Между мистерията на музиката и солта на словото

14.05.2018 1

Предисловие към "Бъди какъвто си" по молба на Сашо Петров

Името на Александър Петров отдавна е вписано  между българските поети, които вече са част от съвременната ни култура. Неговият специфичен натюрел, лиричната му стилистика, осезаемата предметност на ситуациите и образите, които пресъздава, правят стиховете му достъпни, демократични, разговорно-диалогични. Те носят финеса на меланхолията, на градската чувственост и гражданската чувствителност, извикани са за живот от творец, който никога няма да видиш със вратовръзка, а по-често с халба бира в ръка.

Знае се, че какъвто е човекът, такава му е и поезията – Сашо е особен, нетипичен, различен от известните стихотворци, едновременно събран и скромен, лишен от почти задължителната суета на писач. Той е свободолюбив пич, същността му по-близо до тази на хъшлака, на хипито, на тъжния бохем.

Сашо Петров е щастливо надарен от Бога поет, защото много от написаните в отчайваща самота и разочарования стихове по-късно се превърнаха в знакови за времето ни песни. Част от тези стихотворения, 55 на брой, той е включил в първия си сборник, който е в ръцете ви. И хич не е паракосално, че тази стихосбирка излиза, едва когато авторът й навлиза във възрастта на глобалните равносметки.

Убеден съм, че при огромната Сашова популярност сред  публиката, която се отнася към него с неистова възхита и искрена обич, той можеше да си позволи да събере и да издаде първата си сбирка, заедно с връстниците си. За тези години те се скъсаха да издават и преиздават, но нямаха щастието стиховете им да стигнат до стотици хиляди българи.

Петров обаче устоя на всички дяволити изкушения, изслуша с усмивка завистливите подмятанията, че не е поет, а текстописец, предпочете нещата му да не бъдат четени, а слушани, изпявани, разпростравявани в ефира, а не на хартия…

Предпочете на бъде посредник на Бога – между Духа на материята и материята на Духа, между мистерията на музиката и солта на словото.

Той успя да даде най-подходящите думи на множество певци, които имат глас, но ангелите им са безсловесни, успя да ословеси и озвучителните дарби на редица композитори, които провидяха своята музика в неговите особена поетична мелодичност. 

Това не е просто призвание или въпрос на литературен талант, това е карма, която сполетява само избраници.

Хиляди поети пишат, предпочитат различни проявления на поетическото изкуство, изпитват вътрешна непоносимост към различните от тях, някои  не умеят изобщо на римуват, но прозаизират свободно, други имат непреодолими трудности в свободния стих…
Но всички се надяват да станат забележими, известни, да бъдат оценени и забелязани най-вече от публиката, а ако може и от критиката, която я няма…

При Сашо Петров кармата е друга – пише както диша, диша свободно и Свободата го диша.
За това го обичам, за това е бялата ми завист към него: че носи толкова готина душа.  
Тази бяла завист не е заради  комплекси на малоценност, а заради комплекса от ценности, които притежава Александър Петров –  и като автор, и като човешко същество.

Честито и наздраве, Поете!
И Бъди!

Румен Леонидов