Тома човешки

29.05.2018

Стихове от Славимир Генчев

  

ПЛОЩАД

 

Букинистите вдигат стан,

а клошарите -

шум за нищо.

Виж,

Славейковците едвам

се стърпяват да не пропишат.

 

Дядо Петко - за "тоз народ",

дето не е народ,

а мърша;

а пък Пенчо -

надут и горд -

що фасулковци би попържал.

 

Има мисъл,

а няма кръг.

Има кръгове,

но са други.

Днес другарят е станал вълк.

Днес човекът е тикнат в ъгъл.

 

Колелото се превъртя,

но полегна встрани от друма.

Дядо Петко присви уста,

а пък Пенчо прибра бастуна.

 

Който нямаше,

пак не взе.

Който имаше,

пак е алчен.

Сред забързаните нозе

гладни гълъби дирят плячка.

 

Чуй, славейковски кратък стих

заглушава за миг фонтана;

само който е ял трохи,

може гълъби да нахрани.

 

 

 

АКОРД

 

Знам, висотата е това,

което ни освобождава

и спящите ни сетива

настройва

всичко да улавят.

 

Ловецът се превръща в слух

и в зрение,

и в осезание

и има непосредствен нюх

за времена и разстояния.

 

Макар и невъоръжен,

той е опасен като нинджа

и може да строши ярем

и да научи сляп да вижда.

 

Преди да е необходим,

той никога не се намира.

Понеже е неразличим,

успехът му е гарантиран.

 

Но няма как да разберем

кога играчка става плачка

и даже кой е уловен –

ловджията ли,

или плячката.

 

МНОГОБОЙ

 

Няма скрито-покрито

и живот след смъртта.

За да видиш звездите,

ти е нужна нощта.

 

Не захвърляй под коня

своя рицарски плащ:

да си жив непреклонно

е въпрос на кураж.

 

Който търси на тъмно

и поема вина

някой ден ще разсъмне

в собствена светлина.

 

Тъй че имаш ли дарба,

нямаш право на мир.

Знай, че хората вярват

не преди, а подир.

 

Те се сещат за извора

чак сред блатния плен.

Можеш да си им близък

само отдалечен.

 

 

КЛИНИКА

 

Както ме емна тоя живот,

няма да мога просто

да прочета „Дон Кихот”

поне веднъж още.

 

Щом бивш приятел –

поет и бард –

се зарази с нашивка,

схванах, че може без господар

който си носи всичко.

 

Какво пък толкоз,

ще каже друг,

нима човекът е ангел?

Има ли някой безгрешен тук,

та първи да хвърли камък?

 

Не, камък в пазва аз не държа,

ала държа на вяра

и между истина и лъжа

хвърлям не чоп,

а дарба.

 

Срещу съблазните има цяр,

но е безсилен пред зелника.

И само който не търси кяр,

ще разпознае мелниците.

 

 

ПОЕТ

 

Ако светът се пукне, пукнатината ще мине

през сърцето на поета.

                    Х. Хайне

 

 

Пак се чувстваш виновен

за поредния фал.

Всички чаши с отрова

сякаш ти си налял.

 

Тарикатите – виж ги –

си постилат добре

и заплитат интриги

от рибарско тире.

 

Чудиш се, че не пасваш

в бутафорния ред.

Отговорът е ясен:

няма луд като теб.

 

Пак се чувстваш виновен

в тоя тъп водевил.

Всички чаши с отрова

сякаш сам си изпил.

 

Но когато планетата

се разцепи на две,

ще ни станат пътека

твоите стихове.

 

 

 

 

ВСЕПРОЛЕТ

 

Променил съм се, знам добре.

Не прощават годините!

Пак обичам път и море,

но нещо

намразих зимата.

 

Уж разбирам защо децата

с нетърпение чакат сняг.

Друга вече ми е шейната.

И човекът от лед –

мой враг.

 

Знам къде

зимуват сезоните

и как кръговратът тече,

но ми трябват цъфнали клони

и звън във всяко цветче.

 

Искам слънце и бърза пролет

да разпусне над мен косите си,

че са грозни

дърветата голи –

за разлика от жените.

 

И която от тях е готова

да зимува в моите дни -

тя ми е всички любови,

тя ми е всички жени.

 

 

ТИХИТЕ ПОБЕДИ

 

Ето как става в живота –

без никакви задни чувства

изкуството убива

не злото,

а хората на изкуството.

 

Там метафората е истина,

а в битието – игра.

И в двете

задните мисли

дават само фира.

 

И най-превратната правда

пада под похлупак;

даже Чарли забогатява

от ролята на бедняк.

 

Това, че са те харесали,

не означава, че струваш:

изпявали са си песните

всички, дето хитруват.

 

Който живее истински

без залъгалки и плюш,

той побеждава чисто.

Оркестри,

свирете туш!

 

 

ПРАГ

 

Ако пресмяташ цял живот

последиците от живота,

най-много да пропуснеш брод

и да откриеш колелото.

