакс”

18.06.2011

Ребека Склут: Целта ми беше да разкажа как науката се обогатява за сметка на едно бедно семейство

„Това е необикновена книга. Дали е художествена или документална? За мен „Безсмъртната Хенриета Лакс” е документален роман. Има две основни линии – Хенриета Лакс и нейните клетки, които продължават да живеят. Историята, която не може да се измисли и от най-извратения художествен ум. Повествованието ухае на роман. Огромна изследователска дейност -10 години . Книгата смущава спокойния свят на цивилизацията. Имаме ли право да се бъркаме в работата на бога? Имаме ли авторско право върху нашия биологичен материал? Книгата е много американска, защото те се интересуват от неща, които ние българите пренебрегваме. Ребека Склут е научен журналист.”

С тези думи главният редактор на сп. „Книжарница” Румен Леонидов откри премиерата  на книгата на американската разследваща журналистка Ребека Склут в „Хеликон-Витоша”. Склут дойде специално от САЩ да представи изследването, което разтърси научния свят през 2010 г. „Безсмъртната Хенриета Лакс” престоя 32 седмици в бестселъровия списък на „Ню Йорк таймс”. На софийската премиера издателят „Скай принт” беше поканил научните светила в България, но голяма част от тях бойкотираха представянето.

„Учените, които отказаха днес да дойдат, просто не са чели тази книга – заяви д-р Фани Цуракова. - Книгата е пример и образец - достойна и вълнуваща. Полифонична е като поднасяне на фактите. Изпитвам благородна завист към Ребека за огромното търпение”. Д-р Цуракова, която е автор на няколко книги, сподели, че като студентка научният й ръководител бил силно развълнуван, когато споделил новината за ХеЛа клетките. „Ние тогава нищо не разбирахме”, сподели със съжаление Цуракова.

„Голямата ми цел беше да разкажа историята на едно семейство и как науката се обогатява на негов гръб. Тези учени, които са чели книгата, я одобряват. Разбирам отлично бойкота”, заяви дипломатично американската журналистка. Тя припомни, че повествованието започва през 1951 г., когато от бедната чернокожа жена са взети ракови клетки без нейно съгласие и това на близките й. Тя подчерта, че тогава е липсвала все още концепцията за информираното съгласие. „В много отношения книгата се превърна в разказ за Дебора, дъщерята на Хенриета. Тя е най-ощетената от смъртта на майка си. Всеки детайл в изследването е истина”, каза Склут и прочете откъс от книгата.

Тя е основала фондация в памет на Хенриета Лакс, чрез която се осигуряват университетски стипендии за нейните потомци. „Донорите са предимно хора, които са се излекували с лекарства, създадени с помощта на безсмъртните клетки на Хенриета Лакс. За съжаление, големите печеливши – фармацевтичните компании, досега не са направили дарения”, каза Ребека Склут.