Ария на синоптика и други зимни стихове

22.03.2018

От Славимир Генчев

 

 

АРИЯ НА СИНОПТИКА

Дъждът прехожда в мокър сняг,
държи се до последно зимата.
Тъй всеки стиска своя знак
с надеждата да не премине.

Орисан е така светът -
не иска нищо да си тръгне.
Узрява всяка нощ денят,
най-тъмно е преди да съмне.

Но по неписан кръговрат
ще мине и премине всичко.
Дори и този Божи свят.
Дали ще дойде друг, различен?

Не ми е дадено да знам.
Не ни е дадено да знаем.
Но всеки има свой талант
от време, дадено назаем.

Човек живее за мига
и трябва да му бъде предан.
Порадвайте се на снега,
че може и да е последен.

ВЪТРЕШЕН ОГЪН

 

Не очаквай

снегът да оправи

с белотата си черния свят.

Виж животът как продължава,

без да пита

кой кум, кой сват.

 

Няма смисъл да кършим пръсти

след една или друга драма.

Злото няма ей тъй да свърши.

Но и доброто няма!

 

Като всички и аз отсъждам

и по малко

държа карез:

просто себе си за да бъда,

не за полза и интерес.

 

Не е нужно да ставам вещото

свръхлице,

за да знам детайли;

и дори да не зная нещо,

все излиза,

че съм го знаел.

 

Може то да си няма име,

но не значи,

че е измама.

Всеки вижда, когато има,

а малцина -

когато няма.

 

Чуй как шепне над нас снегът,

че светът е заченат в бяло,

а посоките

стават път

само щом им дадем начало.

 

 

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

 

Трябват ми само седем бои

да нарисувам зимата.

Я колко хубаво

ѝ стои

бяло

с яка от синьо!

 

Между лилаво

и резеда

мацвам петно от охра

и водопадите

без вода

рукват от моя покрив.

 

Знам, че не може

съвсем без кръв -

и си запретвам ръкава;

той червеният

цвят е такъв,

даром капка не дава.

 

Грабвам от слънцето

сноп лъчи,

за да си имам до утре,

и го заплашвам

да си мълчи,

че ще му пратя мутри.

 

Ето го образа

на снега -

бял, от верен по-верен.

Нека посмее

някой сега

да го изкара черен!

 

НЕРАВНОВЕСИЕ

 

На Стоян Чонев – Стони

 

Знаят обречените

на болка,

че зло и под камък не спи.

Често истината

се мярва гола,

но колкото

да заслепи.

 

Кой ли ще я наметне с риза

в съдбоносния миг?

Понякога е въпрос на избор,

понякога –

на инстинкт.

 

В поговорките има

главно утехи

и мъдър фолклорен прах.

Където посрещат по дрехите,

там често изпращат по тях.

 

Всеки си има и свой аршин,

и своя лична причина

дали да обсажда Рим,

или да го подмине.

 

Воювай, преди да сложат цена

и не заради кумир.

По-добре

неравна война,

отколкото

неравен мир.

 

 

КЪДЕ Е РИМ

 

Щом обичаш, всичко е истинско

и ти е под ръка:

слънчоглед, обърнат на изток,

вливаща се в море река.

 

Астрономът в обсерваторията

зяпа през телескоп.

Но звездите ги няма горе;

те са паднали в твоя джоб.

 

Виж, цветята на февруари

са разцъфнали като грях:

рози, далии, минзухари.

И пчелите жужат сред тях.

 

Затова ни пронизва болка:

блясва жило,

щом капе мед.

Любовта има собствена воля –

хем разхвърля,

хем внася ред.

 

Но сред славните си отломки

тя възкръсва, подобно Рим,

за да каже, че който помни,

ще остане незабравим.

 

Ти не чуваш ли тази песен?

Любовта няма своя вина.

Тя е само до гpях естествена -

като страх

от височина.