Раздвоението прави силата

05.03.2018

Проф. Никола Георгиев за "Следверие" на Васил Славов

 За единството в литературното произведение се е говорело кога ли не и как ли не.
В него обаче има и раздвоение, с право или не - омаловажавано от някои - и литературно силно проведено в стихосбирката „Следверие“.
Раздвоението между еднозначност и многозначност, яснота и смътност започва още от заглавието и завършва с „Боже колко светлина / щрих в покрова поднебесен“ – последните й думи.
Стихотворенията лъкатушат или се гърчат между тясното битово ежедневие и някакъв широко отворен свят, в езика си между грубоватата просторечивост и стиловата въздигнатост.
Разделени са стихотворенията и като стихо-творения.
Едни от тях са в така наречения класически стих, други в стихова свобода, стигаща до безстишие.
Не се разминава дори на правописанието – на едни места спазени прогимназиалните правила за препинателните знаци, за главните и малки букви, на други - задушевна полуграмотност.
Наистина дръзко раздвоение.
Стихосбирката подсказва и доказва за себе си нещо не особено парламентарно: “Раздвоението прави силата“.

Надявам се, че почитаемата колегия, със или без раздвоение, ще каже своето „да“ за стихосбирката „Следверие“.

Никола Георгиев

5.03.2018.