 

Видях какво ли не по пътя

и той какво ли не видя:

човек е склонен

да размътва

при прекалена яснота.

 

И праведните,

и пройдохите

си съчиняват идеал.

Но за да изразиш епохата

е нужно да си я живял.

 

Каква заблуда ме държа

в капана на добрия начин?

Мнозина

с първата лъжа

ги назначиха за пазачи.

 

Не казвам нищо за цената

и не твърдя,

че има Бог.

Животът може да е кратък.

Ала човекът –

по-висок.

 

 

ИЗКАЧВАНЕТО

 

                На Сашо Белчев

 

Изкачваме стълбата,

наборе,

търсейки свобода

в подстъпите на хляба,

виното,

любовта.

 

А нямат чет

стъпалата!

Но нека не ги четем,

щом коленете предателски

трепват

веднъж на ден.

 

Да, отстрани изглежда,

че има модус вивенди.

Понякога не надеждата -

утехата

е последна.

 

Това, че има в доброто

и щипка лошо,

не значи

да оправдаем

злото

или да спрем да тачим.

 

Да се живее леко

не е живот,

а фокус.

Ако ще падаме,

нека

да е от най-високо!

 

 

МАНОЛЕТЕ*

 

Роденият да е причина

не търси непременно повод.

Дори да отдаде

дължимото,

не чака нищо наготово.

 

Не вярва грам на вересия

и е прозрял, че обществото

не гледа

от камбанарията,

а от мазето на живота.

 

Не съществуват общи истини,

а Истина и правоти;

и разликата блясва в риска,

когато я доказваш ти.

 

Ако не знаеш правилата,

не можеш

да ги нарушиш.

Как, без да ходиш по земята,

би съумял да излетиш?

 

За всекиго настъпва миг

да се опълчи без остатък.

Но трябва

да си виждал бик,

за да го хванеш за рогата.

 

*Един от най-големите испански торероси за всички времена

 

 

ТОМА ЧОВЕШКИ

 

Всеки сякаш е станал

нов Неверни Тома.

С пръст бърника из раната,

без да чувства вина.

 

Появи ли се чудо,

чуди се: “Ама как?!”

Сигурно е заблуда

или номер на маг.

 

Орисия човешка –

да признае за Бог

Оня, Който не беше

от човек по-висок.

 

Че доброто и злото

имат обща врата.

Не ценим ли живота,

не ценим и смъртта.

 

Винаги подир Кръста -

или век след това -

виждаме кой възкръсва,

вярваме на Слова.

 

Нека да не е всуе

за едного поне...

Слепият, знам, ще чуе.

Заслепеният – не.

 

 

 

ПРАЗНИКЪ НА РОЗАТА

 

 

В града на Чудомир чудесата

са по-делнични от междуметия –

като ред в реда на нещата,

сътворен от ръцете ти.

 

Мразя митовете  за малкия град,

за малкия човек, за малката правда!

Навсякъде ще срещнеш голяма гад,

голяма любов или голяма брадва.

 

Там, дето се чува и знае всичко,

истината – площад след митинг –

е гола,

независима,

лаконична.

И се събира в очите ти.

 

Търкам очи срещу сън, но виждам:

градът по-розов е и по-ярък!

Не че си няма тревоги и грижи...

Просто е жива вярата.

 

Слязох от влак – стъпих на колесница.

Дойдох по релси, а спрях по ноти.

И толкова се влюбих в царицата,

че турих прът в колелото.

 

 

АРИТМИЯ

 

Всичко почна от нищо – безшумно.

Уж невинна частица изскърца,

а душата отчаяно клюмна

като просната в банята кърпа.

 

Срита всички изпити шишета

и изтръгна страха си из корен,

очилата за късогледство

счупи в пода на своята гордост.

 

Той живя, неизвестният – поданик

по произход, призвание, участ,

по паспорт и по диплома - годен

и свободен – по конституция.

 

Той живя като всички и никой –

за заплата, любов и изкуство,

с гарнитура във хола и фикус

до тавана на своите чувства.

 

Нова страница?

Някакъв увод?

Всички пътища спяха, протрити

от коравите вехти обувки

на поети, войници и скитници.

 

Път не беше оставен за него,

пък и нямаше кой да разкаже

накъде и защо е потеглил,

недорасъл за своята жажда.

 

Ще се върне след краткото бягство,

въпросително свит и учуден:

да изстиска без жал от душата си

и последния порив за удар.

 

 

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

 

Дали наистина е всичко

това спокойно битие –

без неестествени привички

и с регистрирани криле?

 

Щом знаят колко си опасен

и колко можеш да летиш,

недей очаква смях и ласки,

ако тавана превишиш.

 

Днес критикуваш, утре четкаш,

размахваш меч и хвърляш прах…

Направена е тънка сметка;

там грешката прераства в грях.

 

И ставаш все по-благ и кротък,

канализиран и зает

да търсиш лошото в доброто,

а след това – в обратен ред.

 

И някога ще кажат: жалко,

голям талант, възвишен ум.

Дрънча с доспехите си малко –

и му ушиха скъп костюм.