ФАКЕЛ

Той на кон, тя в бяла рокля

21.09.2017 1

Честит 22 септември, честита да ни е обявената независимост

Посрещането на Техни Величества цар Фердинанд и царица Елеонора в двора на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново

ТОЙ НА КОН, ТЯ В БЯЛА РОКЛЯ

Годината все още е 1908-а.

Изминали са едва три десетилетия от Освобождението.

Дунавската провинция на Турската империя се е превърнала в процъфтяваща България, с удивление смятана за европейско чудо: държава с модерна промишленост, силна тяга у народа към просвета – интелигенцията представлява впечатляващите за тогавашните Балкани 6 % от населението – и надеждна боеспособна армия.

Последното правителство е излъчено от партията на демократите и се състои само от осем души – високо интелигентни хора, получили своето образование в Европа, до един предани на националната идея и свързани с обща отговорност за съдбата на нацията.

Но страната все още е васално княжество.

Въпросът за независимостта на България е обсъждан нееднократно – и в 1901, и в 1903, и в 1907 година.

В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.

Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.

Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.

В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за обикновен турски чиновник.

По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.

„Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.

„Няма да я повърнем!” – отсича правителството.

Князът е принуден да отстъпи.

В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.

На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:

„… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.

И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.

(Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)

В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.

Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.

Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:

„Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.

А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.

На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.