Сляпа неделя

24.06.2018

Сляпа неделя

І.

Гола е нощта заспала,

спи край горското поточе -

с поглед я изпива цяла,

но не може да й скочи.

Огън му гори снагата,

от петите до гръкляна,

а в подмолите водата

ври от полудяла мряна.

Спи си тя без сън, дълбоко,

тъмната си гръд люлее...

Бликва мляко от потока,

всичко живо ще залее.

Спи без нощница в тревата,

ручеят по нея съхне,

и нашепва на зората

да не бърза да пристъпи.

И въздиша, и се моли,

и протяга влажни пръсти...

Феите бесуват голи.

Бухал плюе и се кръсти.

Охлюв охка над лисица,

цвили под вампир кобила.

Вълк се люби със змеица,

кукувица спи с плашило.

Днес е сляпата неделя,

Боже, сляпото проглежда! -

кукувичът няма челяд,

плаче, и кълне, нарежда...

Но в блажената постеля

бавно голата се буди...

Утре сляпата неделя

никой няма да учуди.

ІІ.

Иде сляпата неделя.

Нощем броди из гората,

гола с глутници беснее –

вълци ближат й снагата.

И с вълчиците играе,

и в тревите се въргалят...

Стенат, викат и се каят,

вият като на умряло.

После тича край реката,

паднали души събира,

остри сърпа си в луната,

точи в кремъка секира...

Ходи на смъртта на гости.

Черни сънища засява,

пие кръв и глозга кости.

Жъне в тъмното тинтява...

Плодовете не опложда,

градинар е и гробар е...

Ангелите нямат кожа,

но дере ги като яре.

Духа, види ли кандило,

сол на жадните раздава.

Живите петли опява.

И ги веси на бесило.

...Но в небесната постеля

зорлем се зората се буди...

Утре сляпата неделя

никой няма да учуди.