По гръбнака на Димана с Елин Рахнев и Димитър Стоянович

24.05.2018 1

25 май, 19.30 ч. в Клуб Терминал 1

 

ИК ЖАНЕТ 45 И CLUB TERMINAL 1

представят стихосбирката "ПО ГРЪБНАКА" от Димана Йорданова. 
Представа я  Димитър Стоянович. Със специалното участие на:Теа Денолюбова, Лора Коцева, Мариан Маринов, Стефан Денолюбов, Башар Рахал, Любен Дилов и Елин Рахнев.

25 МАЙ /петък/, 19:30 часаКлуб Терминал 1, ул. "Ангел Кънчев" 1, София

 

Димана Йорданова е родена на 6.04.1986 г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".  Носител на Първа награда на Международния литературен конкурс „Алда Мерини 2016” и националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жената и мъжете, които бях."

"По гръбнака" е втората й книга.

 

 

 И КОЛКО СА ИЗТЪРКАНИ

внезапните ни тротоарни разминавания.

Този град не може да измисли нищо ново,

всеки път - ръка, напускаща ръката...

 Всяко разминаване издигнато е в паметник,

иззидано е в църква.

И има какво да изстива,

 има в какво да не вярваш.

И има какво да събаряш,

има къде да не влезеш.

 

 

 

ГРАДЪТ БЕ МОКЪР КАТО СЛЕД ЦЕЛУВКА

Хората, предадени от влагата й,

с розовите си меса

по тротоарите трепереха.

Захвърляха използваните ласки

в кошчето, подсмърчаха

със носовете на клошарите,

които ги намираха.

 

 И само кафенетата, застинали във поза лотос,

издишваха лениво сервитьорката.

Тя бавно бърше масата,

 днес там - предадена от влагата,

една жена ще чуе,

че не я обичат вече.

 

 Градът бе мокър като след целувка.

Клошарите не смеят да надникнат в кошчето.

А сервитьорката, загледана в движението

на ръката си,

изтрива бавно този ден

и смисъла да бъде лято.

 

 

 

 

 ЕДИН МЪЖ СТАВА ОТ СТОЛА

разбива часовника си в стената,

поглежда към момичето,

 отива си.

А времето му свършва в нея.

Тя ражда тези часове, които му остават.

 

Храни ги.

 

 

 

 

 

ИЗДИГАМ ЗНАМЕ ЗА ПРИМИРИЕ

със самотата:

впивам се

в превития гръбнак на утрото,

обличам ризата му,

бялата.

Изправям се.

 

 

 

НАДОЛУ ПО ГРЪБНАКА

Натрошени нервни влакънца

и стъпки,

спрели да дълбаят пясъка.

(И двамата не плакаха.)

Единият отвътре, другият отвън,

необратимо

раздробени на парчета,

 сюрреалистична купчина

от кожа,

кости,

мускули,

сърдечни клапи

и магия,

разделяни от съединителната тъкан,

събрана, за да бъде разпиляна.

 

От мене е останала единствено магията - й каза.

Усмивките му - хипнотично пъргави,

очите му - финални блясъци на огън,

угаснал в лагера

на тяхното последно лято.

Тя, по бикини със издърпан ластик, рошава,

заслушана в морето,

щом то зареве,

извикваше:

Това море, усещам, е на път да се удави!

И влизаше в дълбокото.

 

Да го спаси.

 

 

 

 

ВЕЧЕРЯТ МЪЛЧАЛИВО

Той е разменил за лека радост

онзи алманах от трудна обич,

променил движенията,

 киселинността във тялото,

 очите.

И почти разплакан,

и почти красив

той посяга към ръба на масата, и чувствам:

между техните ръце започва да остава въздух.

 

Дишам го.