От утре тръгват Опасните игри на Чавдар Гюзелев

18.10.2017 1

Изложбата в "Ракурси" е само до 4 ноември

          „Чавдар Гюзелев е столичен художник. Това има малко общо с адресната му регистрация в центъра на София, или дори с факта, че е запомнящо се лице на културния елит на града. Такъв е, защото изкуството му е взряно в градския човек: взряно в стремежа му да защити индивидуалността си от анонимността и баналността на всекидневието; взряно и в пораженията му, които го потапят в меланхолия и самота, огласявани само от клаксоните на автомобилите и шепота на самоиронията.

И още нещо: Гюзелев е ветеран в борбата с провинциализма – в мисленето, в маниерите, в страха от чуждия поглед. Той е любител на опасните игри. Така и се нарича – „Опасни игри”, най-новата му изложба в „Ракурси”.

            По стените на галерията „мониторите” на 15 квадратни живописни платна на черен фон следят играта, показват, че продължава от началото до края, а вероятно и след това. Само че в детството е спонтанна, безгрижна, забавна, докато с годините не стане ясно, че няма правила, или поне не ти е дадено да ги знаеш и затова няма как да разбереш дали губиш или печелиш. Персонажите на Гюзелев са овладяни от тиха екзистенциална паника, минала през телата им и деформирала физиономиите, които приличат на портрети, рисувани от модернист. Изложбата можеше да се казва и „Раждането на модернизма от духа на играта”.

Художникът – без назидание, със солидарност предупреждава: въпросът е да не се паникьосаш дотолкова, че да спреш да играеш. Защото тогава се превръщаш в отломък, носен без посока из космическата тъмнина на безкрая.“

                                                                                        Георги Лозанов

Роден е на 13 март 1961 г. в София. Завършил е Национална художествена академия специалност „Илюстрация и оформление на книгата“.

През 1987 се премества се в Италия. Професионалните му занимания до 1993 са график дизайн и илюстратор в редица списания – Милано, VOGUE, VANITY, MAX, дизайн на корици за няколко италиански издателства, сценограф – асистент в опера, Teatro Reggio Parma. През 1993 се връща се в България и до работи телевизионна и театрална сценография, както и графики дизайнер в рекламния бранш. От 2005 до 2006 е водещ на телевизионно предаване за култура „Dolce Vita” в БНТ, от 2007 – до сега е преподавател в Нов български университет, Департамент „Визуални  изкуства“.

Театрални проекти:

1998 – Сценография, „Майстора и Маргарита”, Михаил Булгаков, Театър на армията –

            София, реж. Стефан  Москов 

2003 - Сценография, „Сирано дьо Бержерак”, Едмонд Ростанд, Талиа  

            Театър - Хамбург, реж. Стефан Москов

2003 - Сценография, „Малкия Цахес”, Е.Т. Хофман, Талиа Театър –   

            Хамбург, реж. Стефан Москов

2008 - Сценография, „Самолета беглец”, Камен Донев, Театър „Иван  Радоев“-Плевен,

            реж. Камен Донев

2009 - Сценография, „Сиарано дьо Бержерак”, Едмонд Ростанд,  

            Народен театър „Иван Вазов“ – София, реж. Стефан Москов

2011 - Сценография и дизайн костюми, „Вълните” /по романа на

            Вирджиния Улф, текст Арлет Ричи/, Народен театър “Иван Вазов“-София,

            реж. Арлет Ричи

2011 -  Сценография и дизайн костюми, „Шърли Валънтайн”, Уили Ръсел,

            Народен театър „Иван Вазов „– София, реж. Тодор Колев

2011 -  Сценография и дизайн костюми, „Работно време”, Камен Донев, Народен театър

            „Иван Вазов „– София, реж. Камен Донев

2013 -  Сценография и костюми, „Когато дъждът спря да вали“, Андрю Бовел, Театър

            „Зад канала“ - София, реж. Зорница София

2013 -  Сценография и костюми, „Морски пейзаж“, Едуард Олби, Народен театър

             „Иван Вазов“, реж.Петър Денчев

2013 -  Сценография, „Почти представление“, Итън Коен, Младежки театър

            „Николай Бинев“ - София, реж. Явор Гърдев

Самостоятелни изложби:

1984 – Парма, Рисунки

1992 – Милано, Живопис

1994 – София, Инсталация

1997 – София, Акварел

2002 – София, Фотографии

2009 – София, Пастел, галерия „Credo Bonum”

2010  - Прага, Български културен център, живопис

2011 – София, Подготвителни рисунки към сценографски проекти

2011 -  Берлин, Български културен център

2012 -  София, „Малко преди това“, галерия „Ракурси“

2013 -  София, „Театрални проекти“, Културен център СУ, рисунки, скици, фотографии

2013 -  Виена, дом Витгенщайн, „Нещо което не може да се опише“

2013 -  Созопол, фестивал Аполония, Театрални рисунки и проекти

2013 -  София, фестивал Sofia Independent, кино Одеон, фотографии

Награди, номинации:

2011 - награда Икар за сценография  (Съюз на българските актьори)

2011 – номинация за сценография, награда Аскеер (Театър на българската армия)